Пирин – заслон кончето

25-27.08.2012г.

Една седмица отпуск и дори не съм се колебал къде ще отида! Пирин разбира се!:-) Както всяка планина си има нещо което я прави уникално, така и Пирин си има такова нещо и то се нарича Мраморен дял:-) Съчетанието от светъл цвят, изчистени линии и внушителни размери тотално обсебват мисълта на човек независимо откъде го гледа:-) Миналата година останах на залез слънце на вр. Бански суходол и чак по тъмно слязох на заслон кончето, където вече ме очакваха 8-9 човека и едвам се събрахме:-))) Тогава така и не снимах залез от заслона и това не ми излизаше от главата. Реших да отделя два дни за снимки от мястото пък каквото стане:-) Тръгнах от хижа Вихрен със 7.5 литра вода, достатъчно храна, дрехи и други „глупости“ освен техниката. На разклона за кабата и казана за момент се замислих но… еее ще ме е яд ако не кача Вихрен. Речено сторено, като горе имаше около 70-80 човека и прииждаха нови и нови/вече по обяд там не отивам/! В началоно на слизането по онази изсечената пътеки покрай северния ръб се подхлъзнах и добре че се усетих веднага да падна по гръб, защото не се знае какво щеше да последва с тежката раница. Разминах се само с малка контузия в лявата длан:-) Подсичане на Кутело, изкачване на Бански суходол и оттам на заслона. Времето беше уникално мътно – типично лятно:-( Ех но пък мястото е уникално:-) Залезът не беше нищо особенно, като малко след това видях фигура на човек, който всъщност почти бягаше по ръба от Бански суходол към заслона. Казах си еее те тоя е от маниаците на тема скоростни преходи… и не сбърках:-))) Та оказа се, че Митко от Гоце Делчев е тръгнал на същия ден в 05.00 часа от вр. Ореляк с крайна цел хижа Яворов!!! Като знам къде е Ореляк ме заболя главата а човека каза ех не ми се ходи до хижата оставам в заслона така или иначе не съм бил тук:-))) На 42 години, семеен, всеки ден поддържа форма с бягане тип крос по пресечен терен/около Гоце Делчев определено го има/… така се прави а не като мен. Та качихме се ние над заслона да опитам нещо по здрач със светлините на Банско и Разлог и луна в гръб/ден след първа четвърт/… вляво ръба водещ към вр. Баюви дупки, долу едноименния циркус а вдясно края на Котешкия чал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Някак композицията и въздействието не ми допаднаха но този кадър се прави само веднъж, защото след това мрака „изяжда“ цветовете и нюансите. Казах си на следващия ден ще направя подобен но по-така. На сутринта освен че си беше мътно нямаше и облаци. Най-интересния момент беше когато слънцето изгря зад Котешкия чал… Бански суходол, карстов ръб Кончето, Кутело 2 и 1, както и пъвенеца Вихрен/четирите най-високи върха на Пирин планина/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Митака излетя на обратно към вр. Вихрен а след това и към хижата, където щеше да го чака познат с автомобил. Имах две алтернативи какво да правя през деня и количеството вода определи да се мързелува/там най-близката вода е на……… бахти път/. В близост преминаха Поляци, Чехи, Немци и още и още а аз бях като регулировчик/не че там не се вижда трасето откъде накъде отива/:-) Тенденцията беше влагата в атмосферата да се запази и това е. Този път забелязах, че може да имам късмет – облаците се задържаха и изнасяха леко на изток, като на запад се освобождаваше чисто небе за залеза. Час преди залез направих няколко бързи кадъра от добре позната позиция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Погледнах назад и прецених, че имам не-повече от 15-20 минути преди слънцето да влезе в смарангясника:-) над хоризонта. Веднага се изстрелях към позиции от малко по-заден план по ръба към вр. Баюви дупки за по-интересна гледна точка и близък план.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Същото с човек в кадъра… не човек а машина:-)))))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Исках да изчистя малко кадъра и с леко оптично приближение оставих заслона само на фона на Бански суходол, карстов ръб Кончето и Кутело 2 и 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От тази позиция Вихрен оставаше леко скрит та отстъпих още малко по ръба за по-завършен вид на гледката

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето докосна „мръсното“ небе плътно над хоризонта и светлината постепенно премина в ръждива но пък небето стана страхотно синьо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След този кадър спрях да снимам и правя настройки а само се наслаждавах на мягията на мястото. Чак сега се усетих, че всъщност търкулващите се камъчета са причинени от диви кози… хоп долу в циркуса стадо от 15-20 животинки, зад мен на самия връх Баюви дупки още 10-тина… в далечината на котешкия рид още и още!!! Това не може да се опише с думи. Голяма част от хората стоят в градовете, борят се кой за власт, кой за пари, кой за не знам какво си, сплетничат… дойде петък отидат на кръчма, напият се и са щастливи/дали/??? За много от тях досега с природата се състои в това да вземат пушката и да отидат на лов??? Има нещо адски грозно и фалшиво в това поведение/като матрицата/,  омагьосан кръг от който има излизане но то налага промяна на мисленето а това за много хора е страшно сложно…

Та дойде и втория опит за дълъг кадър по здрач светлина, като този път резултата ми хареса:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хапнах на лунна светлина и хоп две светещи очи и още две и така… усмихнах се да видя диви кози на метри от мен на 2760 метра височина! На следващата утрин видимостта тотано се срина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оправих багажа и… ми беше трудно да поема обратно. Невероятна магия има в мястото но ще има и друг път. Планирах следващите дни да се изнеса към Тевно езеро. Така и стана, като след една бурна нощ с бесен вятър последва време абсолютен антипод на това до този момент. Страхотна видимост/виждаше се и планината Олимп в Гърция – нещо, което съм виждал само зимата от вр. Полежан/ и никакви облаци. Реших, че това е момента да се отдам на туризъм и изкачих върхове Джано, Ченгелчал, Каменица, Валявишки чукар и Джангал:-) Отново си помислих „абе защо не оставиш за момент тази фотография и вземи изръчкай планината както трябва“:-) Знае ли човек може и да се случи:-)))