Отново на Забръц

20.03.2010г.

      Както се казва трябваше да се уплътни времето в слънчевата събота и какво по-удобно и приятно място от панорамния вр. Горно Язово) Уви, силичките не ми стигнаха да бъда на изгрев на върха а го хванах на билото на Язова планина под върха

13мин. по-късно в същата посока

Красавците Три чуки, Вража глава и Голяма чука

Поглед на север към Широка планина

Впоследствие се качих на върха, където си полегнах за малко и се събудих часове по-късно!:-))) Откровено ме мързеше да сляза при това приятно време и реших да поизчаках меките тонове на късната следобедна светлина

Върхове Три чуки и Вража глава

По-широк план

Още по-широко)

Стативът ми гордо стъпил на върха)

Интересни облаци

И интересни снежни форми

Залезът зад Обов връх и гордо извисяващият се Миджур!

Челник, снегоходки, ГПС и бегом в тъмното да търся къде съм си оставил превоза!:-))))))))

Един следобед в Бегличкия дял

13.03.2010г.

    Бях се заканил докато има сняг да ходя само там където мога да си ползвам снегоходките на воля. Отдавна не бях ходил на едно от любимите си места а именно Бегличкия дял на Врачански балкан. Моментът беше идеален след падналия няколко дни по-рано хубав сняг)

    В горния край на ски пистата продължих до самия рид, като направих няколко бързи снимки в двете посоки.

На седлото между „стражите“ и първенеца вр. Бегличка могила слънцето започна да се показва повече, като светлината постепенно облече мека следобедна премяна)

На най-високия връх на Врачанския балкан направих няколко кадъра в различните посоки, като междувременно си побъбрих с група спасители)

Бързо слязох под върха западно от него в близост до рида в момента когато светлината беше такава каквато исках. Започна „борба“ с облаците пред слънчевия диск и гледах да използвам всяко появяване на слънцето за снимки.

Интересен поглед към вр. Бегличка могила вляво и стражите вдясно

Поглед на юг

Отново Бегличка…

Няколко кадъра на впечатляващия рид в близък план

3мин. след залез реших да използвам една от силните черти на Sigma DP1

Впоследствие бързо се стъмни и въпреки че носех статив откровено ме мързеше да го разпъвам за един последен кадър, който направих на незнам си каква чувствителност:-)))

    Беше хубав, леко ветровит ден а определено ридът западно под вр. Бегличка могила ми стана любимото място в Балкана!:-)

Връх Горно Язово/Забръц/

06.03.2010г.

          Връх Горно Язово/за местните Забръц/ е първенецът на Язова планина. Същата е разклонение на главното било на Западна Стара Планина, започващо от вр. Мартинова чука. Върхът предлага една от най-впечатляващите гледки към най-високата част на гранична Стара Планина… буквално седиш на първия ред и се кефиш на макс!:-))) За да е усещане пълно то човек трябва да е горе по изгрев когато слънчевите лъчи огряват почти фронтално веригата иначе преди залез слънцето е в контражур.

      Та съботата ми се оказа свободна за разлика от неделята и както бях планирал тръгнах към първенецът на Язова Планина с намерение да разцъкам снегоходките, хвана залеза и походя в тъмното на челник!:-))) Потеглих по най-късия маршрут южно от върха/след с. Мартиново/. Времето беше много променливо и ветровито при това със силен северен вятър.  

        На седловината източно от вр. Забръц с поглед на север към гламите на Широка Планина, Белоградчишкия венец и далеч далеч Дунавската равнина

Курс на запад, леко изкачване и поглед на югоизток към с. Мартиново и веригата на Берковски балкан в далечината

Панорама с по-широк план, обхващащ и покритата с облаци Стара Планина

С любимото ми „Язово дръвче“ на преден план

Уцелих момента около час преди залез да съм на върха със светлината която исках… разбира се облаците не се предадоха и скриха най-високата част на Стара Планина в здравите си прегръдки))

Поглед към източния дял на скалите придобили известност с името на най-голямото населено място по протежението им)

Очакваната светлина…

По-близък план към гламите на Широка Планина

Дежурната ми снимка) Светлинните условия може и да изглеждат страхотни обаче атмосферните бяха такива, че човек трябва да има здрави нерви за да издържи на такъв северен леден вятър)))

