Заноженски и Хайдушки водопади

23.05.2010г.

Същият ден загубих много време по екопътеката към водопад Боров камък във Врачански балкан/поради не една и две причини)))/ та се наложи да мина тези два водопада буквално на бегом преди дневната светлина съвсем да си замине!:-)

Заноженския водопад се намира съвсем близо до кв. Заножене, който пък се явява продължение на град Вършец. Малък е но за сметка на това симпатичен

Долното стъпало

Поглед към горното

Вече от другата страна поглед отново към първото стъпало

и един по-общ план

Оставаше малко повече от час до залез слънце а тепърва трябваше да отида до Берковска планина, където да навляза навътре в нея по течението на Берковска река след кв. Беговица за да стигна до закътаните Хайдушки водопади. Жега не педала и 15 мин. преди залез бях на мястото

Единият от „айдуците“:-)))

Другият юнак)

Един последен кадър на реката в обратна посока

Имаше и трети юнак малко по-нагоре но вече не ми се мокреше а и си стана тъмно. Оригиналните решения на апарата за белия баланс и то след залез слънце в гора бяха уфффф… та се наложи да придам на снимките по-човешки облик доколкото е възможно!:-) Всъщност реално накрая всичко синееше и сенките бяха ужасно дълбоки!

Малко след последната снимка палнах челника и на шега си помислих ако сега дойде медуняка и ми каже… сега какво да те изям или да те таковам… какво ще му отвърна!:-)))))))))))))))))))))

Надявам се да успея следващият път да мина и на двете скакли – Врачанската и Бовската ама каквото дойде важното е да има време, вода и кеф!:-)

Advertisements

Водопад Боров камък

23.05.2010г.

        Не бях ходил на това място повече от година а на водопад и то в сухия Врачански балкан се ходи задължително пролет! Преди това се отбих до „Божия мост“ край с. Лиляче и при наближаването от изток на гр. Враца, Врачанската скакля лъсна с много вода, както рядко се вижда. Веднага ми стана ясно, че на Боров камък вода определено ще има.

        Мостчето в началото на екопътеката/малко след с. Згориград/ водеща нагоре в клисурата към водопада

Малко след това започна цяла канонада от мостчета и стълби над необичайно буйните за това място потоци

На моменти правех аналогия с екопътека „каньон на водопадите“ в Родопа планина… еххх Родопа си е Родопа!:-)

Започна едно по-стръмно изкачване по редуващи се дървени конструкции с откриващи се интересни водни падове

Тук не се сдържах и хубаво си пийнах от балканската вода

Поредното красиво мостче, повод за нови снимки и съзерцаване)

Силуета на водопада постепенно започна да се показва

Последва едно АХХХХХХХ от това което се разкри пред очите ми, като гледка. В този момент заваля, загърмя, като разбира се това  беше съчетано с бързо намокряне от неспирен поток водни пръски носени директно към мен от вятъра, създаден от мощта на падащата вода!:-))) Търпеливо изчаках около половин час и поне дъжда спря) 

За следващите два кадъра застанах фронтално пред водопада и какво мокрене беше не е истина)))

и в обратна посока

На слизане дъждът беше „обогатил“ водата с доста пръст и логично кафявите нюанси нарастнаха

Снимките на самия водопад се през тотално мокър филтър пред обектива/дори не си направих труда да подсушавам неподсушимото/!)

Който иска да види това място и екопътеката към него в целия си блясък просто трябва да отиде сега, защото в сухия Врачански балкан водата няма да се задържи дълго.

Направи ми много приятно впечатление и друго… при всяко идване досега ясно се забелязва как поетапно се поддържат и сменяват дървените конструкции по екопътеката.

Браво на хората, които са отговорни за това… и срам за Копиловските търтеи, които нехаят за техните красоти!!!

Водните сърца на Чипровска планина

07-08.05.2010г.

