Екопътека Каньон на водопадите

     12.11.2009г.

     Само до преди няколко месеца изобщо не знаех за това местенце.  С присъщото ми „специално“ отношение към рекички и водопадчета бях решил, че когато отида в Родопите то това ще бъде задължителна дестинация) Началото на екопътеката е само на няколко километра от гр. Смолян,  докъдето се стига спокойно с лек автомобил по леко разнебитен асфалтов път.

      И така в началото денят беше все още слънчев с тенденция да се заоблачи.

С фотографска чанта през рамо и  статив в ръка с ускорена крачка се запътих към рекичката.

Още отначало започна едно преминаване през приятни дървени мостчета, които просто нямаше как да ги изпусна от кадър)

 

…

В този момент времето беше твърде особенно. Всъщност просто в това отношение Родопите си приличат със Западна Стара Планина… облаци, поблясващо слънце и ръмеж на дъжд по едно и също време))) Заради променливата светлина поляризационния филтър в някои от кадрите засилваше значително цветовете!

 

Пътеката беше все още „мързелива“ и равна)

 

Отново пресичаме рекичката по приятните дървени мостчета

 

…

 

…

Появи се и първият от няколкото последователни водоскока обозначени като водопад „каскадите“.

Вече малко по-нагоре отново затишие и… поредните дървени мостчета)

 

…

 

…

 

…

 

…

 

Приближавах красавецът водопад Орфей!

Хм, определено по-голям отколкото очаквах!:-) Мощта на падащите водни маси създаваше въздушно течение примесено с големи количества водни пръски, които за съжаление не ми позволиха да направя снимка показваща величието на водопада както му се полага. Като резултат ето я долната третина а докато направя снимката дрехите ми вече бяха порядъчно мокри)))

Пътеката продължи да се изкачва стръмничко от лявата му страна, като веднага над него се появи и водопад „Сърцето“.

 

…

 

…

Преминавайки от дясната му страна отстрани над него вече осъзнах, че освен че ще се прибера по тъмно съм преминал и немалка денивелация.

В най-високата част на пътеката излязох на малка площадка за наблюдение, откъдето се придобиваше отлична представа за каньона по който тече реката, както и се виждаше гр. Смолян в далечината. 

В този момент оставаха 10-15 мин. до залез. С бърза крачка след няколко минути достигнах до втора площадка от която в далечината се забелязаха и последните слънчеви лъчи в иначе предимно облачния ден.

Обърнах се назад за да видя някои от преминатите от мен водопади, както и голям такъв отстоящ встрани от екопътеката, който ще остане за следващият път)

        Експозициите са едно а реалната светлина в иглолистна гора друго. Сложих челника, направих необходимите настройки на GPS-а и само след около половин час в гората си беше тъмно както си трябва)) В такива моменти спокойно и с удоволствие оценяваш как два добри уреда превръщат опасна ситуация за сам човек в удоволствие за придвижване…  другото е страх но който го е страх от мечки просто не ходи и не вижда подобни места и гледки!:-)))

       А относно мястото… хммм, страхотно е… много е красиво и просто трябва да е задължителна дестинация за човек искащ да усети Родопите и да се наслади на неповторима природа!:-)