По рида на Бегличкия дял/Врачански балкан/
януари 2, 2010 5 коментара
31.12.2009г.
Според прогнозите за времето последния ден на 2009г. се очертаваше да е сравнително слънчев и приятен. Бегличкият дял на Врачанския балкан вече ме беше спечелил с приятните си форми и гледки и логично не се чудих много много къде да отида. Планирах да направя кръгов маршрут с първа половина преминаваща по рида на скалите с пълноценно използване на светлата част на деня и втора нощна такава с прибиране на изкуствено осветление.
Потеглих от края на асфалтовия път в близост до мината. За около 15мин. излязох на рида западно от вр. Бук и веднага се отвори гледка към „стражите“)
Започнах да изкачвам вр. Бук, като зад мен гледката бързо се разширяваше
Бетонният знак на върха
Поглед към скалите около Вратцата
След малък престой и съзерцаване на виждащият се прекрасно централен балкан чак до масива на вр. Ботев се отправих на запад с намерение да следвам непрекъснато рида. На съседното било се появи интересна гледка на процеп в скалата за които така и не съм сигурен дали е от естествен или изкуствен произход
Напред по ръба
Поглед в обратна посока към вр. Бук
…
лек за ходене терен с интересни скалички и чупки)
В обратна посока се откриваха гледки към другите два дяла на Балкана – Стрешерския и Базовия
…
…
…
…
…
Някъде там долу с. Очиндол
Гледка на северозапад от вр. Бегличка могила – първенецът на Врачански балкан
Тук се замислих дали да продължа към вр. Пършевица директно по билото водещо към него или да продължа да следвам извивките на скалния рид. Избрах второто и определено взех правилното решение. Не очаквах че гледките в участъка западно от вр. Бегличка могила ще са толкова впечатляващи със скали огряни от мека следобедна светлина!!!
…
…
…
…
На вр. Пършевица светлината стана приказна… северния край на Балкана и Дунавската равнина там далеч
Във всички посоки светлината беше великолепна
…
…
Въведох данните за върха стъпил на триангулачния знак
Слънцето решително се отправяше към последният си залез за годината зад Руй Планина
за две-три минутки и цветовете се промениха драстично
След залеза сиянието беше невероятно, както и усещането да наблюдаваш последните слънчеви лъчи за годината
Натам познат сценарии… поставяне на челника, пускане на осветлението на ГПС-а и връщане до изходната точка в тъмното… или общо 17,2 км. ходене за деня – прилично!:-)
Фантастичен ден като атмосферни условия без аналог през изминалата година. Когато чуете че в планините ще духа винаги трябва да имате и още едно нещо наум… вятърът почти винаги „причинява“ и кристални гледки във всички посоки)
