Белоградчишките скали в късна есенна премяна

Ноември 2012г.

В интерес на истината тази есен не смятах да отделя време за Белоградчишките скали! Отпадането на Родопите от плановете за м. ноември обаче промени нещата. Обходил съм тези чукари надлъж и нашир но въпреки това не знам защо предпочитам винаги едни и същи позиции? 🙂 На първо място исках динамични мъгли около изгрев а вече всякакво слънце щеше да дойде като страхотен бонус. Уви, времето поднесе в известна степен първото но в никакъв случай второто. Така се оказа, че когато за пръв път видях скалите в есенна премяна слънцето вече беше залязло и пробвах една от най-мързеливите позиции за нощен кадър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Седмица по-късно преди изгрев улових безлична равномерна мъгла. Нагласих статива и техниката върху него и започнах философски да чакам. На няколко пъти леки пориви на вятъра разместиха смарангясникааа и се образуваха малки мъгливи вълнички 🙂 Два интересни кадъра… еее не е малко!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Беше ми ясно, че за залез само ще си мечтая. През деня изръчках набързо няколко позиции с разузнавателна цел. Исках да видя къде ще е интересно да пробвам кадър по здрач с осветен от фаровете на преминаващите автомобили път. Спрях се на едно местенце, което винаги съм го подценявал/и аз не знам защо/:-)))

Така се кара у северозапада/сеч на завоите и кой кой свари/:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Веднага започнах подготовка за следващия кадър, защото течаха ценните минути на сумрак светлината:-) Мъглата придаде приятни тоналности на небето а пътят страхотно се изви между скалите/този кадър определено ме изненада приятно/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Случвало ли ви се е да стоите цял един ден само заради една снимка? Е, историята на следващия кадър е точно такава 🙂 Всъщност няма какво да крия… този тип снимки са ми любимите/изискват търпение, често здрави нерви, точна преценка за да не пропилееш момента, бързо пресмятане на параметри наум и отчитане на немалко фактори/ – кеффффф!!!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нов уикенд нов късмет. Спирам автомобила, излитам из вратата и в движение разпъвам статив и вадя обективи… цирк! Няма и как иначе, защото интересните мъглички преди изгрев не трябва да се пропускат! Имал съм случаи за броени секунди да изпускам страхотни моменти и вече знам, че понякога се налага реакция като при военна операция!:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много се зарадвах, че успях да вкарам скалата „ученичката“ в интересен кадър/минута по-късно тази мъгла се обезличи/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изгрев не се състоя… залез също… а пропилях нощния кадър с неподходящо място! На следващия ден отчаяно се надявах на слънце по изгрев но вместо това мъглата окупира всичко. Реших че няма да си тръгна без поне един кадър и започнах да чакам. За момент лек бриз на вятъра раздвижи мъглата и се видяха силуетите на отсрещните скали… щрак и това май беше последния ми есенен кадър за 2012-та:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Макар че съжалявам за малшанса с липсата на слънчево време, определено някои от кадрите станаха сполучливи!

А сега идва зима… ЗИМА/любимият ми сезон/!!! Какво означава това… ами две думички – Пирин и Рила!!!:-)

Есен в Искърското дефиле

Ноември 2012г.

Дефилето на река Искър предлага интересни гледни точки за фотография. Отделно от това е и приятно място за разходки и съзерцаване на интересни природни форми. Бях планирал три гледни точки по поречието на реката и над нея но в крайна сметка от Черепиш, Лакатник и Бов… последното опадна. Най-накрая намерих култовото местенце над Черепиш с хубавата гледка към завоя на Искъро:-) Изпуснах зазоряването но не ми е за пръв път:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Явно в резултат на дълбоките сенки цветът на водата стана неочаквано плътен. От друга страна няма манастир, който да е построен на лошо място:-)

