Збегове/Дъбравските скали/

26.12.2009г.

       Явно централното разположение на гр. Белоградчик е определило и името на известния скален масив. Самата скална верига преминава през много населени места, като най-западната й част носи името Збегове. Лично аз ги наричам и Дъбравските скали, заради непосредствената близост до с. Дъбравка. Всъщност това е и любимото ми място просто защото там има не по-малки красоти от скалите около гр. Белоградчик. В същото време колкото пъти съм ходил навътре в масива не съм виждал жива душа… диво и красиво без  „навлеци“!:-)))

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

      Денят свърши бързо а определено исках да отида на още много позиции. Както и скалите около гр. Белоградчик така и Збеговете си имат както следобедно така и утринно лице! Някой път се надява да направя и утринна снежна сесия)

Advertisements

Врачански Балкан/Беглички дял/

24.12.2009г.

        Това е най-високият а за мен и най-приятен дял на Врачанския Балкан. За разлика от Стрешерския и Базовия дялове то Бегличкият се доближава значително по структура до Стара Планина. Докато другите два са от типа минаваш през камъняк и стигаш до трънак и обратното то тук е удоволствие да се придвижваш по заоблени била а гледките са много приятни!:-)

        Шило в торба не стои и бъдни вечер не бъдни вечер взех оборудването и снегоходките с намерение да се поразходя малко. Горе картината беше съвсем различна от това което очаквах… снегът си беше отишъл и „снежките“ логично останаха в автомобила.

         Потеглих по ски пистата, която си беше прилично оголена

Продължавайки нагоре гледката на безжизнения влек беше любопитна

В горната част на пистата се откриха познати гледки с красиви облачета. В другия край на Балкана на североизток се показа Стрешерският дял

На северозапад билото на вр. Пършевица

…

На югозапад двата скални зъбера наречени от мен „стражите“!:-)

По-едър план с първенецът вр. Бегличка могила

На югоизток Базовия дял

Впечатляващ релеф

Пропуснах да кажа че още с излизането на откритата част вятърът стана доооста силен и се наложи да поставя и маска за лице… силен но неочаквано топъл вятър, който буквално унищожаваше снега пред очите ми! Денят отиваше бързо към своя край с приятни цветове)

На юг в далечината се откриха планини Ржана и Голяма Планина/дялове на Западна Стара Планина/ с техните първенци върхове Козница и Чукава

Минути преди залез долния план вече облечена вечерната си премяна!

Отново поглед на изток

Дойде време да се подготви челника!:-)

Слъцето заляза точно над граничната планина Руй и подхрани отново апетита ми към това екзотично-непознато за мен място!

Докато се помотая малко и вече стана прилично тъмно… за 10-тина минутки със стегнато ходене се изкачих на първенеца на Врачанския балкан. Там ме посрещна такъв вятър че за моя изненада дори стабилния статив и тежкия фотоапарат на него биваха поваляни от стихията и дотук с апетитите за нощно фотографско продължение!:-))) За половин час стегнато темпо и бях на хижа Пършевица по тъмно с пожелание следващият път снегоходките да не гледат безучастно!:-)))

Белоградчик – ден и нощ!

21.12.2009г.

     Ден през който бях решил да направя лека тренировчица с новите снегоходки. Разбира се потеглих към Белоградчик, както за търсене на подходящ терен за разтъпкване така и за някоя и друга снимчица по скалите) Оказа се че атмосферните условия се развиха доста приятно и след приятна разходка със снегоходките то снимчиците станаха повече))

Стандартна гледка на ученичката, Широка Планина и най-високата част на Западна Стара Планина

Калето далеч горе

На Римското кале гледките определено си заслужаваха, появиха се облачета а светлината вече беше мека и топла)

Калето вече гледано от запад

Панорама към вр. Ведерник и началото на Стара Планина на наша територия

Леко оптично приближение и в далечината вляво на среден план се открива най-източния дял на скалите и впечатляващите скални масиви на върхове Стовци, Бабу, Кайцу и Пешин връх!

Точно когато правих тази снимка застанал на ръба на стената и леко клатушкайки се колегата ми звънна ей така без да иска))

…

Изчаках залеза и си мислех как ли се е накефил Стефчо през същия ден по маршрута Петрохан – Ком) Малко след като се скри слънцето облякох каквито дрехи имах и се отправих към едно местенце непосредствено под масива на Калето от източната му страна… навън вече се появиха и първите светлини на града

Тук стана майтап защото статива беше замръзнал и долните секции отказаха да се отворят) В това състояние изчаках около един час докато се стъмни и вместо да си мисля дали съм наред си спомних някои от съветите на баце Беър Грилс) Най-накрая стана прилично тъмно

Любимото ми съзвездие Орион изгрява

… Калето …

Ей при тази снимка уви направих две леки грешки а впоследствие ми стана ясно и как точно трябваше да я направя но при температура от минус 15 градуса и стоейки неподвижен то и мисловните процеси протичат различно)

Бърза снимка в обратна посока към града

Усетих неприятен дълбок студ и ми стана ясно че е въпрос на минути да премина границата ако не се раздвижа. Моментално отпраших към автомобила и само за няколко минутки се разгрях приятно… Малко след града в посока с. Извос направих и последните два кадъра на автоматичен бял баланс с впечатляващи цветове, които за апарата бяха точни а за мен интересни!:-)

…

Впоследствие бързо се метнах в колата и отпраших за добрия стар безличен Видин…

А идеята за нощната фотография отново започна да ми влиза под кожата и ще има сериозно развитие/всъщност това е и причината да съм с Канон а не с Никон/!:-)))

Хижа Ком/нова/ – вр. Ком

12.12.2009г.

