Есен в Искърското дефиле

Ноември 2012г.

Дефилето на река Искър предлага интересни гледни точки за фотография. Отделно от това е и приятно място за разходки и съзерцаване на интересни природни форми. Бях планирал три гледни точки по поречието на реката и над нея но в крайна сметка от Черепиш, Лакатник и Бов… последното опадна. Най-накрая намерих култовото местенце над Черепиш с хубавата гледка към завоя на Искъро:-) Изпуснах зазоряването но не ми е за пръв път:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Явно в резултат на дълбоките сенки цветът на водата стана неочаквано плътен. От друга страна няма манастир, който да е построен на лошо място:-)

По залез се оказа, че дълбокият каньон не се разбира добре със слънчевите лъчи. Всъщност очаквах да е „по-живичко“ но явно гледната точка си иска друг ъгъл на светлината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като слънцето залезе светлината стана хомогенна и цветовете изпъкнаха реално. Шаренко ех колкото толкова:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да пробвам нервите на спътника ми и да останем до здрач светлина за кадър, който бях замислил отдавна. Речено сторено 🙂 Неделя вечер, хората се прибират по домовете си и като разултат пътят се освети добре:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повторих мястото седмица по-късно, като преди изгрев очаквах мъглички над реката. Нито мъгли нито слънце но поне имаше драматична облачост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съчетанието от светли скали и лъкатушеща река е запазена марка на мястото/наистина впечатляваща комбинация/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщае към с. Люти брод видях пролука в храстите и нямаше как да изпусна гледна точка към Черепишкия манастир.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето се показа и бързо слязох до удобна гледна точка в близост до манастира, за да не изпусна момента/всъщност улових последните секунди светлина и след това отново настана мрак/ 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доволен от бързата реакция потеглих към Лакатник. По пътя установих, че есента си е попреминала но пък каквото дойде. За момент се замислих да отида до Манастир „Седемте престола“ но го отложих за друг път. Над Лакатник бях достатъчно рано за да се заема с оформяне на огнище и цепене на дърва/майтапа настрана намерих оставена брадва и се развихрих/:-))) Дойдоха катерачи и почти ме навиха да отида с тях до малката къщурка, която се вижда на отвесната стена на Лакатник/гледано от влака примерно/… ама чакам залез ко да праа:-) Опънах палатката и тоя път дойде семейство. Детето се израдва на „чудото“ а таткото леко се почеса по главата/предполагам какво си е помислил:-)

Контра светлина/така е в посока юг при късите дни от годината/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да използвам момента със слънцето в кадър. От неподвижен статив направих кадри с различни бленди. Слънчевите лъчи ги взех от кадъра с най-затворена бленда а останалата част от кадрите с най-малко отблясъци на съответните места. Всъщност се оказа, че EF 17-40/4L дори на ФФ сравително добре контролира флеърите, които що годе се изчистиха 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново тежко ХДР веднга след залез/определено този кадър ме измъчи най-много/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пробвах нощен кадър но липсата на луна развали идеята. Бързо запалих огън и няколко часа пръцках нездравословна храна/нека е зле/:-) Последва показно по навличане с дрехи и хайде в палатката. Станах половин час преди изрев и съжалих, че не се стегнах за поне 15-тина минути по-рано. Селцето все още леко светеше а имаше и….. еее най-накрая мГла/малко но от сърце/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цветовете при зазоряването бяха много приятни и наситени, като страхотно се допълваха от мъглата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За момент/буквално секунди/ тънките облачета светнаха в нежно червено-розово и се зарадвах, че съм на точното място 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да снимам палатката обвита в тънък скреж 🙂 Изкривих хоризонта… е явно не ми е писано да снимам палатки от статив:-))))))))))))))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От другата страна на дефилето остатъците от мъглата създаваха предпоставки за интересни кадри. Уви явно заради ниския контраст не се получи желаня ефект.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да не продължавам към с. Гара Бов а да се връщам към Белоградчик с идея да хвана залезче. Оказа се, че времето се влоши но пък с изненада открих, че есента на скалите е закъсняла и е съвсем шаренко. Всъщност тази есен плановете се пообъркаха и вместо продължителен рейд в Родопите трябваше да се задоволим с Тетевен, Искърското дефиле и по нещичко от Белоградчик/за последното ще има отделна малка публикация/!:-)

Advertisements

3 Responses to Есен в Искърското дефиле

  1. Бисер казва:

    Май не съм виждал по-хубави снимки от района на Черепишкия. Браво Краси!

  2. katia vasileva казва:

    ISKARSKOTO DEFILE-PO XUBAVO NIAMA. TUK SAM RODENA I MI E MNOGO MILO

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: