Северозападна Рила

12-14.07.2010г.

       За съжаление отпускът ми беше към своя край и вместо района на Тевно езеро в любимия Пирин трябваше да се задоволя със значително по-стегнат и лек маршрут в съседката Рила планина.

       Потеглих от ЦПШ-Мальовица, като билото в далечината беше покрито от облаци

       Без никакво бързане се придвижих до х. Мальовица, като по пътя облачността неочаквано бързо изчезна и залезът оставяше страхотни краски върху двата едноименни върха.  Река Мальовица беше по-буйна отколкото очаквах.

    На хижата имаше няколко чужденци а всичко предвещаваше следващият ден да е страхотен  

     Дойде и той а аз отпраших нагоре

    Гледката напред беше епична… вдясно за вр. Мальовица а наляво за Орловец, Злия зъб, Двуглав и компания

    На една от терасите над хижата

    Еленино езеро

    От Еленин връх в посока южна Рила и Пирин

    Изкефих се да стъпя за пръв път на вр. Мальовица и макар че високото слънце предоставяше вяли гледки то удоволствието беше налице! Поглед на север с Мальовишките езера в ниското

    „Злия“ участък източно от върха

    Нататък терена стана Старопланински като характер, като интересното бе че си снимах почти само назад

     Рилският манастир далеч долу

    От Додов връх

    Вазов връх към Урдини езера

    Бързо преминах през раздела и се откри първата гледка към няколко от езерата/близнака, трилистника, рибното и долното/, разбира се и с неповторимия вр. Харамията

    Да се увековеча мче да…

    Светлината не беше хубава и повече наблюдавах отколкото да снимам. Постепенно слязох в хижа 7-те Рилски езера, където предвидливо избрах стая с изглед към езерото. Резултатът беше, че направих тази панорама рано сутринта на следващия ден направо от верандата на две крачки от леглото!:-)))

    Впоследствие слязох през хижа Вада отново до ЦПШ-Мальовица за да затворя кръга. Както започнах така и исках да завърша със снимки на Мальовишка река

    Приятна разходка! Планината е интересна и красива като терен. Интересна смесица от каменисти ридове и върхове както в Пирин и зелени била като  Стара Планина но пък не ме грабва по същия начин както Неповторимия Пирин и Балкана…просто тук някак не усетих този силен дух типичен за двете други планини!:-)

Троянско-Калоферска планина

04-08.07.2010г.

    В началото на м. юли заедно с познат набързо планирахме един неколкодневен преход в Централен балкан. Идеята за траверса Добрила-Ботев вече беше достатъчно добре изкристализирала в главицата ми!:-)

   Лифтът над Сопот дойде като манна небесна, спестяваща доста катерене.

 С малко късмет успяхме да го ползваме до крайната станция на 1700м. н.в. и се отправихме към Хижа Добрила. Самата тя заедно с находящата се в непосредствена близост до нея луксозна част ми направиха много силно впечатление с комфорта и условията които предлагат!

    Людмата веднага седна на масата, извади шишето с ракийца и започна да размишлява над съществените неща в живота, докато аз наблегнах над съществено обикаляне наоколо в търсене на интересни гледки)))

    На следващия ден рано сутринта погледнах през прозореца и видях чисто синьо небе. Хм, ееее дано поне има облачета, че не върви така! Като тръгнахме веднага се видя че облачета вече има, както и са окупирали вр. Амбарица. Преди да навлезем в мъгливите владения на върха се откриха интересни гледки към гр. Сопот и масива Равнец

     На върха мъглата беше гъста, като след направена от мен хитроумна забележка към дедо Боже тя започна да се разкъсва за моменти откривайки гледки в различните посоки. На север хижа Амбарица и билото отделящо се от главната верига и слизащо към нея.

