Екопътека Каньон на водопадите

     12.11.2009г.

     Само до преди няколко месеца изобщо не знаех за това местенце.  С присъщото ми „специално“ отношение към рекички и водопадчета бях решил, че когато отида в Родопите то това ще бъде задължителна дестинация) Началото на екопътеката е само на няколко километра от гр. Смолян,  докъдето се стига спокойно с лек автомобил по леко разнебитен асфалтов път.

      И така в началото денят беше все още слънчев с тенденция да се заоблачи.

q1

С фотографска чанта през рамо и  статив в ръка с ускорена крачка се запътих към рекичката.

q2

Още отначало започна едно преминаване през приятни дървени мостчета, които просто нямаше как да ги изпусна от кадър)

q3

 

q4

В този момент времето беше твърде особенно. Всъщност просто в това отношение Родопите си приличат със Западна Стара Планина… облаци, поблясващо слънце и ръмеж на дъжд по едно и също време))) Заради променливата светлина поляризационния филтър в някои от кадрите засилваше значително цветовете!

q5

 

Пътеката беше все още „мързелива“ и равна)

q6

 

Отново пресичаме рекичката по приятните дървени мостчета

q7

 

q8

 

q9

Появи се и първият от няколкото последователни водоскока обозначени като водопад „каскадите“.

q10

Вече малко по-нагоре отново затишие и… поредните дървени мостчета)

q11

 

q12!

 

q13

 

q14

 

q15

 

Приближавах красавецът водопад Орфей!

q16

Хм, определено по-голям отколкото очаквах!:-) Мощта на падащите водни маси създаваше въздушно течение примесено с големи количества водни пръски, които за съжаление не ми позволиха да направя снимка показваща величието на водопада както му се полага. Като резултат ето я долната третина а докато направя снимката дрехите ми вече бяха порядъчно мокри)))

q17

Пътеката продължи да се изкачва стръмничко от лявата му страна, като веднага над него се появи и водопад „Сърцето“.

q18

 

q19

 

q20

Преминавайки от дясната му страна отстрани над него вече осъзнах, че освен че ще се прибера по тъмно съм преминал и немалка денивелация.

q21

В най-високата част на пътеката излязох на малка площадка за наблюдение, откъдето се придобиваше отлична представа за каньона по който тече реката, както и се виждаше гр. Смолян в далечината. 

q22

В този момент оставаха 10-15 мин. до залез. С бърза крачка след няколко минути достигнах до втора площадка от която в далечината се забелязаха и последните слънчеви лъчи в иначе предимно облачния ден.

q23

Обърнах се назад за да видя някои от преминатите от мен водопади, както и голям такъв отстоящ встрани от екопътеката, който ще остане за следващият път)

q24

        Експозициите са едно а реалната светлина в иглолистна гора друго. Сложих челника, направих необходимите настройки на GPS-а и само след около половин час в гората си беше тъмно както си трябва)) В такива моменти спокойно и с удоволствие оценяваш как два добри уреда превръщат опасна ситуация за сам човек в удоволствие за придвижване…  другото е страх но който го е страх от мечки просто не ходи и не вижда подобни места и гледки!:-)))

       А относно мястото… хммм, страхотно е… много е красиво и просто трябва да е задължителна дестинация за човек искащ да усети Родопите и да се наслади на неповторима природа!:-)

Advertisements