Мангър-бахър на 2851м…

17-18.03.2013г.

Колко човека са нужни да се построи иглу на Мангъртепе? Отговор двама. Единият строи а другият го снима! Хах майтапа настрана но в неделя на 17-ти времето беше супер. Потеглихме от хижа Безбог в Пирин планина, като темпото и снегоходките споряха въпреки повечкото товар. След премката между връх Безбог и Мангъра започна повечко да подухва но нищо особенно.

P1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Час и половина прези залез бяхме на върха, което беше по-късно от предвиденото. Започна строеж на иглу за норматив, като с ръка на сърце си признавам че след всеки пренесен блок ми се свиваше стомаха от умора:-)

Кипи усилен труд под далечните но зорки погледи на Вихрен и Кутело.

P1a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така или иначе 30 минутки преди залез се заех с фотография/официалната причина да се скатая от работа/. Всъщност от сега да си кажа, характерното за обзорните върхове както в случая гранитния първенец на Пирин са невероятните гледки и изживявания които предоставят и снимките  в нищожна степен предават кефа да си горе 🙂 Освен ако човек не уцели някакво много динамично време трудно ще направи забележителни кадри, когато е над всичко останало в тази част на Планината. Директно завъртях дългия обектив и слабият вятър ми позволи да направя резки кадри и на максимално фокусно разстояние.

Джано, Ченгелчал и нататък главното било та чак до Алиботуш, че и Гръцко. Долу вдясно Демиркапия 🙂

P2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Върхът с кулата е Ореляк в среден Пирин. Бяхме го планирали за изкачване ама не стана щото… мани…

P3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джангал, Момин двор, Кралев двор, малка Каменица, голяма Каменица, Каменишка кукла, малко от Зъбът и Куклите. Прекрасна гледка и сума лавинарници ако човек не знае какво прави!

P4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последни слънчеви лъчи… ааа споменах ли за батериите. Е псувах ама много. 8 батерии, които се сринаха но вината за това си е и основно моя. По това време на Мусала е било около -20 градуса/тоест и тук толкова/, така че хора мислете къде ще топлите батерите ако искате да снимате 🙂 Другата „приятна новина“ беше вятърът, който задуха на пориви и дори успя да събори статива с апарата, докато бях с гръб към него – е поне си падна на сняг а не на камъни като седмица по-рано в Белоградчик!

P6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Около хоризонта светлината на слънцето се филтрира в тънката облачна покривка и го нямаше желания момент със слънчевия диск. На близък план малък Мангъртепе и Газей, в далечината камара от който по открояващите се Башлийски чукар, Бъндеришки чукар и Муратов.

P7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синьо, синьо вече хептен! След залез гледките станаха студено минимилистични.

P8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P9

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината Рила планина с центрирания „зъбат“ Мальовишки дял а на близък план Ушиците и Стражите. Както каза един познат: Винаги е по-хубаво да гледаш Рила от Пирин отколкото обратното! Тоест по-добре да си в рая отколкото да го гледаш 🙂

P10

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поглед обратно да видим какво става а то се насища хептен в синьо. Титанично – Мангъртепе гледа Каменица или обратното 🙂

P11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забелязах че долу има някакви светлинки, които се движат. Оказаха се моторни шейни, които напредваха съм седлото между двата Мангъра. Изкачиха го и преминаха в посока Горно Газейско езеро, като ги изгубих от поглед. По закона на Мърфи поредната батерия се срина  и докато заредя новата изпуснах голяма част от екшъна но поне хванах някакви светлинни следи. И да спомена колко е „готино“ да си свалиш поне едната ръкавица за да отвориш проклетото капаче на батерията при -20 градуса и вече по-силен вятър.

P12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Луната беше два дни преди първа четвърт и реших да направя няколко кадъра без да прекалявам с експозициите, хем заради вятъра, хем заради студа а и за да ми остане електричество за изгрева/ако се стигне до там/.

Къщичката ни за през нощта.

P13

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Същото но с един Видински шашкънин отпред.

P14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако сте забелязали около центъра малко над хоризонта се вижда малко мъглява „звезда“, е това е въпросната комета, която за мой срам забравих да я наблюдавам/концентрацията и студа са обратнопропорционални… май и за интелекта важи същото/ 🙂

Звезди и студ…

P15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Да отбележим месечината с един вертикално ориентиран кадър.

