Страшното езеро /Рила планина/

07-08.07.2012г.

Как да започна песимистично или оптимистично… песимистично, защото Видин е на…….. на географията по отношение на Централен, Рила, Пирин и Родопите… оптимистично, защото по балканския принцип на Вуте има и по-зле/примерно Силистра/:-))) Майтапа настрана, всъщност наскоро си говорих с един хотелиер, който е от град Сандански. Та човекът ми сподели… „Абе знаете ли Вие какви късметлии сте, имате си голяма транснационална река, две граници, относително близки Белоградчишки скали и Западен балкан… и не може да дръпнете хм?! Ние в Сандански си имаме един камъняк Пирин и разни други там балкани но потенциала ни далеч не е така голям както при Вас?!“ Не искам да коментирам любимия ми Пирин но всъщност… абе човека е прав! Та пак се отплеснах ама ко да праа след като у главата ми има само връове и равна река не ми се снима… та по въпроса:

Страшното езеро си е култово място в Рила планина. Нещото, което особенно ценя там е че  няма лифтове и черни пътища! Резултата е че пустиняци, шашкънье и секва сволач е изключено/почти/ да дойдат… за трите колоритни думи е необходим Северозападен тълковен речник! Именно наличието на удобен заслон непосредствено до езерото наклони плановете за този маршрут. ЦПШ-Мальовица, хижа Мальовица и час и половина – два часа преди залез с приятната компания бяхме на заслона. Уж идеята беше да пообиколя до „златния час“ района за гледни точки а и се очертаваше някаква интересна облачност. Откровенно нищо не направих и като резултат побеснях, че не мога да докарам никакъв интересен преден план… дали фантазията ме напусна или просто трябва да си взема отпуск от пустиняците с които се занимаваме на работа а май и двете – знам ли?!:-))) Колкото толкова…

Пъстро каменисто познато

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Уви имаше лек ветрец и водата не беше абсолютно гладка за хубаво огледално отражение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След този кадър слънцето се скри от облаци над хоризонта и се появи около 30-40 минути по-късно съвсем малко преди залез. Плачеше ми се, като гледах хубавите облаци и мрачните скали/облаците наистина си заслужаваха/. Както казах минутки преди залез слънцето се показа но с прекалено вяла и безлична тъмночервена светлина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие разбрах, че докато отчаяно дебнех от това място изпуснах страхотен залез в обратната посока но така е или, или как дойде:-) Успокойх се, че ще рапна поне някакъв нощен кадър. Поставих статива, направих първи кадър на здрач светлина с познатите синкави оттенъци на скалите и езерото и зачаках нощта и изгрева на луната за кадрите с  небето. Уникално беше, всички спяха в заслона с изключение на група Самоковски младежи, които поркаха на воля! По закона на Мърфи дойдоха облаци, небето стана оловно, писна ми и се прибрах да спя… думата е майната му! Ааа по пътя в тъмницата се наведох да пия вода от потока и телефона ми падна в бързея та не можах да го намеря и се прибрах малко псувайки! През нощта в заслона имаше колорит от звуци да не казвам от какъв характер, като в 00.00 часа пияните Самоковски картофи или тикви там каквито са изпяха националния ни химн и малко след това влязоха да спят. Ако знаете пияна дуня ка си дири место да спи, добре че бях на втория етаж на вишките а тия бяха на косъм да предизвикат и меле хмхммх:-))))) През нощта дали ми се върза сън и половин-един час.  С огромна радост като усетих зазоряването по най-бързия начин избягах от постройката:-)

Отидох на познатото място, където дочаках изгрева. Разбрах, че направих грешка с мястото/светлината не падна под очаквания ъгъл. Щом кадъра е Ч/Б то ясно каква е била и светлината…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Смених поцизията но цената беше загубата на червената светлина. Реших да поекспериментирам с огледални отражения на Купените включващи и самия заслон.

 

 

 

 

 

 

 

 

Забелязах фигура на човек… даже не човек а фотограф а това нямаше как да не бъде увековечено:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко по-различна гледна точка ама тоя бебек у десно как го допуснах в кадъра… карай:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изкачих се малко над заслона откъдето се откри гледка на югозапад-запад към едно от Прекоречките езера.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ох тези облаци… и луна!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

… и последен кадър/панорама/ преди хубавата светлина да си замине.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дойде време да си потърся телефона в потока и не само го намерих но дори след изсушаване си заработи както трябва. А с момчето от кадъра по-горе си поговорихме. Помислих си да не го занимавам излишно, както обикновенно досаждам на хората с по-големи фотоапарати и така и пропуснахме възможността да си поговорим с Фото-Форумеца Promis/както разбрах впоследствие/! Затова винаги досаждайте на хората:-))) Впоследствие си направихме дежурно изкачване на връх Голяма Попова капа – 2704м и слизане през Поповокапски превал, Йончево езеро та до ЦПШ-Мальовица. Като заключение да кажа, че мястото/Страшното езеро/ наистина си заслужава с грубата си камениста красота:-) Доста умора инкасирахме за двата дни/като се брои и шофирането от Видин/ но пък си заслужаваше и още как:-) Съжалявам единствено за това, че не можах бързо да се ориентирам в средата и със сигурност изпуснах много по-добри гледни точки. Всъщност това ми е второто посещение на района, като първото миналата година го преминах на галоп в гонене на заслон БАК/та поне имам що годе извинение/:-)

Advertisements

Насам-натам по Искърското дефиле

Постопи се снега, спряха дъждовете, който снимал водопади снимал… другата пролет отново:-) Апетитът идва с яденето и новата идея не се забави дълго. Всъщност след като бях изръчкал всички върхове около дефилето редно беше да и на него да му обърна подобаващо внимание. Няма нищо по-хубаво от това с автомобила не само да стигнеш до определена позиция но там да има и хубаво местенце за палатка! Точно такова има над село Гара Лакатник. Та високо над населеното място се извисява един забележително уродлив паметник със звезда на него, олицетворение на абсолютната липса на фантазия и чувство на естетика:-))) Но пък именно благодарение на него и горните фактори са на лице. Опъваш палатката, пускаш си хубава музика започваш да снимаш:-)

Популярната гледка в посока юг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По-близък план на село Гара Лакатник и река Искър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ефектен облак минутки след залез, лек експозиционен клин и ХДР-то е готово.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата стъпка беше да уловя светлините на населеното място преди контраста да е станал прекалено силен. Всичко това налагаше да се снима по здрач и да не се губи излишно време.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От неподвижен статив снимка съставена от доста кадри през различен етап от нощта:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На изгрев също се получи интересно. Пробвах да направя бая широкото хептен широко/панорама от вертикални кадри кадри на 10мм./ и изображението се сглоби интересно:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сиянието на „слънчевата контра“ всъщност можеше и да е интересно!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата спирка беше Черепиш. Всъщност търсех определена позиция и се отпавих от село Люти брод нагоре към някаква антена. До нея имаше чудна полянка със зрели диви ягодки върху които опънах палатката. Около половин час от времето за разучаване отиде за диво хапване но пък не е за съжаляване:-) Разбрах, че позицията  която си представях е на друго място… а самото място е диво и се чудя как са се качили там определените хора:-))) Както и да е и тук не беше трагедия. Залез не се получи но пък изгревче да.

Общ план

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

… и малко по-детайлно, като синята точка с неправилна форма всъщност е палатка:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Исках да намеря и някакво трето място над Дефилето и след малко разучаване се спрях на района около село Гара Бов. Интересното в цялата история е че въпреки че съм обходил билата на планинките наоколо определено не съм наблюдавал какво се вижда в ниското. Резултата е че си повтарях „баси знам всеки връх колко е висок а не знам какво има долу“:-) По същество над селото се вие път за село Заселе и преди горната част на водопада Бовска скакля има няколко местенца от които се откриват хубави гледки към една от приятните извивки на река Искър. В интерес на истината нито един от кадрите не ми хареса но все пак си заслужава да се отбележи гледката… нека да е на изгрев!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Определено ще се връщам често в дефилето… просто е страхотно да стоиш на ръба с компания и да го наблюдаваш от високо/слушайки да кажем Learning to fly на Pink Floyd/!:-)