    Следващото връхче беше малката Амбарица, която всъщност беше доста интересна с каменистия си характер… мъглата отново а се надигаше а ни затрупваше)

    Започнахме да слизаме към ниската част между Амбариците и Купените и най-накрая се откри така чаканата гледка към най-красивия връх на ЦБ – Големия Купен или просто Купена!

    В най-ниската точка имаше нещо като импровизиран мини заслон без покрив но вършеше работата си правейки невероятен завет от иначе силния северен студеничък вятър. Дойде ми вповече от зеленкото и реших да направя два Ч/Б кадъра

Поглед към Купена от малък Купен

    Вече на Големия Купен и гледка по главната верига на планината в посока запад

    Това което ни предстоеше оденье бол и то първо през насечените Кръстци

    Започнахме да крачим „бодро“ през тях а отзад Купена ни се смееше… 8 часа до заслон Ботев лиии а да видим)

    Отпред Големия Кръстец имаше да ми каже нещо и аз също)

    Мерак ми беше да издрапам на него но така и не намерих лесен път а геройства не желаех да правя. Веднага след него спътникът ми вече не издържа на фотографските ми размотавания и продължи по трасето. А трасето беше хммм… абе не очаквах тоя здрав бреггг преди Жълтец!

Дойде ред и на ДП1 да се разпише с два кадъра на преминатата досадна но красива част от Кръстците

     Малко преди да започне едно епохално изпъстрено с уникални псувни изкачване на Жълтурчето му направих един кадър в мека светлина

    Горе на платото поизпотен се обърнах и видях че слънцето не е далеч от залез. Реших да не бързам и да понаправя малко кадри но най-вече да се налюбувам на гледките!

  …

    На самия връх имаше купчинка от камъни

    Сложих челника, зад мен се виждаше светещата станция на вр. Ботев, спътникът ми вече беше вероятно в заслона а аз бях истински щастлив от гледките и времето. Бързо преминах през вр. Дюсчал и слязох в заслона. На място домакина ме посрещна много топло. Това е едно от нещата заради които си заслужава да отидеш в балкана… истински планинар човек с отворено сърце!!!

    На следващия ден ни беше ясно че на вр. Ботев ще има мъгла но личеше че деня ще е хубав. Потеглихме от спретнатото заслонче.

    На първенеца се качихме да пийнем чайче и да полафим с туристите, както и домакина ни. Периодично замалко се откриваха откъслечни гледки към масива Триглав и Калоферската низина. След около два-три часа размотаване започнахме да слизаме към хижа Рай заедно с един ентусиаст на наш акъл от гр. Бургас)

    В началоно на Тарзановата пътека се откри и гледка към самата хижа

    Кончета си пасяха необезпокоявани

 

    …

    Направихме няколко кадъра за спомен пред Райското пръскало, като двамата ме изпревариха към хижата а аз разбира се се размотавах) Долу хвърлих раницата и отидох на малкия Райски Купен но светлината беше в ужасна контра към Джендема та се обърнах към другите два купена

    След една вечер в гледане на полуфинал на световно в столовата на хижата и разговори на планинска тематика на следващия ден сутринта бях на познатото място но уви слънцето се показа късно

    Потеглихме към хижа Васил Левски, като няколко кончета ни изпратиха

    По пътечката имаше немалко подобни места и наистина есента ще се ходи там само за да се снима, защото е магично!

    Клисурата на резерват „Стара река“ между масива Равнец и главното било… в далечината познато – върхове Амбарица, малък и голям Купени.

    На хижата по същия сценарии оставихме раниците и двамата отидохме до водопад Карловско пръскало преминавайки на четири крака през счупения мост

    След като гледахме злополучния за Германия полуфинал на следващия ден се отправихме надолу към гр. Карлово през резервата. Втората му половина беше здраво камениста и Людмил справедливо я нарече камъняк дере!:-))) Долу в града с автобус до Сопот, малко ходене до автомобила и затворихме кръга)

   С това приключи един приятен неколкодневен преход, като показанията на ГПС-а бяха за изминати 50.8км. ходене – кеф)