Збегове/Дъбравските скали/

26.12.2009г.

       Явно централното разположение на гр. Белоградчик е определило и името на известния скален масив. Самата скална верига преминава през много населени места, като най-западната й част носи името Збегове. Лично аз ги наричам и Дъбравските скали, заради непосредствената близост до с. Дъбравка. Всъщност това е и любимото ми място просто защото там има не по-малки красоти от скалите около гр. Белоградчик. В същото време колкото пъти съм ходил навътре в масива не съм виждал жива душа… диво и красиво без  „навлеци“!:-)))

      Денят свърши бързо а определено исках да отида на още много позиции. Както и скалите около гр. Белоградчик така и Збеговете си имат както следобедно така и утринно лице! Някой път се надява да направя и утринна снежна сесия)

Advertisements

Врачански Балкан/Беглички дял/

24.12.2009г.

        Това е най-високият а за мен и най-приятен дял на Врачанския Балкан. За разлика от Стрешерския и Базовия дялове то Бегличкият се доближава значително по структура до Стара Планина. Докато другите два са от типа минаваш през камъняк и стигаш до трънак и обратното то тук е удоволствие да се придвижваш по заоблени била а гледките са много приятни!:-)

        Шило в торба не стои и бъдни вечер не бъдни вечер взех оборудването и снегоходките с намерение да се поразходя малко. Горе картината беше съвсем различна от това което очаквах… снегът си беше отишъл и „снежките“ логично останаха в автомобила.

         Потеглих по ски пистата, която си беше прилично оголена

Продължавайки нагоре гледката на безжизнения влек беше любопитна

В горната част на пистата се откриха познати гледки с красиви облачета. В другия край на Балкана на североизток се показа Стрешерският дял

На северозапад билото на вр. Пършевица

На югозапад двата скални зъбера наречени от мен „стражите“!:-)

По-едър план с първенецът вр. Бегличка могила

На югоизток Базовия дял

Впечатляващ релеф

Пропуснах да кажа че още с излизането на откритата част вятърът стана доооста силен и се наложи да поставя и маска за лице… силен но неочаквано топъл вятър, който буквално унищожаваше снега пред очите ми! Денят отиваше бързо към своя край с приятни цветове)

На юг в далечината се откриха планини Ржана и Голяма Планина/дялове на Западна Стара Планина/ с техните първенци върхове Козница и Чукава

Минути преди залез долния план вече облечена вечерната си премяна!

Отново поглед на изток

Дойде време да се подготви челника!:-)

Слъцето заляза точно над граничната планина Руй и подхрани отново апетита ми към това екзотично-непознато за мен място!

Докато се помотая малко и вече стана прилично тъмно… за 10-тина минутки със стегнато ходене се изкачих на първенеца на Врачанския балкан. Там ме посрещна такъв вятър че за моя изненада дори стабилния статив и тежкия фотоапарат на него биваха поваляни от стихията и дотук с апетитите за нощно фотографско продължение!:-))) За половин час стегнато темпо и бях на хижа Пършевица по тъмно с пожелание следващият път снегоходките да не гледат безучастно!:-)))

Белоградчик – ден и нощ!

21.12.2009г.

     Ден през който бях решил да направя лека тренировчица с новите снегоходки. Разбира се потеглих към Белоградчик, както за търсене на подходящ терен за разтъпкване така и за някоя и друга снимчица по скалите) Оказа се че атмосферните условия се развиха доста приятно и след приятна разходка със снегоходките то снимчиците станаха повече))

Стандартна гледка на ученичката, Широка Планина и най-високата част на Западна Стара Планина

Калето далеч горе

На Римското кале гледките определено си заслужаваха, появиха се облачета а светлината вече беше мека и топла)

Калето вече гледано от запад

Панорама към вр. Ведерник и началото на Стара Планина на наша територия

Леко оптично приближение и в далечината вляво на среден план се открива най-източния дял на скалите и впечатляващите скални масиви на върхове Стовци, Бабу, Кайцу и Пешин връх!

Точно когато правих тази снимка застанал на ръба на стената и леко клатушкайки се колегата ми звънна ей така без да иска))

Изчаках залеза и си мислех как ли се е накефил Стефчо през същия ден по маршрута Петрохан – Ком) Малко след като се скри слънцето облякох каквито дрехи имах и се отправих към едно местенце непосредствено под масива на Калето от източната му страна… навън вече се появиха и първите светлини на града

Тук стана майтап защото статива беше замръзнал и долните секции отказаха да се отворят) В това състояние изчаках около един час докато се стъмни и вместо да си мисля дали съм наред си спомних някои от съветите на баце Беър Грилс) Най-накрая стана прилично тъмно

Любимото ми съзвездие Орион изгрява

… Калето …

Ей при тази снимка уви направих две леки грешки а впоследствие ми стана ясно и как точно трябваше да я направя но при температура от минус 15 градуса и стоейки неподвижен то и мисловните процеси протичат различно)

Бърза снимка в обратна посока към града

Усетих неприятен дълбок студ и ми стана ясно че е въпрос на минути да премина границата ако не се раздвижа. Моментално отпраших към автомобила и само за няколко минутки се разгрях приятно… Малко след града в посока с. Извос направих и последните два кадъра на автоматичен бял баланс с впечатляващи цветове, които за апарата бяха точни а за мен интересни!:-)

Впоследствие бързо се метнах в колата и отпраших за добрия стар безличен Видин…

А идеята за нощната фотография отново започна да ми влиза под кожата и ще има сериозно развитие/всъщност това е и причината да съм с Канон а не с Никон/!:-)))

Хижа Ком/нова/ – вр. Ком

12.12.2009г.

    Предвид прогнозите за времето, определено по-логичното беше този уикенд да бъде пропуснат в името на мързелуване в градска среда. Но не би, просто защото от последното спомени няма и отделно от това напоследък Видин ми става все по антипатичен като град/но това е друга тема/!:-)))

     С колега успяхме да се качим с автомобила до хижата с цената на малко буксуване а в горната част и връщане на заден ход по леда))) Интересното беше, че горе имаше учудващо много автомобили още преди да е пусната в действие ски пистата. Явно Софиянци наистина са усетили че тук ще им излезе по-евтино и вече „разузнават“.

   Един поглед към хижата и потеглихме към върха

Решихме вместо по пътеката за старата хижа до преминем по ски пистата. В долния й край мъглата беше подобаваща с учудваща липса на вятър.

Въжената линия в съвсем скоро време я очаква пускане в действие. Гледах я с блеснал поглед, като знам откога не съм се качвал на ски!:-)

След горния край на пистата излязохме на пътеката от старата хижа и се насочихме към иглолистната гора.

Поглед в обратна посока ни показа, че явно  горе на откритото ни чака абсолютна минимилистична гледка))

В гората красивите гледки на падналия съвсем скоро сняг следваха една след друга.

Когато стигнахме табелата откъдето се отделя зимната пътека ние съвсем логично продължихме по летната, просто защото наоколо нищо не подсказваше че е зима!:-))) Като оставим шегата настрани съвсем пресния сняг не представлява лавинна опасност но при натрупване на по-стари слоеве отдолу вече е съвсем различно!

При излизане на откритата част бързо се разбра че вятър има и ще става и по-силен. Мъглата беше окупирала всичко а гледката на приятната дървена беседчица на седлото между малкия и среден вр. Ком беше… no comment…

При подсичането на средния Ком слънцето на моменти дори опитваше да се показва макар и неуспешно)

Големия Ком/2016м./ ни посрещна както трябва. Всичко вертикално беше в много скреж указващ посоката на ветровете а горе определено ги имаше!:-) Гледката беше типично арктическа и си заслужаваше да се види и най-вече усети)))

Разбира се и дежурната снимка на върха

След малък престой/по мойте стандарти/ потехлихме обратно. Отново в гората личеше че денят е към своя край, леко валеше снежец а вятърът изчезна по същия начин по който се беше появил на изкачване.

     Приказката беше пълна с много пухкав сняг и по земята и по дърветата. Долу на хижата бяха се събрали още повече автомобили и леки и високопроходими и товарни. Почистваха се багери, снегорини и всичко показваше какво предстои съвсем скоро. В личен план това означаваше да започвам да правя ски-упражнения!:-)))

     Не знам за последно кога съм се радвал толкова много на някое изкачване… и добре че е така, защото това показа че планинарското в мен е определено по-застъпено от фотографското.

     Благодарности на колегата че ме изтърпя докато снимах, както и за вкусния кекс/да не пропусна/.

     Има много хора, които не могат да разберат изкачването на връх при подобни условия и напук на прогнозите за времето. Понеже се убеждавам, че е безсмислено те да бъдат убеждавани в обратното то решението е просто! То е да го направят с опитен човек до себе си… или ще се откажат от идеята тотално или по-вероятното е да бъдат запленени и тогава няма спиране!:-)

Хижа Ком/нова/ – вр. Щърковица

06.12.2009г.

И така навръх Никулден в типично мой стил за минутка реших че освен традиционното за деня ще направя и същото за себе си!:-))) Без много мислене предвид изискването за ранно прибиране по разбираеми причини взех бързо решение и отпраших за хижа Ком в Берковския балкан!

Още по асфалтовия път към нея ми стана ясно че хубавото слънчево време долу е едно а горе е…

Спрях на хижата, оправих се бързо и с агресивно темпо нетипично за мен отпраших по пътечката а след това и черния път подсичащ вр. Малък Ком, докато стигнах една достатъчно красноречива табела и като съдържание и като външен вид:-)))

Малко след това на завоя под върха се показа и това заради което зимно време не е шега да подсичаш малкия вр. Ком… отлична фуния в която една лавина би смъкнала човек чак до гр. Берковица!:-)

Бързо стигнах до мястото където е отклонението от черния път и пътеката за вр. Щърковица и натам към гр. Берковица далеч долу