P16

Късмет вятърът беше умерен до този кадър. След това започна да се засилва а аз влетях в иглуто. Няма да описвам нощта в трисезонен спален чувал и поривите на вятъра. Макар че иглуто като снежна конструкция силно изолира звука то фактът, че с напредването на нощта все по-силно чувах поривите на вятъра не ми харесваше. Директно си казвам че от студ дали съм мигнал и 15 минути през нощта. Прилично се заскрежихме и при периодичните святкания с челник гледката май беше подобна на последен височинен лагер преди К2 или Еверест хахахах 🙂 Половин час преди изгрев пробих дупка в иглуто и през отвора ме отпра мощна въздушна струя та дадох на заден. От третия опит познах Бъндеришки чукар и тежка облачност над него. Замислих се за какво съм дошъл и това е удоволствието а не глупостта и се отказах от мераци за изгрев. Няколко минутки след времето за изгрев отново се напънах да погледна, като тук таме слънцето леко беше огряло това онова но на близък план а в далечината отново сиво. Окончателно се отказах. Изчакахме слънцето да се вдигне, като при това и вятъра май позатихна и си бихме шута от върха. На слизане установихме, че вятърът през нощта беше поиздухал снега. Вървяхме на зиг зак като автомобил отчаяно борещ се да захапе асфалт извън леда. Друг път без котки и пикел не отивам в Пирин. Понаправих малко снимки от ръка. От статив би било все тая най-много да го беше дунал ветъра у деретата!

Нагледен пример защо хубавите снимки стават при съвсем ниско слънце.

P17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P18

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P20

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хайде поглед назад към Мангъра от премката между него и Безбог.

P21

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На същия ден вятъря премина почти в ураган и бяхме щастливи, че слязохме преди обяд. За няколко часа не можеше да се познае планината и така два дни. радвам се че Пирин ни позволи за втори път да си направим иглу на най-високия му Гранитен връх! Само който не е бил на място не знае какъв кеф е независимо от студа и дискомфорта. Уви тази година ще е без зимно Тевно но то пък и няма да избяга !-) Днес един коментар ме учуди. Ако се стигне до момента в който ще отида на едно място само и единствено за да го фотографирам, защото нямам добри снимки от там значи спокойно мога да оставя фотографията. Ако станеш безразличен към природата то какъв е смисъла от другото??? Поздрави към спътничката и се радвам, че не отидох с фотограф а с планинарка!!!:-) Между другото, Мангъртепе = Полежан/за малкото които не знаят/!:-)

Белоградчишки скали – зима с дъх на пролет

11-13.03.2013г.

В понеделник на 11.03.2012г., докато се чудех какво да снимам в гр. Видин/то наистина си е за чудене/, ненадейно ми хрумна идеята да отида на палатка около гр. Белоградчик и да поснимам нещо залезно-изгревно/защото никога не съм ходил, спал на палатка и снимал там/!:-))) Натоварих на гръб рекордно количество багаж което някога съм носил, като трябваше да измина около един километър. По пътя залитах, спирах и едва оцелях до мястото час преди залез. Буквално веднага при спирането започна да вали дъжд и препотен се засилих доколкото имам сили да разпъвам палатка. Късмет дъжда бързо спря. Залез няма шанс, комета хептен. За първа годишна палатка нощта определено беше топла и безпроблемна. Половин час преди изгрев се изстрелях за минутка на познатата позиция. Очертаваха се невероятни облаци и един тежък, мрачен долен план. В този момент си помислих, /дума която е ругатня/ защо за цяла зима сняг един път нямах късмет с такива облаци по снежните баири – е така било писано…

Мрак и светлина или обратното, все тая.

B01

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B02

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето се показа за няколко минути но достатъчни. Познатата позиция с все още кафяви нюанси.

B03

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B04

Тази утрин направих много кадри но или контраста беше ужасно тежък и неприятен или пък силния вятър размаза останалите направени с телеобектив мдаммм, гадост!

Убиването на времето до вечерта се оказа по-интересно просто защото падна зимно-пролетно лежане на ливада, наливане с бира и мръвки с приятели дошли основно заради хранително-питейна вакханалия. Следобяд дъждеца ни развали удоволствието, едни към града да продължат с мероприятието а аз си допих бирата в очакване на малко чудо.

Е да ама не, вечерта на 12 март се оказа разочарование. Всичко вървеше като по учебник, порой с гръмотевици, който внезапно спря един час преди залез. Уви, небето не се разкъса достатъчно. Все пак хванах малка част от дъга.

B05

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес на 13 март познатия сценарии – 30 минути преди изгрев излизам от палатката, прозявам се, протягам се и се почесвам по тиквата/красота/. Обръщам се наляво и започвам да примигвам за няколко секунди. Впоследствие се развива най-бързото обличане, обуване, нарамване на техника и изкатерване на скала, което съм правил от много време. Качвайки се горе бързо разпънах статива и макар че десетки пъти съм го опъвал на това място този път не прецених центъра на тежеста. Резултатът е че същият с все техниката полетя надолу към каменистото дере а аз с вратарски скок успях да докопам единия му крак в самия край/с риск самият аз да се претрепя/. Не се размина без щети но слава богу по обектива нямаше никакви, на тялото няколко драскотини на долния ъгъл, а сенника и статива го отнесоха повече/но ще ги бъде/:-). Моя грешка но както който не работи не греши така и който не снима не бърка 🙂 Добре че се разминах с ужасния сценарии та следващите кадри не ми останаха само в спомените/а същите ми говореха че такава мъгла не бях виждал на това място от 17 ноември 2005г. и от тогава непрекъснато чакам този ден – е дойде/!:-)

Не искам много да коментирам кадрите, дано съм се правил добре с клиновете и ХДР сглобките. Някак не можах да се отпусна по време на снимките и все си мислех дали има проблем с техниката/впоследствие се оказа, че всичко е перфектно/!

B06

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B07

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B08

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B09

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не мога да не отбележа най-високата част на западна Стара планина с вр. Миджур/2168м./ и склоновете на Чупренския резерват.

B010

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B011

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B012

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B013

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B014

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В посока вр. Ведерник и скален масив Збегове.

B015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B016

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B017

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B018

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B019

Минути  преди мъглата да захлупи всичко а впоследствие да завали дъжд.

B020

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Страхотна утрин и една малка сбъдната мечта!:-)

Баба Марта и Връх Тодорини кукли !:-)

01.03.2013г.

След пропуснатия фантастичен изгрев в края на 2012г./още не ми е минал яда/ реших отново да се върна на готиния връх в планина Козница/Западна Стара планина/, докато още има сняг. Така се развиха нещата, че щях да дебна първия изгрев за месец март. Тръгнах в 00.30 часа от Видин… яко :-))) Проход Петрохан беше изчистен, обаче при самото отклонение от него за хижа Петрохан ме обзе много песимистично усещане че ще се кача до горе. Набрах скорост и след чешмата в тесния коридор изчистен сняг оцепих нагоре със стискане на зъби… е никакъв шанс, дай леко на заден и забих машината в една преспа до чешмичката та да не запушвам пътя. Вместо да се мъча да поставям вериги бързо обух снегоходките, раницата на гръб, пускам ГПС-а и челника и дим да ме немааа! Обожавам усещането при тръгване по тъмно.  Уф невероятно красиво беше в гората с натежали от сняг иглолистни дървета огряни от лунната светлина. Обаче всичко е план а дори не исках да си спомня провала от края на декември, когато за минути изпуснах невероятния момент на върха. Още с първите стъпки се усмихнах, защото снега беше невероятен, почти фирн с нищожно потъване и се вървеше на пушка. За няма и 15 минути преминах покрай хижата а след излизането от гората дори спрях челника, защото месечината светеше като боен фар. На юг се виждаше сиянието на Софето под типичния смог а вятър просто нямаше. Снегът прискърцваше а аз усещах, че не само ще бъда на време на върха но и определено по-рано от очакваното. Леко намалих темпото и изрязох до дупка Пинк Флойд, Дийп Пърпъл и баце Марк Нопфлър в слушалките. Повече от час преди изгрев бях на върха при нищожен бриз. Докато се чудя как да убия времето поизпуснах момента със светлините на населените места в ниското/това си беше срамен момент но и нощно животно като мен се излага понякога/. Кофтито беше, че нямаше да има повторение на момента от предното ми ходене който пропилях – нито мъгли нито облаци. Обаче си личеше, че видимостта ще е кристална а това предполагаше много наситени и нежни нюанси на небето преди и по време на изгрева. Селектирах десетина кадъра за да предам усещането да си на това приятно място.

Класическият вид на върха в очакване на изгрева

001

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В близост имаше едно натежало от сняг дръвче, което веднага използвах 🙂

002

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

003

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето се показа от самия хоризонт някъде почти зад масива на вр.Ботев, където тумба планинари сред които и познати шашкънье напредваха към ооо Шипка по повод предстоящия нацианален празник!!!

004

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Червената светлина, която трае само няколко минути през които е необходима пълна концентрация!:-)

005

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината Берковски балкан и по нататък към Видинско…

006

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново реших да използвам момента с изгрева на слънцето и затворих максимално блендата за да подчертая слънчевите лъчи.

007

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

008

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За последните два кадъра реших да ползвам телеобектив.

По ред на номерата: Планина Козница, Понор планина, източна Рила и съвсем далеч вляво западни Родопи.

009

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Направление проход Петрохан и връх Чамляку на преден план.

010

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хубавата светлина си замина, което беше знак че трябва да се хапне хубаво, което и направих!:-) Как ще влизам във форма за предстоящия Пирин си нямам на идея. Предполагам спътниците ще ме наритат ама нема се предаваме :-))))))))))))

За финал да кажа, че хубавия планински изгрев или залез не може да се сравни по никакъв начин и с най-хубавия речен или равнинен такъв. Все едно да сравниш вълшебното с хубавото – има разлика нали/това за тези, които се чудят на разни работи/:-)))