31.07.2010г.
Дойде време за дежурното годишно организирано изкачване на първенеца на Западна Стара планина – вр. Миджур. Честно да си призная винаги съм мразел организираните събития от този род но пък поне един път в годината заради разнообразиено си е полезно човек да се отдаде на стадния принцип…
6 пъти бях качвал върха от над с. Горни Лом та вече 7-мия беше наложително да е от друго място в случая х. Горски рай над с. Чупрене. Пътищата от селото до хижата са 2 като разстоянието варира от 17 до 20км. по черен път дето джип си е наложителен, като разбира се с такъв и стигнах до горе.
Вечерта преди деня на изкачването опънахме палатките, хапване, пийване и отдаване на нощни кадри с изгряващата луна/разбира се с новата 8мм. рибка/!:-)
…
Хайде малко Чупренци и други неидентифицирани обекти пред хижата)
На следващия ден бързо преминахме през гората на Чупренския резерват/за мой срам без да снимам много в нея а си заслужаваше)))/ и излязохме на седлото между върхове Реплянска църква и Остра чука. В далечината се виждаше Бабин нос в р. Сърбия и хижата под него/като бяла точка/, откъдето беше потеглила най-мързеливата но за сметка на това и най-пияна група към върха
Тук пътят тръгва на юг по билото обаче малко на север се намира най-северния връх на Чипровска планина – красивият Остра чука… докато тумбата пердашеше под строй на юг аз за учудване на доста потеглих в обратната посока))) На върха се откриха динамични гледки в различните посоки:
Към вр. Реплянска църква и Обов… далеч е Миджур в облаци то остана и да не е…)))
Няколко кадъра в посока на север към последният дял от Стара Планина на наша територия… Свети-Николска планина
…
В далечината трапецът с върхове първенецът на този дял Орлов камък/вляво/ и Хайдушки камък/вдясно/
…
…
Фишче, Фишче…
…
По пътя към Реплянска… брех, че крив хоризонт има тая Сърбия, как ли ходят ония?!?:-)))
На слабо изразения вр. Реплянска църква – поглед към Острилката обвита в облаци
Следваше хубав терен и бързо придвижване към Обов или Оба връх…
Морените малко под върха заслужаваха два кадъра
…
На втория по височина връх в западния Балкан имаше трима човека и една карабина… нямаше начин влязоха в кадър
Поглед надолу по източното било на Обовия… бреххх тия дето са избрали да се качват от с. Горни Лом май няма да видят много
Знам какво ме чака а именно доста слизане до премката с 336 гранична пирамида и досадния брегггггггг пак нагоре към Миджуря
Хайде надолу
Започна и изкачването с досадни гледки на пишман-туристи дето се хвалеха колко са бързи!:-))))))
По едно време виждам и млади наточени момци с маратонки в планината… мче да то в планина се ходи с маратонки!!!
Мдааааа Тишко-Рейсъра беше един от тях, горд и безгрижно ухилен… набързо разменихме обективи за снимки, като третия човек съвсем предвидливо и на място изпълняваше отговорната роля на носач)))
Мдааа, страхотна е Токинката дето я хвалеше)))
…
Отново срещи
…
334-та ГП и нейде натам към комшийско
Вр. Миджур си е порядъчно безличен когато си на него а мъглата, насядалите хора като на селски мегдан и двама гранични пазещи ни като стадо овце/а има нещо вярно/… ме отказаха да снимам и стоя много.
Потеглих обратно, където отново продължих за да кача вр. Остра чука вече в меката светлина на ниското слънце
…
…
…
Долу в далечината Раков връх
За последно една широка панорама
Останах още няколко минути сам на върха… почти всички вече бяха по хижите си, граничните вече ядяха пържоли и ребърца в ниското а ти… се наслаждаваш на тишината, красотата и последните слънчеви лъчи преди да се скрият зад ниските облаци над хоризонта!!!
Красота, която ходещите под строй тотално изпуснаха – мдаааа принципа на стадото!:-)))
Някак от само себе си вече наричам вр. Остра чука – последният мохикан на Чипровска планина и си е точно така!:-)
Гордост беше да съм последния прибрал се по местостоянка след залез слънце, като вече бях набелязъл нов подход за следващия път!!!