    Предвид прогнозите за времето, определено по-логичното беше този уикенд да бъде пропуснат в името на мързелуване в градска среда. Но не би, просто защото от последното спомени няма и отделно от това напоследък Видин ми става все по антипатичен като град/но това е друга тема/!:-)))

     С колега успяхме да се качим с автомобила до хижата с цената на малко буксуване а в горната част и връщане на заден ход по леда))) Интересното беше, че горе имаше учудващо много автомобили още преди да е пусната в действие ски пистата. Явно Софиянци наистина са усетили че тук ще им излезе по-евтино и вече „разузнават“.

   Един поглед към хижата и потеглихме към върха

Решихме вместо по пътеката за старата хижа до преминем по ски пистата. В долния й край мъглата беше подобаваща с учудваща липса на вятър.

Въжената линия в съвсем скоро време я очаква пускане в действие. Гледах я с блеснал поглед, като знам откога не съм се качвал на ски!:-)

След горния край на пистата излязохме на пътеката от старата хижа и се насочихме към иглолистната гора.

Поглед в обратна посока ни показа, че явно  горе на откритото ни чака абсолютна минимилистична гледка))

В гората красивите гледки на падналия съвсем скоро сняг следваха една след друга.

…

…

…

Когато стигнахме табелата откъдето се отделя зимната пътека ние съвсем логично продължихме по летната, просто защото наоколо нищо не подсказваше че е зима!:-))) Като оставим шегата настрани съвсем пресния сняг не представлява лавинна опасност но при натрупване на по-стари слоеве отдолу вече е съвсем различно!

При излизане на откритата част бързо се разбра че вятър има и ще става и по-силен. Мъглата беше окупирала всичко а гледката на приятната дървена беседчица на седлото между малкия и среден вр. Ком беше… no comment…

При подсичането на средния Ком слънцето на моменти дори опитваше да се показва макар и неуспешно)

Големия Ком/2016м./ ни посрещна както трябва. Всичко вертикално беше в много скреж указващ посоката на ветровете а горе определено ги имаше!:-) Гледката беше типично арктическа и си заслужаваше да се види и най-вече усети)))

Разбира се и дежурната снимка на върха

След малък престой/по мойте стандарти/ потехлихме обратно. Отново в гората личеше че денят е към своя край, леко валеше снежец а вятърът изчезна по същия начин по който се беше появил на изкачване.

     Приказката беше пълна с много пухкав сняг и по земята и по дърветата. Долу на хижата бяха се събрали още повече автомобили и леки и високопроходими и товарни. Почистваха се багери, снегорини и всичко показваше какво предстои съвсем скоро. В личен план това означаваше да започвам да правя ски-упражнения!:-)))

     Не знам за последно кога съм се радвал толкова много на някое изкачване… и добре че е така, защото това показа че планинарското в мен е определено по-застъпено от фотографското.

     Благодарности на колегата че ме изтърпя докато снимах, както и за вкусния кекс/да не пропусна/.

     Има много хора, които не могат да разберат изкачването на връх при подобни условия и напук на прогнозите за времето. Понеже се убеждавам, че е безсмислено те да бъдат убеждавани в обратното то решението е просто! То е да го направят с опитен човек до себе си… или ще се откажат от идеята тотално или по-вероятното е да бъдат запленени и тогава няма спиране!:-)

Хижа Ком/нова/ – вр. Щърковица

06.12.2009г.

И така навръх Никулден в типично мой стил за минутка реших че освен традиционното за деня ще направя и същото за себе си!:-))) Без много мислене предвид изискването за ранно прибиране по разбираеми причини взех бързо решение и отпраших за хижа Ком в Берковския балкан!

Още по асфалтовия път към нея ми стана ясно че хубавото слънчево време долу е едно а горе е…

Спрях на хижата, оправих се бързо и с агресивно темпо нетипично за мен отпраших по пътечката а след това и черния път подсичащ вр. Малък Ком, докато стигнах една достатъчно красноречива табела и като съдържание и като външен вид:-)))

Малко след това на завоя под върха се показа и това заради което зимно време не е шега да подсичаш малкия вр. Ком… отлична фуния в която една лавина би смъкнала човек чак до гр. Берковица!:-)

Бързо стигнах до мястото където е отклонението от черния път и пътеката за вр. Щърковица и натам към гр. Берковица далеч долу