По залез се оказа, че дълбокият каньон не се разбира добре със слънчевите лъчи. Всъщност очаквах да е „по-живичко“ но явно гледната точка си иска друг ъгъл на светлината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като слънцето залезе светлината стана хомогенна и цветовете изпъкнаха реално. Шаренко ех колкото толкова:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да пробвам нервите на спътника ми и да останем до здрач светлина за кадър, който бях замислил отдавна. Речено сторено 🙂 Неделя вечер, хората се прибират по домовете си и като разултат пътят се освети добре:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повторих мястото седмица по-късно, като преди изгрев очаквах мъглички над реката. Нито мъгли нито слънце но поне имаше драматична облачост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съчетанието от светли скали и лъкатушеща река е запазена марка на мястото/наистина впечатляваща комбинация/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщае към с. Люти брод видях пролука в храстите и нямаше как да изпусна гледна точка към Черепишкия манастир.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето се показа и бързо слязох до удобна гледна точка в близост до манастира, за да не изпусна момента/всъщност улових последните секунди светлина и след това отново настана мрак/ 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доволен от бързата реакция потеглих към Лакатник. По пътя установих, че есента си е попреминала но пък каквото дойде. За момент се замислих да отида до Манастир „Седемте престола“ но го отложих за друг път. Над Лакатник бях достатъчно рано за да се заема с оформяне на огнище и цепене на дърва/майтапа настрана намерих оставена брадва и се развихрих/:-))) Дойдоха катерачи и почти ме навиха да отида с тях до малката къщурка, която се вижда на отвесната стена на Лакатник/гледано от влака примерно/… ама чакам залез ко да праа:-) Опънах палатката и тоя път дойде семейство. Детето се израдва на „чудото“ а таткото леко се почеса по главата/предполагам какво си е помислил:-)

Контра светлина/така е в посока юг при късите дни от годината/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да използвам момента със слънцето в кадър. От неподвижен статив направих кадри с различни бленди. Слънчевите лъчи ги взех от кадъра с най-затворена бленда а останалата част от кадрите с най-малко отблясъци на съответните места. Всъщност се оказа, че EF 17-40/4L дори на ФФ сравително добре контролира флеърите, които що годе се изчистиха 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново тежко ХДР веднга след залез/определено този кадър ме измъчи най-много/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пробвах нощен кадър но липсата на луна развали идеята. Бързо запалих огън и няколко часа пръцках нездравословна храна/нека е зле/:-) Последва показно по навличане с дрехи и хайде в палатката. Станах половин час преди изрев и съжалих, че не се стегнах за поне 15-тина минути по-рано. Селцето все още леко светеше а имаше и….. еее най-накрая мГла/малко но от сърце/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цветовете при зазоряването бяха много приятни и наситени, като страхотно се допълваха от мъглата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За момент/буквално секунди/ тънките облачета светнаха в нежно червено-розово и се зарадвах, че съм на точното място 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да снимам палатката обвита в тънък скреж 🙂 Изкривих хоризонта… е явно не ми е писано да снимам палатки от статив:-))))))))))))))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От другата страна на дефилето остатъците от мъглата създаваха предпоставки за интересни кадри. Уви явно заради ниския контраст не се получи желаня ефект.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да не продължавам към с. Гара Бов а да се връщам към Белоградчик с идея да хвана залезче. Оказа се, че времето се влоши но пък с изненада открих, че есента на скалите е закъсняла и е съвсем шаренко. Всъщност тази есен плановете се пообъркаха и вместо продължителен рейд в Родопите трябваше да се задоволим с Тетевен, Искърското дефиле и по нещичко от Белоградчик/за последното ще има отделна малка публикация/!:-)

Есен в Тетевенския балкан

27-28.10.2012г.

