03.03.2010г.
Националния ни празник според прогнозите за времето се очакваше да е слънчев дори и в планините. Предния ден с познат набързо направихме план да изкачим вр. Ком) Около 20-тина минути преди изгрев потеглихме от новата хижа Ком.
В горния край на ски пистата няколко минути след изгрева се отвори гледка в посока Врачански балкан с приятни тонове на изгряващото слънце
Интересното беше че в този момент валеше лек снежец който падаше вертикално… никакъв вятър! На разклонението на лятната и зимна пътеки вече се усещаше ,че денят наистина ще е приятен и с видимост!
Предварително се бяхме разбрали на това място да се разделим, като аз продължава с бавно темпо и много снимане нагоре а колегата да направи кръгов маршрут, завършващ на завода в края на квартал Беговица.
Билото наближаваше а облаците над него видимо бяха съвсем близко и ми мина кошмарната мисъл да не се повтори познатия „мъглив“ сценарии…
Излизайки от гората се обърнах назад за да видя „сметанов“ близък план и мрачно-зимен далечен такъв)
Вече на самото било учудващо почти нямаше вятър. Поглед на юг с настанилата се в далечината мъгла
Никак не беше трудно да взема решението да продължа да вървя по билото на Среден Ком, където и гледките са най-хубави!
Напред се откри типична зимна приказна гледка със сняг като сметана и Големия вр. Ком в далечината
На места снегът беше фирнов и с пълен кеф летях по него със снегоходките)
Панорама към „гърбицата“ на Големия Ком и Берковски балкан
Вече на седлото между Среден и Голям Ком
Бързо „захапах“ билото на първенеца, като не спирах да се радвам на невероятното време… и да снимам)))
Поглед на изток към Среден и Малък Ком
Върхът горе вдясно и красивата облачност югозападно от него
Вече сме на него и погледът ми веднага се лепна далеч към най-красивата част на Западна Стара Планина – Чипровският й дял в района на с. Копиловци!
В обратна посока контрастът между красивите снежни била и безличните низини беше неочаквано силен
Интересно че ГПС-ът ми винаги показва около 10-15м. повече от отбелязаното на картите а и не е само при мен)))
Дежурната снимка на върха)
Не ми се слизаше от върха просто толкова хубаво време не вярвах че ще заваря на този връх при такава зимна обстановка… буквално топло с лек ветрец!!! Все пак се наканих да тръгна и отново минах по панорамния маршрут през дългото било на Среден Ком
…
Реших да отскоча до Малкия Ком, като междувременно тънки облаци се настаниха устойчиво пред диска на слънцето
Спътникът ми звънна че вече е долу на завода до Беговица и ме чака а аз му казах че съм още на… Малък Ком видиш ли и ще се позабавя))) Бързо прибрах ДСЛР-а в раницата и подготвих за изява малкото Фовеонче) На седлото между Малък и Среден Ком слязох леко по лятната пътека за да снимам познатата дървена беседка
Само хвърлих бърз поглед вляво по протежението на лятната пътека и моментално избих от главата си всякакви помисли да мина по нея/евентуална лавина би ме влачила чак до центъра на гр. Берковица/… та се върнах по предвидената ца целта зимна пътека)
Последен кадър в гората, както и последни слънчеви лъчи след което облаците поеха нещата в свой ръце
Цяла зима чаках този ден в Берковския балкан и той дойде в края на сезона) Усещането горе може да се опише с една дума и тя е … красота!!!