Етрополски водопад и Тетевенска екопътека „Под пръските на водопада“

Голям късмет беше, че почивните дни около 24 май се оказаха дъждовни и грам и не се замислих къде ще ходя. Идеята беше да премина през Чипровския водопад а след това към Етрополския Варовитец, Тетевенския скока и някаква „гимнастика“ с палатка около с. Бабинци. За пореден път при Чипровския кадрите не ми харесаха и затова и го пропускам в публикацията. Всъщност интересното беше, че точно пред водопада под дъжда статива ми се подхлъзна и като на кино тялото и обектива полетяха към потока… също като на кино единия крак на статива се закачи за един процеп, изкриви се и пред невярващите ми очи техниката замръзна на няколко сантиметра над бързея. От цялата трагикомедия статива остана без крайния сегмент от крака си а за адреналина не ми се говори уффф леле мале/ненормален късмет/:-)))

Водопад Варовитец ме посрещна както желаех с прилично количество вода. Пробвах първо два кадъра от стандартната позиция, като хоризонталния определено ми хареса повече.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие слязох под водопада, където беше уникално мокро и интересно. Уви не исках да жертвам обувките, защото щяха да ми трябват и за следващите два-три дни и снимах прибързано. Резултатът беше, че не обърнах нужното внимание на няколко клона, които закриха самия водопад… хм, може пък и да е за добро:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Черешката на тортата“ остана за накрая. Предположих, че най-хубавите снимки ще станат в близост фронтално пред водопада. Уви, силния контраст и пръски объркаха нещата. Подхлъзвах се по потока, бършех непрекъснато обектива, обливаха ме пръски и така и не можах да композирам както желаех:-) Няма нищо това ще ми е цел за следващата пролет!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Намерих си местенце за палатката и на следващия ден пробвах отново… хм не и този път:-)

По пътя за Тетевен преминах покрай любимо селце Ямна/хах а какви са ямите там/. Спрях на един завой след дългото населено място за да хвърля поглед наоколо. Златишкия балкан в цялата си пролетна прелест – свеж въздух, птички, аромати на растения, които за мой срам не познавам:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Точно пристигнах в Тетевен и започнаха едни дъждове, няма спиране. Седях в колата, чаках, чаках и ми писна. Сложих фотоапарата върху статива и захапах екопътека „Под пръските на водопада“ към самия водопад Скока. Хубавите мостчето/обичам мостчета/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Само веднъж бях ходил на това място и то есента, когато цветове имаше но вода ц ц ц. Сега втория фактор беше налице.

Ех и втория тесен но висок водопад „работеше“. Мислих какъв вариант да измисля за двата водопада с беседката долу и докато го измисля падна здраво бързане на обектив и тяло. Докато си мислих уха какъв кеф е да си вир вода/без майтап обожавам дъждовете/, забелязах че цифрите на информационния дисплей почти изчезнаха а същото важеше и за инфото през визьора. Не за пръв път се случваше и си казах карай техниката ще се оправи на сушинка… та ето го кадъра.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямаше как да предам височината на малкия водопад/все едно да предадеш магията на Триградското или Буйновско ждрело на снимка/ но пък беше удоволствие да се наблюдава как пада водата!

Нещо ми подсказа, че ще бера ядове с подгизналата техника, която през цялото време държах на дъжда и отпраших обратно. По пътя направих няколко бързи кадъра за да не дърпам……………… за опашката:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бързо прибиране на техниката в автомобила подсушаване доколкото е възможно и газ нагоре към село Бабинци, където смятах да опъна палатка. Малко преди селото мъглата стана толкова гъста, че ми се стори чак зловеща! Преминах през селцето и хванах черен път, който непрекъснато се стесняваше до момент в който усетих, че и аз не знам къде съм. С повечко нерви обърнах автомобила! Няма да забравя как фаровете пронизваха мъглата над едно дере при което и малка грешка с маневрите щеше да ме доведе до мани мани:-))) Както и да е върнах се обратно и намерих полянка. Разпънах палатката и тогава мъглата започна да се разсейва! Бързо извадих фотоапарата и го пуснах, почти никаква информация не се виждаше и не знаех на какви настройки съм. Казах си това беше от тук нататък реанимация:-))) На следващия ден се наслаждавах на мъглите и си ги представях около Белоградчишките скали:-))) Прибрах се във Видин за да установя, че фотоапарата умря… след ден изсушаване и нерви отново заработи като нов та така… CANON !!!:-)