Отдавна очаквах края на месец октомври за да се видим с приятели Христо-bairi100 и Младен-Demiman на едно чудно място над гр. Тетевен а именно село Бабинци. Реших да посрещна изгрева над Черепишкия манастир, което означаваше да се тръгне рано рано от Видин. Както често става се размотах и загубих ценен час. Резултатът беше че около Враца ми се плачеше, като виждах как на зазоряване заради лоша организация изпускам невероятни като багри облаци ох леле… По закона на Мърфи около половин час след изгрев тъкмо застанах на позиция над манастира и слънцето се скри… е имах късмет да изгрее за няколко минутки но толкова ми и трябваше:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие потеглихме в посока село Карлуково и прочутата пещера Проходна. Малко преди селцето вниманието ми беше привлечено от малка къщурка с надвиснало над нея дръвче/хах това се оказа и единствения ми кадър от ръка за целия уикенд/:-)

Самата пещера си е достатъчно интересна/е не колкото Деветашката но е гот/. Бая катерачи бяха налазили по стените и докато спътниците ги снимаха аз верен на тъпоумния ми стил избягвах да имам хора в кадър… ех все пак нагласих статива и се увековечихме тримцата в различен мащаб 🙂

Пристигайки в Тетевен хапнахме по една супичка и още нещо, накупихме месце и бира и газ нагоре към Бабинци. По пътя спряхме на един приятен завой и понеже аз май се оказах най-мързелив така и не мръднах на повече от 15-20 метра от автомобила. Все пак нямаше как да пропусна великият съюз между човек и животно в един кадър!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решихме да продължим към далечния край на селцето. По едно време спирачката ми стана адски твърда и докато се чудих какъв е проблема не обърнах внимание, че лампата на акумулатора светна… на по-късен етап ситуацията стана трагикомична уффф. Времето се очертаваше да си остане облачно без слънчева светлина и вместо да се тюхкаме се пръснахме на посоки със стативи и всеки снимаше кой какво свари и каквото докопа. Като начало едно ХДР.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дойде време да се включи дългия обектив и започна едно дебнене на животни и хора а вятъра създаваше приличен брак на кадри 🙂 Следващите четири кадъра ми поизпилиха нервите но пък бяха и най-яките като тръпка 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпънахме палатките малко под връх Острич и се качихме да направим нощен кадър по здрач от върха. Е не беше писано леееко заръмя но пак според Мърфи вятъра набиваше пръските директно в челната леща на обектива уф 🙂 Върнахме се при палатките и ръмежа спря ураааа, хубав огън, мръвки на скара и бира… и те така:-))) На следващата утрин Христо и Младен станаха час преди изгрев и се качиха да снимат а аз най-безобразно останах до изгрева в палатката. Качване горе хммм облаци деееева. Хо хоп ааа ще го бъде… първите слънчеви лъчи огряха Тетевенската долина и вр. Петрахиля.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко по-късно светлината и облаците бързо се промениха… да, прекрасното динамично време!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Село Рибарица някъде там!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връх Петрахиля и под него скалата Равни камик/откъдето един ден трябва да се прави нощен кадър и не само/:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Есенна феерийка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Игра на светлината

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връх Трескавец/имена един път/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

Хайде да поснимаме и един топ-фотограф:-)))

Слънцето се вдигна високо, постояхме, съзерцавахме едно от най-красивите кътчета в родината и… слязохме да пристъпим към досадното прибиране на палатки и събиране на багаж. Хапване в Тетевен и хайде до Тетевенската екопътека Под пръските на водопада с водопад Скока. Еххх егати сушата вода напрау ич нема ама иччч. Така капо не трябваше да се оставя и едно мини вирче веднага ни привлече вниманието… защо ли ами ето:

… и най-вече това

Акумулатора на автомобила вече беше паднал, защото ремъка на динамото се беше скъсал и се палеше с бутане малииии. Това беше само началото на трагикомедията, защото последствията следваха едно след друго… но макар и със зорррр се прибрахме по живо по здраво:-)))))))))))

Ех вълшебен е този Тетевен и затова след няколко дни сме отново там:-)))