      С нетърпение чаках началото на месец май за да направя една фотосесия със свежи зелени листа на четирите известни водопада на Чипровска планина/дял от Западна Стара планина/ – Чипровски водопад и трите Копренски/Дуршин, Ланжин и Голям/Воден/ скокове/.  Почивните дни след Гергьовден дойдоха като по поръчка!/-)

       По пътя към гр. Чипровци около изгрев преминавах покрай гр. Белоградчик и разбира се бързо се приобщих към група ранобудни туристи за една от класическите гледки към скалите

Малко преди началото на екопътека Деяница водеща към Чипровския водопад се отбих до любимо място… оброчният кръст в местността Гушовски манастир – така да се каже символът на Чипровския край на едноименната планина)

Спасова река

Краят на черния път и мостчето от другата страна на което започва екопътеката

Вече на второто мостче един от притоците на реката показа и характер!:-)

Този воден пад ме изуми… всеки друг път беше просто сравнително тънка водна струя но сега дори не успя да влезе изцяло в кадър))

В далечината се показа и самият „Чипрак“, бесен, див, адски пълноводен и пръскащ на поразия дори от това разстояние!

Леко го приближаваме и се започва усилено пазене и бършене на филтъра на обектива)

По-близо от следващия кадър просто беше невъзможно да се приближа, пръските ставаха ужасни) Не знам дали може от снимката да се усети динамиката на водните струи и перпендикулярните струи водни пръски… така или иначе това трябва да се изпита само на живо!

Впоследствие се изкачих над водопада и направих снимки и на две малки водопадчета наречени от мен Кривия водопад и водопад Стената), които обаче многото вода беше направила прекалено безизразни! В предната ми публикация от екопътеката има по-елегантни снимки от същите)

Времето напредна и побързах да се прехвърля в Копиловския край на Чипровска планина на най-близкия водопад от Копренските а именно Дуршин скок. Несъмнено близък, удобен и при наличие на много вода – красив водопад!

Бързо се прехвърлих на река Милина и екопътеката водеща към водопад Ланжин скок

При пристигането на реката мостчето освен отдавна счупено вече беше и още малко мръднало и се принудих да го мина на четири крака пред грозната алтернатива))) Оставаше около час и половина до залез слънце и ми стана ясно че ще падне чудене и борба с белия баланс

И… Ланжин…

Вече беше тъмничко, фотоапаратът си избираше какъвто си иска бял баланс а аз побързах да мина острани и се кача точно над водопада

и на ръба… ухаааааааааааа

Впоследствие се върнах на поляната над хижа Копрен, където разпънах палатката на челник по-тъмно

На следващия ден вниманието ми беше привлечено от невероятните тонове на зазоряването

При изгрева на слънцето направих едно ХДР за да уловя незабравимия момент!

Хапнах, взех техниката и отпраших към последния от Чипровския квартет – Големия/Воден/ скок. Големият и Чипровският водопади винаги са ми били трудни за снимане та направих няколко по-скоро документални снимки на водопада)

На връщане по обед за финал направих един кадър с интересната облачност в небето

      Най-красивата природа в Северозападна България и който е бил в полите на върхове Копрен и Три чуки едва ли ще възрази!:-)

      Другата страна на медала човешката обаче никак не е толкова красива… не са необходими много средства за да се подменят дървените конструкции по двата кръга на Копренската екопътека?! Обаче не защото явно там всеки чака пари наготово, мързи го и прехвърля вината на другия? Местните хора явно нямат характер а може би и нещо между ушите и не осъзнават какъв природен потенциал имат. В точно този район се планира да бъде изграден ветрогенераторен комплекс, който ще съсипе облика на планината, както и флората и фауната. Нека всеки който обича природата направи каквото зависи от него за да запази и съхрани красотата й и занапред, кой със снимки, кой с възстановяване на материално-техническата база по екопътеките!

       А това да чакаш наготово пари, да те мързи и да прехвърляш вината на другия е ужасно гнусна БГ-черта… май в този край природата просто не заслужава населението си а и не само тук!