Реших да насоча техниката и към това което прави върха специален а именно страхотната гледка която предоставя към Западна Стара Планина! Е, облаците си знаеха своето обаче пък и в това си имаше красота и чар)

Малко преди залез попремръзнал повечко бързо тръгнах надолу към низините и направих един последен кадър назад към върха

Впоследсвие гледах да не губя излишно време и да побързам да подсека склона на върха южно от него за да се предпазя от северняка) Страхотен ден, много студ, много вятър но и хубави гледки! За следващият път събирам кураж и топлина за утринно изкачване на върха по изгрев, когато трябва да се разкрие и истинското представление!:-)

Зимна красота в Берковски балкан

03.03.2010г.

     Националния ни празник според прогнозите за времето се очакваше да е слънчев дори и в планините.  Предния ден с познат набързо направихме план да изкачим вр. Ком) Около 20-тина минути преди изгрев потеглихме от новата хижа Ком.

      В горния край на ски пистата няколко минути след изгрева се отвори гледка в посока Врачански балкан с приятни тонове на изгряващото слънце

Интересното беше че в този момент валеше лек снежец който падаше вертикално… никакъв вятър! На разклонението на лятната и зимна пътеки вече се усещаше ,че денят наистина ще е приятен и с видимост!

Предварително се бяхме разбрали на това място да се разделим, като аз продължава с бавно темпо и много снимане нагоре а колегата да направи кръгов маршрут, завършващ на завода в края на квартал Беговица.

Билото наближаваше а облаците над него видимо бяха съвсем близко и ми мина кошмарната мисъл да не се повтори познатия „мъглив“ сценарии…

Излизайки от гората се обърнах назад за да видя „сметанов“ близък план и мрачно-зимен далечен такъв)

Вече на самото било учудващо почти нямаше вятър. Поглед на юг с настанилата се в далечината мъгла

Никак не беше трудно да взема решението да продължа да вървя по билото на Среден Ком, където и гледките са най-хубави!

Напред се откри типична зимна приказна гледка със сняг като сметана и Големия вр. Ком в далечината

На места снегът беше фирнов и с пълен кеф летях по него със снегоходките)

Панорама към „гърбицата“ на Големия Ком и Берковски балкан

Вече на седлото между Среден и Голям Ком

Бързо „захапах“ билото на първенеца, като не спирах да се радвам на невероятното време… и да снимам)))

Поглед на изток към Среден и Малък Ком

Върхът горе вдясно и красивата облачност югозападно от него

Вече сме на него и погледът ми веднага се лепна далеч към най-красивата част на Западна Стара Планина – Чипровският й дял в района на с. Копиловци!

В обратна посока контрастът между красивите снежни била и безличните низини беше неочаквано силен

Интересно че ГПС-ът ми винаги показва около 10-15м. повече от отбелязаното на картите а и не е само при мен)))

Дежурната снимка на върха)

Не ми се слизаше от върха просто толкова хубаво време не вярвах че ще заваря на този връх при такава зимна обстановка… буквално топло с лек ветрец!!! Все пак се наканих да тръгна и отново минах по панорамния маршрут през дългото било на Среден Ком

Реших да отскоча до Малкия Ком, като междувременно тънки облаци се настаниха устойчиво пред диска на слънцето

Спътникът ми звънна че вече е долу на завода до Беговица и ме чака а аз му казах че съм още на… Малък Ком видиш ли и ще се позабавя))) Бързо прибрах ДСЛР-а в раницата и подготвих за изява малкото Фовеонче) На седлото между Малък и Среден Ком слязох леко по лятната пътека за да снимам познатата дървена беседка

Само хвърлих бърз поглед вляво по протежението на лятната пътека и моментално избих от главата си всякакви помисли да мина по нея/евентуална лавина би ме влачила чак до центъра на гр. Берковица/… та се върнах по предвидената ца целта зимна пътека)

Последен кадър в гората, както и последни слънчеви лъчи след което облаците поеха нещата в свой ръце

Цяла зима чаках този ден в Берковския балкан и той дойде в края на сезона) Усещането горе може да се опише с една дума и тя е … красота!!!