Зима в Природен Парк Врачански Балкан

След скалите около гр. Белоградчик това е второто място на което отделям толкова внимание във фотографски аспект. Всъщност никога друт път не съм се замислял толкова сериозно върху това… защо снимаме и кое ни кара да ходим толкова често на определени места. Обичам природата – несъмнено, луд съм по тръпката чисто визуално да посрещна деня с изгрев и да го изпратя със залез и т.н. и т.н. Един приятел често ме пита „е добре де, не ти ли омръзна да снимаш все едни и същи неща“. Понеже човека е луд планинар аз го контрирам „е добре де не ти ли омръзна да правиш умопомрачителни преходи в планините“ 🙂 Отговорът е простичък и е валиден и за двама ни… това е едно дълбоко усещане базирано на много чувства, емоции, убеждения и т.н. и т.н. 🙂 С фотографията на пейзаж и природа се стараем да покажем красотата около нас по наистина красив начин/а под повърността има и много философия/ 🙂 Красивото/да си там, да го наблюдаваш, споделиш или предадеш със снимки/ поражда щастие! Заради тази думичка, която има много измерения всъщност и  живеем 🙂

Врачанският балкан е красив със своето съчетание от скали и плавни форма ни терена/всичко това отноително лесно достъпно/ 🙂  Тази зима започна с един страхотен изгрев от края на скалния рид „Кобилини стени“. Великолепна видимост, страхотни цветове и ниска облачност. На преден план е Ржана планина а слънцето изгря на фона на Тетевенски балкан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има нещо много меланхолично и приказно в ниската облачност/сякаш си на някакъв приказен по-горен свят/ 🙂 Дефилето на река Искър под море от облаци!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В обратна посока слънчевите лъчи „облизаха“ скалния рид. Тънката снежна покривка всъщност се оказа бонус, защото позволи на цвета на терена под снега също да изпъкне. Смесените наситени сиво-сини тоналности обхваналите от двете страни огнената линия бяха наистина впечатляваща гледка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди залез слънце от връх Бегличка могила се откри много приятна гледка в посока юг. Набързо направих една приятна композиция на която й липсваха само кончета на преден план. Те както винаги когато ти трябват си пасяха на друго място :-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пореден и последен/засега/ кадър с ниска облачност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За първия уикенд толкова. Следващата седмица времето се запуши. Решихме да мързелуваме в хижата от което нямахме никаква полза, защото и в града може да се прави същото. Хубавото е че леко преоткрих почти Ч/Б фотография 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По залез отскочихме до една от двете любими позиции с изглед към Вратцата. Аха аха за малко да се получат нещата но все пак облаците „победиха“ слънцето. И понеже явно долният план отразява наситената синя светлина на небето то кадрите си станаха синкави. Всеки опит да променя белия баланс не ми харесваше. Всъщност и нямаше как, наистина всичко малко или повече синееше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След залез, както и предвиждах небето пламна от светлините на гр. Враца и се получи търсения ефект 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващия уикенд имаше повече сняг… на зазоряване бях на Кобилини. Е да но както се казва едно е да предвидиш нещата друго е да ги видиш в действителност. По-интересната част беше преди изгрева, някак след това всичко стана прекалено „плоско“.

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На близкото било в средата на следващия кадър е изграден заслон, който явно ще бъде Уважен но… пролетта 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие си направих добра тренировка по билото на балкана. Около залез ми стана ясно че съм на губещото място, защото слънце нямаше да се покаже. Погледнах часовника, идеята отдавна беше в главата ми и си плюх на снегоходките. Това което целях изискваше точно определен период от време и то в безлунна нощ. Интересно е да бягаш със снегоходки а още по-интересно е да влетиш с маска за лице в автомобила пред смаяните гости на хижата и да се изнесеш с газ/какво ли си помислиха/ =D Всичко това заради един кадър но баш кадър! 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последния уикенд започна страхотно. На прохода реших да спра и да си избистря точно какво ще снимам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имах няколко страхотни идеи но те изискваха отново да отида на местата и да направя разучаване а деня напредваше. Алтернативата беше сигурните клиширани позиции или риска за нещо оригинално но с немалък елемент на несигурност за крайния резултат. Избрах си консервативното/все пак нямах хубав панорамен зимен залезен кадър на Вратцата/. Май взех правилното решение =D

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С приближаването на залеза облаците загубиха динамиката си а тънките мъглички изчезнаха

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последваха два нощни кадъра с луна/първа четвърт/ в небето, което веднага рефлектира в цветовете. Определено с наличие на луна е значително по-лесно, защото имаш повече време да експериментираш и то при по-благоприятни настройки на техниката.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На следващия ден залезът се очертаваше да е невероятен. Фантастични облаци но за жалост обаче снегът беше „изяден“ от високите температури а духаше дивашки :-))) За капак 25 минути преди залез слънцето влезе в тънка облачност над хоризонта и не мина номера с червената светлина. Хайде стига оплакване – три сладникави кадри от рида на Кобилини стени 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Със сигурност тази зима ще има още кадри от Врачанско но пък… крайно време е да си падне сняг както подобава и около Белоградчик! 🙂 Всъщност каквото, такова!:-)