Време за равносметка!

Харесвам фотографията на пейзаж и природа, всъщност обожавам я!:-) С годините направих много снимки, кои сполучливи, кои не, кои повече за спомен, кои уникални! Просто си дойде времето за сайт в който да систематизирам най-интересното и тепърва ще започна да го развивам. Макар че през последните месеци не съм публикувал нищо, обещавам занапред да се стегна и вдъхновението да не ме напуска🙂

Моля посетете моят сайт www.krasimirpetrov.com и се насладете на галериите със снимки, както и раздел фото-разкази, където занапред ще публикувам фото-преживяванията ми!:-)

Пролетно в югозапада :-)

Почивните дни около първи май решихме да ги използваме за една стегната разходка някъде далеч на юг от Видин. Уф някак не ми се пише а трябва… но ме мързи та ще карам напреки и пред девет планини в 10-тата🙂 Първо разпънахме палатка около грозния паметник наречен от мен „подводницата“ над с. Гара Лакатник. Гледката отгоре към Искърското дефиле е страхотна но за хубави кадри си трябва нещо интересно каквото в случая нямаше. Два кадъра при различна осветеност за да покажа малко от красотата на мястото.

S1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие се отправихме към Попинолъшкия водопад в Пириня над гр. Сандански. Много вода, никаква магия но пък готина природа! Тоест беше хубаво за снимки тип-туристически/нямат място тук/:-)))

Следваше изтърканото от снимане местенце около дъбчето над Роженския манастир в близост до най-малкия град в България – Мелник. На залез уловихме интересни облаци.

S3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На следващият ден изгревът беше безоблачен та ц ц ц хайде към Беласица и Камешнишки водопад. Хубаво място на около половин час стегнато ходене от края на с. Камена. До него си има обособена пътека като последната част е интересна с дървените конструкции спускащи се до водопада.

S7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решихме/реших:-)/ да се върнем на позицията над манастира за нови опити като по пътя се отбихме до Рупите и комплекса на баба Ванга. Снимки няма да качвам, много приятно място и наистина ме обзе някакво особено усещане – нещо приятно, отпускащо и в същото време различно!:-) Не беше писано да се случи динамично време около дъбчето. Два изгревни.

S9

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S10

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Напреки през Папаз Чаир, Гоцето и айде у Родопете. Смолян – екопътека „Каньон на водопадите“. Прекрасно място но магията там е есента. Накефихме се на природата и се върнахме по тъмно та да си пробваме челниците.

Над водопад „Сърцето“.

S11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Град Смолян от една скала в горната част на екопътеката/изтръпнаа ми краката… е нали поне не паднах от горе/:-)))

S12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващия ден вечерта трябваше да се върна на работа във Видин за да ме ядат комарите. По пътя прецених, че ще останат около два часа свободно време за нещо бързо като дестинация. Речено-сторено… с. Гела над гр. Широка лъка/под първенците Голям Перелик и Орфей/. Ех както и предположих там беше пика на пролетта! Това беше мястото на което трябваше да му се отдели поне един цял ден и още един, два, три… Нямаше начин, бързане и снимки на посоки. Уффф, защо винаги когато е най-интересно и красиво нямаш време:-) Няма да коментирам кадрите, малко и рапани по бързата процедура. Какво щеше да е ако човек имаше време да отдели два-три дни на мястото и района!

S13

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S16

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S18

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

S19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди да излезем от Родопите преминахме покрай язовир Въча и… абе когато се бърза остават гледките:-)))

S20

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Около 1250км. шофиране! Страхотна разходка а като поделиш разходите за гориво и спинкаш на палатка всъщност финансово става съвсем приемливо🙂

Мангър-бахър на 2851м…

17-18.03.2013г.

Колко човека са нужни да се построи иглу на Мангъртепе? Отговор двама. Единият строи а другият го снима! Хах майтапа настрана но в неделя на 17-ти времето беше супер. Потеглихме от хижа Безбог в Пирин планина, като темпото и снегоходките споряха въпреки повечкото товар. След премката между връх Безбог и Мангъра започна повечко да подухва но нищо особенно.

P1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Час и половина прези залез бяхме на върха, което беше по-късно от предвиденото. Започна строеж на иглу за норматив, като с ръка на сърце си признавам че след всеки пренесен блок ми се свиваше стомаха от умора:-)

Кипи усилен труд под далечните но зорки погледи на Вихрен и Кутело.

