Екопътека Каньон на водопадите
ноември 15, 2009 2 коментара
12.11.2009г.
Само до преди няколко месеца изобщо не знаех за това местенце. С присъщото ми „специално“ отношение към рекички и водопадчета бях решил, че когато отида в Родопите то това ще бъде задължителна дестинация) Началото на екопътеката е само на няколко километра от гр. Смолян, докъдето се стига спокойно с лек автомобил по леко разнебитен асфалтов път.
И така в началото денят беше все още слънчев с тенденция да се заоблачи.
С фотографска чанта през рамо и статив в ръка с ускорена крачка се запътих към рекичката.
Още отначало започна едно преминаване през приятни дървени мостчета, които просто нямаше как да ги изпусна от кадър)
…
В този момент времето беше твърде особенно. Всъщност просто в това отношение Родопите си приличат със Западна Стара Планина… облаци, поблясващо слънце и ръмеж на дъжд по едно и също време))) Заради променливата светлина поляризационния филтър в някои от кадрите засилваше значително цветовете!
Пътеката беше все още „мързелива“ и равна)
Отново пресичаме рекичката по приятните дървени мостчета
…
…
Появи се и първият от няколкото последователни водоскока обозначени като водопад „каскадите“.
Вече малко по-нагоре отново затишие и… поредните дървени мостчета)
…
…
…
…
Приближавах красавецът водопад Орфей!
Хм, определено по-голям отколкото очаквах!:-) Мощта на падащите водни маси създаваше въздушно течение примесено с големи количества водни пръски, които за съжаление не ми позволиха да направя снимка показваща величието на водопада както му се полага. Като резултат ето я долната третина а докато направя снимката дрехите ми вече бяха порядъчно мокри)))
Пътеката продължи да се изкачва стръмничко от лявата му страна, като веднага над него се появи и водопад „Сърцето“.
…
…
Преминавайки от дясната му страна отстрани над него вече осъзнах, че освен че ще се прибера по тъмно съм преминал и немалка денивелация.
В най-високата част на пътеката излязох на малка площадка за наблюдение, откъдето се придобиваше отлична представа за каньона по който тече реката, както и се виждаше гр. Смолян в далечината.
В този момент оставаха 10-15 мин. до залез. С бърза крачка след няколко минути достигнах до втора площадка от която в далечината се забелязаха и последните слънчеви лъчи в иначе предимно облачния ден.
Обърнах се назад за да видя някои от преминатите от мен водопади, както и голям такъв отстоящ встрани от екопътеката, който ще остане за следващият път)
Експозициите са едно а реалната светлина в иглолистна гора друго. Сложих челника, направих необходимите настройки на GPS-а и само след около половин час в гората си беше тъмно както си трябва)) В такива моменти спокойно и с удоволствие оценяваш как два добри уреда превръщат опасна ситуация за сам човек в удоволствие за придвижване… другото е страх но който го е страх от мечки просто не ходи и не вижда подобни места и гледки!:-)))
А относно мястото… хммм, страхотно е… много е красиво и просто трябва да е задължителна дестинация за човек искащ да усети Родопите и да се наслади на неповторима природа!:-)