Връх Тодорини кукли

19.12.2010г.

Първенецът на планина Козница/дял от Западна Стара планина/определено е връх с ясно изразена индивидуалност. Винаги го свързвам с любимия ми връх на Западния балкан а именно Три чуки поради наличието на отделни в случая глави, които оформят и забележителния вид на върха!:-)

Та така потеглихме от хижа Петрохан следобяд с намерение да бъдем на върха преди и по време на залез слънце. Уви малко се позабавихме, което наложи доста бързане особенно в последната част та едвам хванахме заветния момент.

Малко преди върха поглед на изток към Стрешерския дял на Врачански балкан

…

Бърз поглед на запад-северозапад към Берковска на близък план и Чипровска на далечен планини. Остричкият връх Ком наистина показваше наглед кой е баткото)

Вече на върха гледка от първа чука към последователно наредените втора, трета и четвърта такива… а вдясно в далечината съседът Врачански балкан

2-3-4… на 1 сме ние:-)

Гледка на югозапад… в ниското е проход Петрохан, който разделя Берковска планина от Козница

Билото на планина Козница

В далечината вляво огряният от слънцето Беглички дял на Врачански балкан и неповторимите кобилини стени

Отново поглед към куклите с последните слънчеви лъчи и неповторимите червени нюанси на залеза

…

…

Последен кадър на знака бележещ котата на върха и газ обратно, защото вятърът и студът след залез слънце не си играеха!:-)

Залезите и изгревите на заснежени планински върхове определено са моменти, които много ама много си заслужават да се видят независимо от дискомфорта, който създава ниската тепература.

В този ред на мисли следващият път ще съм на същото място но вече по изгрев!:-)

Един прекрасен ден в Берковски балкан

05.12.2010г.

За кой ли път реших да изкача първенеца на Берковския балкан… но Ком винаги го заслужава!:-)

Мъглата беше окупирала билото във височина но си личеше че може… и да имаме късмет с ясно време)

Страхотен момент а легендата Стефан-стражара позира на преден план и мърмори, че с фотограф не се ходи в планината!:-)))

…

Отново поглед назад… дааа, ще има слънчице)

газ нагоре по ски пистата

Малкият ком сякаш ми казваше: не се чуди снегът наистина е син)

…

В началото на лятната пътека/дано не ми стане навик да минавам през нея зимЪска/!:-)

Макар че и двамата бяхме със снегоходки пухкавият сняг изобщо не ни помагаше а само правихме хубава пъртина, уффф)

Град Берковица някъде долу

и по-близък план

Хм дай да минем напряко вдясно за да хванем залеза на средния Ком

Тук какво буксуване падна със снегоходките и пързаляне по задник не е за вярване/от моя страна де/:-)))

Хайдеее и ми се откри… златиста гледка на запад с искряща облачна пелена в ниското

Докато правя 1000-ния кадър Стефчо активно брой слънчевите петна!:-)

Някъде там в далечината тъмната ивица е Витоша и зад нея Рила/отпред е  ясно)/… невероятна видимост!!!

Слънцето вече беше доста ниско и побързах да се кача на средния ком за няколко кадъра до самия залез че и след него

Оттенъците на снега и небето от златисти преминаха в червеникави

Слънцето докосваше хоризонта а приказката беше пълна с големия батко и веригата на Берковски балкан на преден план)

…

…

Отново поглед назад, където контрастът в цветовете между снега и небето беше невероятен

…

Сумрак

Докато прегазим мекия сняг отново замръкнахме на върха, което означаваше малко експерименти с нощни кадри!

…

Та… това ми беше 16 изкачване на вр. Ком и нещо не ми омръзва!

Няма нищо по-хубаво от това да се изкачиш над безличната гола кафява действителност в ниското и да попаднеш в един съвсем различен снежен свят!:-)