P1a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така или иначе 30 минутки преди залез се заех с фотография/официалната причина да се скатая от работа/. Всъщност от сега да си кажа, характерното за обзорните върхове както в случая гранитния първенец на Пирин са невероятните гледки и изживявания които предоставят и снимките  в нищожна степен предават кефа да си горе🙂 Освен ако човек не уцели някакво много динамично време трудно ще направи забележителни кадри, когато е над всичко останало в тази част на Планината. Директно завъртях дългия обектив и слабият вятър ми позволи да направя резки кадри и на максимално фокусно разстояние.

Джано, Ченгелчал и нататък главното било та чак до Алиботуш, че и Гръцко. Долу вдясно Демиркапия🙂

P2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Върхът с кулата е Ореляк в среден Пирин. Бяхме го планирали за изкачване ама не стана щото… мани…

P3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джангал, Момин двор, Кралев двор, малка Каменица, голяма Каменица, Каменишка кукла, малко от Зъбът и Куклите. Прекрасна гледка и сума лавинарници ако човек не знае какво прави!

P4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последни слънчеви лъчи… ааа споменах ли за батериите. Е псувах ама много. 8 батерии, които се сринаха но вината за това си е и основно моя. По това време на Мусала е било около -20 градуса/тоест и тук толкова/, така че хора мислете къде ще топлите батерите ако искате да снимате🙂 Другата „приятна новина“ беше вятърът, който задуха на пориви и дори успя да събори статива с апарата, докато бях с гръб към него – е поне си падна на сняг а не на камъни като седмица по-рано в Белоградчик!

P6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Около хоризонта светлината на слънцето се филтрира в тънката облачна покривка и го нямаше желания момент със слънчевия диск. На близък план малък Мангъртепе и Газей, в далечината камара от който по открояващите се Башлийски чукар, Бъндеришки чукар и Муратов.

P7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синьо, синьо вече хептен! След залез гледките станаха студено минимилистични.

P8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P9

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината Рила планина с центрирания „зъбат“ Мальовишки дял а на близък план Ушиците и Стражите. Както каза един познат: Винаги е по-хубаво да гледаш Рила от Пирин отколкото обратното! Тоест по-добре да си в рая отколкото да го гледаш🙂

P10

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поглед обратно да видим какво става а то се насища хептен в синьо. Титанично – Мангъртепе гледа Каменица или обратното🙂

P11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забелязах че долу има някакви светлинки, които се движат. Оказаха се моторни шейни, които напредваха съм седлото между двата Мангъра. Изкачиха го и преминаха в посока Горно Газейско езеро, като ги изгубих от поглед. По закона на Мърфи поредната батерия се срина  и докато заредя новата изпуснах голяма част от екшъна но поне хванах някакви светлинни следи. И да спомена колко е „готино“ да си свалиш поне едната ръкавица за да отвориш проклетото капаче на батерията при -20 градуса и вече по-силен вятър.

P12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Луната беше два дни преди първа четвърт и реших да направя няколко кадъра без да прекалявам с експозициите, хем заради вятъра, хем заради студа а и за да ми остане електричество за изгрева/ако се стигне до там/.

Къщичката ни за през нощта.

P13

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Същото но с един Видински шашкънин отпред.

P14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако сте забелязали около центъра малко над хоризонта се вижда малко мъглява „звезда“, е това е въпросната комета, която за мой срам забравих да я наблюдавам/концентрацията и студа са обратнопропорционални… май и за интелекта важи същото/🙂

Звезди и студ…

P15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Да отбележим месечината с един вертикално ориентиран кадър.

P16

Късмет вятърът беше умерен до този кадър. След това започна да се засилва а аз влетях в иглуто. Няма да описвам нощта в трисезонен спален чувал и поривите на вятъра. Макар че иглуто като снежна конструкция силно изолира звука то фактът, че с напредването на нощта все по-силно чувах поривите на вятъра не ми харесваше. Директно си казвам че от студ дали съм мигнал и 15 минути през нощта. Прилично се заскрежихме и при периодичните святкания с челник гледката май беше подобна на последен височинен лагер преди К2 или Еверест хахахах🙂 Половин час преди изгрев пробих дупка в иглуто и през отвора ме отпра мощна въздушна струя та дадох на заден. От третия опит познах Бъндеришки чукар и тежка облачност над него. Замислих се за какво съм дошъл и това е удоволствието а не глупостта и се отказах от мераци за изгрев. Няколко минутки след времето за изгрев отново се напънах да погледна, като тук таме слънцето леко беше огряло това онова но на близък план а в далечината отново сиво. Окончателно се отказах. Изчакахме слънцето да се вдигне, като при това и вятъра май позатихна и си бихме шута от върха. На слизане установихме, че вятърът през нощта беше поиздухал снега. Вървяхме на зиг зак като автомобил отчаяно борещ се да захапе асфалт извън леда. Друг път без котки и пикел не отивам в Пирин. Понаправих малко снимки от ръка. От статив би било все тая най-много да го беше дунал ветъра у деретата!