Минути по-късно се показа и възвишението на върха

Разбира се по закона на Мърфи точно когато се качих настана гъъъъста мъгла. Обадих се на познатите в Берковица… долу било хм предимно слънчево, след това на познат в Лом… човека ми казва еййй какъв късмет извади с това слънцеее… обадих се и в Монтана пак слънцеее… при мен видимост до 10м. Казах си: е, природа е не можем да й се сърдим, набързо се облизах по рибешки, метнах на гръб раницата и точно тогава полъхна лек вятър… другото вече беше кеф:-)

На изток се показа и Врачанският балкан

Една бърза панорамка в посока юг и вр. Малък Ком в далечината

Дежурна снимка до триангулачния знак на върха

Продължих в същата посока с намерение да стигна до края на билото а върха остана бързо зад мен

Мъглата ту настъпваше ту отстъпваше

…

Постепенно се откри и Средния вр. Ком, като за малко да грейне и слънце!:-)

 

Бях решил да сляза по-рано по ония разбираемите причини и се отправих със стегната крачка и отново нетипична за мен скорост от 6км. в час ходене към изходната точка:-) Навън бързо се стъмваше

Впоследствие празникът беше уважен подобаващо:-)))

Маршрутът е наистина приятен и лек. Денивелацията е около 180м., като със спокойно ходене и тук таме снимки разстоянието от новата хижа Ком до вр. Щърковица се изминава за около 45-50мин.

Проход Петрохан – върхове Голям, Среден и Малък Ком

28.11.2009г.

      Отдавна мислех да направя този маршрут но да си призная ми изглеждаше прекалено дълъг и мързелът леко надвиваше:-) Знаех, че е въпрос на дни да падне постоянен сняг горе и не можех да изпусна уикенда за тази цел!

     Тръгнах от самия проход, като не пропуснах да щракна първите слънчеви лъчи на деня в посока връх Зелена глава и предавателя горе

В обратна посока същите страхотни цветове над язовирчето откъм планина Козница

Бързо влязох в гората и се наложи отначало да повървя по досаден асфалтов път. Малко по-късно същият продължи към станцията на върха а пътеката вървеше по черен път… след по-малко от час наближих края на гората и началото на откритата част.

Времето освен твърде променливо беше и мнооого ветровито. Бързо се откри гледка към Планина Козница с нейния вр. Тодорини кукли и Врачанския балкан.

Вървях си спокойно сам без жива душа наоколо по черен пъти най-накрая в далечината се показа големия вр. Ком

Бях решил първо да отида директно до най-високия Ком и на връщане да премина през Средния и Малък връх. Заобиколих Малкия Ком и излязох на премката между него и Средния, където се съединяват пътеките от пр. Петрохан и хижа Ком… гледките към вр. Щърковица, гр. Берковица, Дунавската равнина и Врачански балкан бяха един път. Там се срещнах с групичка туристи с който едва се разбрахме от фучащия вятър.

…

С бърза крачка се отправих към Големия Ком.

… и нова панорама …

На върха се откриха хубави гледки във всички посоки с интересни облаци.

…

…

…

Колкото и да гледах виждах все места на които съм бил с изключение на района южно и югозападно от върха, където имаше интересни като форма била, които набързо планирах за пролетта))

Отново познато връх Камара и зад него в далечината Чипровска планина с огряните от слънцето източни склонове на върхове Копрен и Три чуки, които буквално изглеждаха като Джендемите на вр. Ботев!

Вятърът ме носеше а насам а натам но хубавото беше, че духаше от една посока и на завет откъм северния склон си ставаше тихо и приятно… слязох с няколко метра за да хапна на спокойствие и направих една бърза панорама на север.

Снимка на върха и газ обратно към двата по-ниски върха

Така или иначе по билото където трябва да е Среден Ком до сега не съм виждал триангулачен знак или какъвто и да е символ на върха така че си го минах по най-високата му част. Играта на облаците и светлината беше интересна.

Връх Ком в обратна посока

Град Берковица и язовир Огоста

Врачански балкан в далечината с неговия Беглички дял

…

…

Отново Врачански балкан в по-близък план.

На връх Малък Ком светлата част на деня отиваше към своя край и започна пръска дъжд… пръска просто защото заради вятъра валеше хоризонтално)

 

…

Далеч на юг за пореден път се показа Витоша и зад нея Рила покрита със сняг.

Светлата луна ми подсказа да приготвя челника и да го поставя където му е мястото!:-)))

Един поглед към Големия батко и посоката откъдето фучаха пръските… след кадъра се наложи сериозно подсушаване на филтъра!:-)

Бързо започнах да слизам от върха, защото ме чакаше път.

…

Последен кадър за това което ми предстоеше като ходене и атмосферни условия. Логично последва прибиране на фотоапарата с плюене на петите да не ме гепи сериозен дъжд или нещо друго… не че ме плашеше де)

Разбира се впоследствие ме хвана както тъмнината/което между другото го желаех за да се накефя за пореден път на челника и ГПС-а/ така и дъжд, който премина в сняг/което не го желаех баш… баш…/:-)))

Определено през деня имаше всичко за да може човек да усети една планина както си му е реда! Иначе чисто математически 610м. денивелация и 24.6км. ходене!:-)