Минути по-късно се показа и възвишението на върха

Разбира се по закона на Мърфи точно когато се качих настана гъъъъста мъгла. Обадих се на познатите в Берковица… долу било хм предимно слънчево, след това на познат в Лом… човека ми казва еййй какъв късмет извади с това слънцеее… обадих се и в Монтана пак слънцеее… при мен видимост до 10м. Казах си: е, природа е не можем да й се сърдим, набързо се облизах по рибешки, метнах на гръб раницата и точно тогава полъхна лек вятър… другото вече беше кеф:-)

На изток се показа и Врачанският балкан

Една бърза панорамка в посока юг и вр. Малък Ком в далечината

Дежурна снимка до триангулачния знак на върха

Продължих в същата посока с намерение да стигна до края на билото а върха остана бързо зад мен

Мъглата ту настъпваше ту отстъпваше

Постепенно се откри и Средния вр. Ком, като за малко да грейне и слънце!:-)

 

Бях решил да сляза по-рано по ония разбираемите причини и се отправих със стегната крачка и отново нетипична за мен скорост от 6км. в час ходене към изходната точка:-) Навън бързо се стъмваше

Впоследствие празникът беше уважен подобаващо:-)))

Маршрутът е наистина приятен и лек. Денивелацията е около 180м., като със спокойно ходене и тук таме снимки разстоянието от новата хижа Ком до вр. Щърковица се изминава за около 45-50мин.

Проход Петрохан – върхове Голям, Среден и Малък Ком

28.11.2009г.

      Отдавна мислех да направя този маршрут но да си призная ми изглеждаше прекалено дълъг и мързелът леко надвиваше:-) Знаех, че е въпрос на дни да падне постоянен сняг горе и не можех да изпусна уикенда за тази цел!

     Тръгнах от самия проход, като не пропуснах да щракна първите слънчеви лъчи на деня в посока връх Зелена глава и предавателя горе

В обратна посока същите страхотни цветове над язовирчето откъм планина Козница

Бързо влязох в гората и се наложи отначало да повървя по досаден асфалтов път. Малко по-късно същият продължи към станцията на върха а пътеката вървеше по черен път… след по-малко от час наближих края на гората и началото на откритата част.

Времето освен твърде променливо беше и мнооого ветровито. Бързо се откри гледка към Планина Козница с нейния вр. Тодорини кукли и Врачанския балкан.

Вървях си спокойно сам без жива душа наоколо по черен пъти най-накрая в далечината се показа големия вр. Ком

Бях решил първо да отида директно до най-високия Ком и на връщане да премина през Средния и Малък връх. Заобиколих Малкия Ком и излязох на премката между него и Средния, където се съединяват пътеките от пр. Петрохан и хижа Ком… гледките към вр. Щърковица, гр. Берковица, Дунавската равнина и Врачански балкан бяха един път. Там се срещнах с групичка туристи с който едва се разбрахме от фучащия вятър.

С бърза крачка се отправих към Големия Ком.

… и нова панорама …

На върха се откриха хубави гледки във всички посоки с интересни облаци.

Колкото и да гледах виждах все места на които съм бил с изключение на района южно и югозападно от върха, където имаше интересни като форма била, които набързо планирах за пролетта))

Отново познато връх Камара и зад него в далечината Чипровска планина с огряните от слънцето източни склонове на върхове Копрен и Три чуки, които буквално изглеждаха като Джендемите на вр. Ботев!

Вятърът ме носеше а насам а натам но хубавото беше, че духаше от една посока и на завет откъм северния склон си ставаше тихо и приятно… слязох с няколко метра за да хапна на спокойствие и направих една бърза панорама на север.

Снимка на върха и газ обратно към двата по-ниски върха

Така или иначе по билото където трябва да е Среден Ком до сега не съм виждал триангулачен знак или какъвто и да е символ на върха така че си го минах по най-високата му част. Играта на облаците и светлината беше интересна.

Връх Ком в обратна посока

Град Берковица и язовир Огоста

Врачански балкан в далечината с неговия Беглички дял

Отново Врачански балкан в по-близък план.

На връх Малък Ком светлата част на деня отиваше към своя край и започна пръска дъжд… пръска просто защото заради вятъра валеше хоризонтално)

 

Далеч на юг за пореден път се показа Витоша и зад нея Рила покрита със сняг.

Светлата луна ми подсказа да приготвя челника и да го поставя където му е мястото!:-)))

Един поглед към Големия батко и посоката откъдето фучаха пръските… след кадъра се наложи сериозно подсушаване на филтъра!:-)

Бързо започнах да слизам от върха, защото ме чакаше път.

Последен кадър за това което ми предстоеше като ходене и атмосферни условия. Логично последва прибиране на фотоапарата с плюене на петите да не ме гепи сериозен дъжд или нещо друго… не че ме плашеше де)

Разбира се впоследствие ме хвана както тъмнината/което между другото го желаех за да се накефя за пореден път на челника и ГПС-а/ така и дъжд, който премина в сняг/което не го желаех баш… баш…/:-)))

Определено през деня имаше всичко за да може човек да усети една планина както си му е реда! Иначе чисто математически 610м. денивелация и 24.6км. ходене!:-)