По рида на Бегличкия дял/Врачански балкан/

        31.12.2009г.

        Според прогнозите за времето последния ден на 2009г. се очертаваше да е сравнително слънчев и приятен. Бегличкият дял на Врачанския балкан вече ме беше спечелил с приятните си форми и гледки и логично не се чудих много много къде да отида. Планирах да направя кръгов маршрут с първа половина преминаваща по рида на скалите с  пълноценно използване на светлата част на деня и втора нощна такава с прибиране на изкуствено осветление.

        Потеглих от края на асфалтовия път в близост до мината. За около 15мин. излязох на рида западно от вр. Бук и веднага се отвори гледка към „стражите“)

Започнах да изкачвам вр. Бук, като зад мен гледката бързо се разширяваше

Бетонният знак на върха

Поглед към скалите около Вратцата

След малък престой и съзерцаване на виждащият се прекрасно централен балкан чак до масива на вр. Ботев се отправих на запад с намерение да следвам непрекъснато рида. На съседното било се появи интересна гледка на процеп в скалата за които така и не съм сигурен дали е от естествен или изкуствен произход

Напред по ръба

Поглед в обратна посока към вр. Бук

…

лек за ходене терен с интересни скалички и чупки)

В обратна посока се откриваха гледки към другите два дяла на Балкана –  Стрешерския и Базовия

…

…

…

…

…

Някъде там долу с. Очиндол

Гледка на северозапад от вр. Бегличка могила – първенецът на Врачански балкан

Тук се замислих дали да продължа към вр. Пършевица директно по билото водещо към него или да продължа да следвам извивките на скалния рид. Избрах второто и определено взех правилното решение. Не очаквах че гледките в участъка западно от вр. Бегличка могила ще са толкова впечатляващи със скали огряни от мека следобедна светлина!!!

…

…

…

…

На вр. Пършевица светлината стана приказна… северния край на Балкана и Дунавската равнина там далеч

Във всички посоки светлината беше великолепна

…

…

Въведох данните за върха стъпил на триангулачния знак

Слънцето решително се отправяше към последният си залез за годината зад Руй Планина

за две-три минутки и цветовете се промениха драстично

След залеза сиянието беше невероятно, както и усещането да наблюдаваш последните слънчеви лъчи за годината

        Натам познат сценарии… поставяне на челника, пускане на осветлението на ГПС-а и връщане до изходната точка в тъмното… или общо 17,2 км. ходене за деня – прилично!:-)

        Фантастичен ден като атмосферни условия без аналог през изминалата година. Когато чуете че в планините ще духа винаги трябва да имате и още едно нещо наум… вятърът почти винаги „причинява“ и кристални гледки във всички посоки)