Кобилини стени – зимна графика!:-)

14.01.2012г.

Обичам Бегличкия дял на Природен парк Врачански балкан… а там любимото ми място е красивия рид Кобилини стени. Удивителното съчетание от „зъбати“ скали и плавните извивки на терена над тях ме инспирираха и за заглавието на публикацията! Около час и половина преди залез на първенеца Бегличка могила бързо ми стана ясно, че облаците се изнасят на изток и гледна точка североизток, ще е най-подходяща. Моментално се обърнах и потеглих към едни хълмчета, находящи се в близост до началото на спускането на екотъпеката към с. Очин дол. По пътя започна да се открива профила на рида… както и сянката на фотографа:-))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След минутки вече бях на желаното място. Еххх тези дръвчета долу толкова съм ги гледал в скреж но уви този път нямаше как:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Любопитно беше да наблюдавам сянката на връхчето на което бях стъпил!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поглед на юг-югозапад към Ржана и Голяма планина/дялове на западна Стара Планина/ с техните първенци върхове Козница и Чукава

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Светлината започна постепенно да се „затопля“ и облаците да се насищат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Уви след този кадър слънцето потъна в тънка но плътна облачност над хоризонта и ми стана ясно, че няма да дочакам така желаната червена светлина… ех, ами не може всичко накуп:-) Долния план потъна в сянка но пък облаците грейнаха в същата тази светлина:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едно самотно дръвче ми залепна за погледа и венага ми хрумна нещо минималистично. Вадене на дългия обектив и хоп 200мм. Уффф май забравих да кажа, че душаше гати вятъра и алуминиевата Шерпа вибрираше на безобразие та… направих около 10-15 кадъра, докато изкарам рязък такъв:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В този момент кончетата, който бях забелязал от Бегличка могила се показаха между ридовете!!! По закона на Мърфи вятъра се усили а и 200мм ми бяха малко. Светлината ставаше все по-интересна, белия баланс побесня, аз също от вибрациите на статива, нещо стана и със спусъка… снимах като луд, защото знаех, че ще има безобразно много брак… еее ето го резултата:-))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ред е и на студената светлина на здрача

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нататък познат сценарии, газ на снегоходките, малко след това и палване на челника… реших да пообиколя южния рид на Бегличкия дал преди да се върна при автомобила. Без луна и при силен вятър си останах само със съзерцаване на светлините на селцата в ниското/а си заслужаваше/:-)