07-08.05.2010г.
С нетърпение чаках началото на месец май за да направя една фотосесия със свежи зелени листа на четирите известни водопада на Чипровска планина/дял от Западна Стара планина/ – Чипровски водопад и трите Копренски/Дуршин, Ланжин и Голям/Воден/ скокове/. Почивните дни след Гергьовден дойдоха като по поръчка!/-)
По пътя към гр. Чипровци около изгрев преминавах покрай гр. Белоградчик и разбира се бързо се приобщих към група ранобудни туристи за една от класическите гледки към скалите
…
Малко преди началото на екопътека Деяница водеща към Чипровския водопад се отбих до любимо място… оброчният кръст в местността Гушовски манастир – така да се каже символът на Чипровския край на едноименната планина)
Спасова река
…
Краят на черния път и мостчето от другата страна на което започва екопътеката
…
…
Вече на второто мостче един от притоците на реката показа и характер!:-)
Този воден пад ме изуми… всеки друг път беше просто сравнително тънка водна струя но сега дори не успя да влезе изцяло в кадър))
…
В далечината се показа и самият „Чипрак“, бесен, див, адски пълноводен и пръскащ на поразия дори от това разстояние!
…
Леко го приближаваме и се започва усилено пазене и бършене на филтъра на обектива)
…
По-близо от следващия кадър просто беше невъзможно да се приближа, пръските ставаха ужасни) Не знам дали може от снимката да се усети динамиката на водните струи и перпендикулярните струи водни пръски… така или иначе това трябва да се изпита само на живо!
Впоследствие се изкачих над водопада и направих снимки и на две малки водопадчета наречени от мен Кривия водопад и водопад Стената), които обаче многото вода беше направила прекалено безизразни! В предната ми публикация от екопътеката има по-елегантни снимки от същите)
Времето напредна и побързах да се прехвърля в Копиловския край на Чипровска планина на най-близкия водопад от Копренските а именно Дуршин скок. Несъмнено близък, удобен и при наличие на много вода – красив водопад!
…
…
…
…
Бързо се прехвърлих на река Милина и екопътеката водеща към водопад Ланжин скок
При пристигането на реката мостчето освен отдавна счупено вече беше и още малко мръднало и се принудих да го мина на четири крака пред грозната алтернатива))) Оставаше около час и половина до залез слънце и ми стана ясно че ще падне чудене и борба с белия баланс
…
…
…
…
…
И… Ланжин…
…
…
Вече беше тъмничко, фотоапаратът си избираше какъвто си иска бял баланс а аз побързах да мина острани и се кача точно над водопада
…
…
и на ръба… ухаааааааааааа
Впоследствие се върнах на поляната над хижа Копрен, където разпънах палатката на челник по-тъмно
На следващия ден вниманието ми беше привлечено от невероятните тонове на зазоряването
При изгрева на слънцето направих едно ХДР за да уловя незабравимия момент!
Хапнах, взех техниката и отпраших към последния от Чипровския квартет – Големия/Воден/ скок. Големият и Чипровският водопади винаги са ми били трудни за снимане та направих няколко по-скоро документални снимки на водопада)
…
…
…
…
…
На връщане по обед за финал направих един кадър с интересната облачност в небето
Най-красивата природа в Северозападна България и който е бил в полите на върхове Копрен и Три чуки едва ли ще възрази!:-)
Другата страна на медала човешката обаче никак не е толкова красива… не са необходими много средства за да се подменят дървените конструкции по двата кръга на Копренската екопътека?! Обаче не защото явно там всеки чака пари наготово, мързи го и прехвърля вината на другия? Местните хора явно нямат характер а може би и нещо между ушите и не осъзнават какъв природен потенциал имат. В точно този район се планира да бъде изграден ветрогенераторен комплекс, който ще съсипе облика на планината, както и флората и фауната. Нека всеки който обича природата направи каквото зависи от него за да запази и съхрани красотата й и занапред, кой със снимки, кой с възстановяване на материално-техническата база по екопътеките!
А това да чакаш наготово пари, да те мързи и да прехвърляш вината на другия е ужасно гнусна БГ-черта… май в този край природата просто не заслужава населението си а и не само тук!