Нагледен пример защо хубавите снимки стават при съвсем ниско слънце.

P17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P18

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P20

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хайде поглед назад към Мангъра от премката между него и Безбог.

P21

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На същия ден вятъря премина почти в ураган и бяхме щастливи, че слязохме преди обяд. За няколко часа не можеше да се познае планината и така два дни. радвам се че Пирин ни позволи за втори път да си направим иглу на най-високия му Гранитен връх! Само който не е бил на място не знае какъв кеф е независимо от студа и дискомфорта. Уви тази година ще е без зимно Тевно но то пък и няма да избяга !-) Днес един коментар ме учуди. Ако се стигне до момента в който ще отида на едно място само и единствено за да го фотографирам, защото нямам добри снимки от там значи спокойно мога да оставя фотографията. Ако станеш безразличен към природата то какъв е смисъла от другото??? Поздрави към спътничката и се радвам, че не отидох с фотограф а с планинарка!!!:-) Между другото, Мангъртепе = Полежан/за малкото които не знаят/!:-)

Белоградчишки скали – зима с дъх на пролет

11-13.03.2013г.

В понеделник на 11.03.2012г., докато се чудех какво да снимам в гр. Видин/то наистина си е за чудене/, ненадейно ми хрумна идеята да отида на палатка около гр. Белоградчик и да поснимам нещо залезно-изгревно/защото никога не съм ходил, спал на палатка и снимал там/!:-))) Натоварих на гръб рекордно количество багаж което някога съм носил, като трябваше да измина около един километър. По пътя залитах, спирах и едва оцелях до мястото час преди залез. Буквално веднага при спирането започна да вали дъжд и препотен се засилих доколкото имам сили да разпъвам палатка. Късмет дъжда бързо спря. Залез няма шанс, комета хептен. За първа годишна палатка нощта определено беше топла и безпроблемна. Половин час преди изгрев се изстрелях за минутка на познатата позиция. Очертаваха се невероятни облаци и един тежък, мрачен долен план. В този момент си помислих, /дума която е ругатня/ защо за цяла зима сняг един път нямах късмет с такива облаци по снежните баири – е така било писано…

Мрак и светлина или обратното, все тая.

B01

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B02

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето се показа за няколко минути но достатъчни. Познатата позиция с все още кафяви нюанси.

B03

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B04

Тази утрин направих много кадри но или контраста беше ужасно тежък и неприятен или пък силния вятър размаза останалите направени с телеобектив мдаммм, гадост!

Убиването на времето до вечерта се оказа по-интересно просто защото падна зимно-пролетно лежане на ливада, наливане с бира и мръвки с приятели дошли основно заради хранително-питейна вакханалия. Следобяд дъждеца ни развали удоволствието, едни към града да продължат с мероприятието а аз си допих бирата в очакване на малко чудо.

Е да ама не, вечерта на 12 март се оказа разочарование. Всичко вървеше като по учебник, порой с гръмотевици, който внезапно спря един час преди залез. Уви, небето не се разкъса достатъчно. Все пак хванах малка част от дъга.

B05

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес на 13 март познатия сценарии – 30 минути преди изгрев излизам от палатката, прозявам се, протягам се и се почесвам по тиквата/красота/. Обръщам се наляво и започвам да примигвам за няколко секунди. Впоследствие се развива най-бързото обличане, обуване, нарамване на техника и изкатерване на скала, което съм правил от много време. Качвайки се горе бързо разпънах статива и макар че десетки пъти съм го опъвал на това място този път не прецених центъра на тежеста. Резултатът е че същият с все техниката полетя надолу към каменистото дере а аз с вратарски скок успях да докопам единия му крак в самия край/с риск самият аз да се претрепя/. Не се размина без щети но слава богу по обектива нямаше никакви, на тялото няколко драскотини на долния ъгъл, а сенника и статива го отнесоха повече/но ще ги бъде/:-). Моя грешка но както който не работи не греши така и който не снима не бърка🙂 Добре че се разминах с ужасния сценарии та следващите кадри не ми останаха само в спомените/а същите ми говореха че такава мъгла не бях виждал на това място от 17 ноември 2005г. и от тогава непрекъснато чакам този ден – е дойде/!:-)

Не искам много да коментирам кадрите, дано съм се правил добре с клиновете и ХДР сглобките. Някак не можах да се отпусна по време на снимките и все си мислех дали има проблем с техниката/впоследствие се оказа, че всичко е перфектно/!

