Мангър-бахър на 2851м…

17-18.03.2013г.

Колко човека са нужни да се построи иглу на Мангъртепе? Отговор двама. Единият строи а другият го снима! Хах майтапа настрана но в неделя на 17-ти времето беше супер. Потеглихме от хижа Безбог в Пирин планина, като темпото и снегоходките споряха въпреки повечкото товар. След премката между връх Безбог и Мангъра започна повечко да подухва но нищо особенно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Час и половина прези залез бяхме на върха, което беше по-късно от предвиденото. Започна строеж на иглу за норматив, като с ръка на сърце си признавам че след всеки пренесен блок ми се свиваше стомаха от умора:-)

Кипи усилен труд под далечните но зорки погледи на Вихрен и Кутело.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така или иначе 30 минутки преди залез се заех с фотография/официалната причина да се скатая от работа/. Всъщност от сега да си кажа, характерното за обзорните върхове както в случая гранитния първенец на Пирин са невероятните гледки и изживявания които предоставят и снимките  в нищожна степен предават кефа да си горе 🙂 Освен ако човек не уцели някакво много динамично време трудно ще направи забележителни кадри, когато е над всичко останало в тази част на Планината. Директно завъртях дългия обектив и слабият вятър ми позволи да направя резки кадри и на максимално фокусно разстояние.

Джано, Ченгелчал и нататък главното било та чак до Алиботуш, че и Гръцко. Долу вдясно Демиркапия 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Върхът с кулата е Ореляк в среден Пирин. Бяхме го планирали за изкачване ама не стана щото… мани…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джангал, Момин двор, Кралев двор, малка Каменица, голяма Каменица, Каменишка кукла, малко от Зъбът и Куклите. Прекрасна гледка и сума лавинарници ако човек не знае какво прави!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последни слънчеви лъчи… ааа споменах ли за батериите. Е псувах ама много. 8 батерии, които се сринаха но вината за това си е и основно моя. По това време на Мусала е било около -20 градуса/тоест и тук толкова/, така че хора мислете къде ще топлите батерите ако искате да снимате 🙂 Другата „приятна новина“ беше вятърът, който задуха на пориви и дори успя да събори статива с апарата, докато бях с гръб към него – е поне си падна на сняг а не на камъни като седмица по-рано в Белоградчик!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Около хоризонта светлината на слънцето се филтрира в тънката облачна покривка и го нямаше желания момент със слънчевия диск. На близък план малък Мангъртепе и Газей, в далечината камара от който по открояващите се Башлийски чукар, Бъндеришки чукар и Муратов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синьо, синьо вече хептен! След залез гледките станаха студено минимилистични.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината Рила планина с центрирания „зъбат“ Мальовишки дял а на близък план Ушиците и Стражите. Както каза един познат: Винаги е по-хубаво да гледаш Рила от Пирин отколкото обратното! Тоест по-добре да си в рая отколкото да го гледаш 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поглед обратно да видим какво става а то се насища хептен в синьо. Титанично – Мангъртепе гледа Каменица или обратното 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забелязах че долу има някакви светлинки, които се движат. Оказаха се моторни шейни, които напредваха съм седлото между двата Мангъра. Изкачиха го и преминаха в посока Горно Газейско езеро, като ги изгубих от поглед. По закона на Мърфи поредната батерия се срина  и докато заредя новата изпуснах голяма част от екшъна но поне хванах някакви светлинни следи. И да спомена колко е „готино“ да си свалиш поне едната ръкавица за да отвориш проклетото капаче на батерията при -20 градуса и вече по-силен вятър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Луната беше два дни преди първа четвърт и реших да направя няколко кадъра без да прекалявам с експозициите, хем заради вятъра, хем заради студа а и за да ми остане електричество за изгрева/ако се стигне до там/.

Къщичката ни за през нощта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Същото но с един Видински шашкънин отпред.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако сте забелязали около центъра малко над хоризонта се вижда малко мъглява „звезда“, е това е въпросната комета, която за мой срам забравих да я наблюдавам/концентрацията и студа са обратнопропорционални… май и за интелекта важи същото/ 🙂

Звезди и студ…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Да отбележим месечината с един вертикално ориентиран кадър.

Късмет вятърът беше умерен до този кадър. След това започна да се засилва а аз влетях в иглуто. Няма да описвам нощта в трисезонен спален чувал и поривите на вятъра. Макар че иглуто като снежна конструкция силно изолира звука то фактът, че с напредването на нощта все по-силно чувах поривите на вятъра не ми харесваше. Директно си казвам че от студ дали съм мигнал и 15 минути през нощта. Прилично се заскрежихме и при периодичните святкания с челник гледката май беше подобна на последен височинен лагер преди К2 или Еверест хахахах 🙂 Половин час преди изгрев пробих дупка в иглуто и през отвора ме отпра мощна въздушна струя та дадох на заден. От третия опит познах Бъндеришки чукар и тежка облачност над него. Замислих се за какво съм дошъл и това е удоволствието а не глупостта и се отказах от мераци за изгрев. Няколко минутки след времето за изгрев отново се напънах да погледна, като тук таме слънцето леко беше огряло това онова но на близък план а в далечината отново сиво. Окончателно се отказах. Изчакахме слънцето да се вдигне, като при това и вятъра май позатихна и си бихме шута от върха. На слизане установихме, че вятърът през нощта беше поиздухал снега. Вървяхме на зиг зак като автомобил отчаяно борещ се да захапе асфалт извън леда. Друг път без котки и пикел не отивам в Пирин. Понаправих малко снимки от ръка. От статив би било все тая най-много да го беше дунал ветъра у деретата!

Нагледен пример защо хубавите снимки стават при съвсем ниско слънце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хайде поглед назад към Мангъра от премката между него и Безбог.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На същия ден вятъря премина почти в ураган и бяхме щастливи, че слязохме преди обяд. За няколко часа не можеше да се познае планината и така два дни. радвам се че Пирин ни позволи за втори път да си направим иглу на най-високия му Гранитен връх! Само който не е бил на място не знае какъв кеф е независимо от студа и дискомфорта. Уви тази година ще е без зимно Тевно но то пък и няма да избяга !-) Днес един коментар ме учуди. Ако се стигне до момента в който ще отида на едно място само и единствено за да го фотографирам, защото нямам добри снимки от там значи спокойно мога да оставя фотографията. Ако станеш безразличен към природата то какъв е смисъла от другото??? Поздрави към спътничката и се радвам, че не отидох с фотограф а с планинарка!!!:-) Между другото, Мангъртепе = Полежан/за малкото които не знаят/!:-)