Едно пролетно северозападно… с повечко вода моля!:-)

Като се замисля, че не бях снимал рекички и водопади повече от половин година/за да не кажа направо цяла уххх/:-) То си беше цяло събитие наближаването на месец май/имах чувството че и аз и щракалото ще се разплачем от умиление и щастие едновременно/:-))) Всъщност през този месец навъртях хиляди снимки от всякакви ъгли на познати местенца и едва ли селекцията, която ще последва е най-добрата но евентуално на по-късен етап може и да добавя по нещичко:-) Първо водопад Бела вода в близост до село Стакевци. Хубаво водопадче, защото с Опела стигам до над него и само трябва да се смъкна по нанадолнището:-)))

Така стана, че впоследствие снимките следваха палатките. Първо опъване на палатки в Берковски балкан и ето два кадъра:

Един от Хайдушките водопади

Берковска река малко по-надолу по течението

Последва разходка по екопътека Деяница в Чипровски балкан

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така и не направих интересен кадър на Чипровския водопад/чак ми е гузно, че го пропускам/ но пък се получиха интересни резултати с малко водопадче над него:-)

Дойде време и за Копренските водопади. Първо Дуршин разбира се те го де е на една прашка разстояние от асфалта:-) Определено следващото кадърче ми е едно от любимите за пролетта

При първото ходене до Ланжин дивият чесън още го нямаше баш баш та седнах на един камък и се зачудих… и го измислих някаква комбинация на водопада с извивките на потока след него

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново се върнах седмица или две по-късно заради чесъна и още нещо и аз не знам какво:-) Беше валнал дъжд, което беше доообре:-) Хм направих „откритие“, че и на 10мм. може да се врътне панорама но трябва много голямо застъпване на кадрите. Резултатът обаче определено изкърти:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ланжин… отново ми!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Див чесън имаше макар че не беше цъфнал… еее колкото толкова поне се наядох с него!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мдаааммм две седмици по-късно бях отново в района за да снимам Големия воден скок. Нищо не излезе, това е най-гадния за снимане водопад на земята/или по-точно задапаратното изпусна момента на пълноводие/:-))) Тъпото беше, че точно тогава дивия чесън пред Ланжин е бил цъфнал но разбрах впоследствие/мързелът да походиш половин час води до такива неща/:-)

Белоградчишка пролет

Хммм, навън кипи жега а последната ми публикация е снежна. Аха време е да се поизтупа прахта и махнат паяжините:-))) Та ключът в „новата“ публикация се казва м. Април. Винаги съм пренебрегвал този месец, защото от една страна снега вече и горе в планините е на решето а пък в същото време за водопади е рано но… всъщност това се оказа най-динамичния като време и красив за снимки в ниското пролетен месец!:-)

Редно беше да се открие сезона на палатките. Разбира се първоначално това стана съвсем наблизо… ще рече около Белоградчик:-) Така се оказа, че най-интересните снимки се получиха почти само от едно място, което неслучайно и ми е любимото в целия масив:-) Комбинацията от свежо зелена растителност и чиста атмосфера си е запазена марка на ранната пролет/де сега такъв късмет/…

Няколко дни по-късно здрав дъжд изпра палатката. Като резултат най-накрая успях да хвана дългоочакваните пролетни утринни мъгли, гарнирани с уникална какафония от птича радост:-))) Реално следващите четири снимки са ми любимите от пролетта!

14.04.2012г – приказното утро!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ех дотук бяха мъглите но пък комбинацията от свежо зеленото на широколистните дървета и тъмнозеленото на иглолистните си заслужаваше

 

 

 

 

 

 

 

 

Залезът на 21.04.2012г. – фантастични облаци и светлина… в този момент исках да съм на всички места за които се сещам около скалите но нямаше как!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За финал пореден стандартно-мързелив поглед към Збегове/уникално място на което все не му обръщам нужното внимание/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Еххх пролетта, тепърва ще последва и епизод 2 – Майска водна канонада!:-)))