B06

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B07

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B08

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B09

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не мога да не отбележа най-високата част на западна Стара планина с вр. Миджур/2168м./ и склоновете на Чупренския резерват.

B010

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B011

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B012

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B013

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B014

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В посока вр. Ведерник и скален масив Збегове.

B015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B016

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B017

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B018

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B019

Минути  преди мъглата да захлупи всичко а впоследствие да завали дъжд.

B020

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Страхотна утрин и една малка сбъдната мечта!:-)

Баба Марта и Връх Тодорини кукли !:-)

01.03.2013г.

След пропуснатия фантастичен изгрев в края на 2012г./още не ми е минал яда/ реших отново да се върна на готиния връх в планина Козница/Западна Стара планина/, докато още има сняг. Така се развиха нещата, че щях да дебна първия изгрев за месец март. Тръгнах в 00.30 часа от Видин… яко :-))) Проход Петрохан беше изчистен, обаче при самото отклонение от него за хижа Петрохан ме обзе много песимистично усещане че ще се кача до горе. Набрах скорост и след чешмата в тесния коридор изчистен сняг оцепих нагоре със стискане на зъби… е никакъв шанс, дай леко на заден и забих машината в една преспа до чешмичката та да не запушвам пътя. Вместо да се мъча да поставям вериги бързо обух снегоходките, раницата на гръб, пускам ГПС-а и челника и дим да ме немааа! Обожавам усещането при тръгване по тъмно.  Уф невероятно красиво беше в гората с натежали от сняг иглолистни дървета огряни от лунната светлина. Обаче всичко е план а дори не исках да си спомня провала от края на декември, когато за минути изпуснах невероятния момент на върха. Още с първите стъпки се усмихнах, защото снега беше невероятен, почти фирн с нищожно потъване и се вървеше на пушка. За няма и 15 минути преминах покрай хижата а след излизането от гората дори спрях челника, защото месечината светеше като боен фар. На юг се виждаше сиянието на Софето под типичния смог а вятър просто нямаше. Снегът прискърцваше а аз усещах, че не само ще бъда на време на върха но и определено по-рано от очакваното. Леко намалих темпото и изрязох до дупка Пинк Флойд, Дийп Пърпъл и баце Марк Нопфлър в слушалките. Повече от час преди изгрев бях на върха при нищожен бриз. Докато се чудя как да убия времето поизпуснах момента със светлините на населените места в ниското/това си беше срамен момент но и нощно животно като мен се излага понякога/. Кофтито беше, че нямаше да има повторение на момента от предното ми ходене който пропилях – нито мъгли нито облаци. Обаче си личеше, че видимостта ще е кристална а това предполагаше много наситени и нежни нюанси на небето преди и по време на изгрева. Селектирах десетина кадъра за да предам усещането да си на това приятно място.

Класическият вид на върха в очакване на изгрева

001

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В близост имаше едно натежало от сняг дръвче, което веднага използвах🙂

002

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

003

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето се показа от самия хоризонт някъде почти зад масива на вр.Ботев, където тумба планинари сред които и познати шашкънье напредваха към ооо Шипка по повод предстоящия нацианален празник!!!

004

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Червената светлина, която трае само няколко минути през които е необходима пълна концентрация!:-)

005

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината Берковски балкан и по нататък към Видинско…

006

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново реших да използвам момента с изгрева на слънцето и затворих максимално блендата за да подчертая слънчевите лъчи.

007

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

008

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За последните два кадъра реших да ползвам телеобектив.

По ред на номерата: Планина Козница, Понор планина, източна Рила и съвсем далеч вляво западни Родопи.

009

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Направление проход Петрохан и връх Чамляку на преден план.

010

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хубавата светлина си замина, което беше знак че трябва да се хапне хубаво, което и направих!:-) Как ще влизам във форма за предстоящия Пирин си нямам на идея. Предполагам спътниците ще ме наритат ама нема се предаваме :-))))))))))))

За финал да кажа, че хубавия планински изгрев или залез не може да се сравни по никакъв начин и с най-хубавия речен или равнинен такъв. Все едно да сравниш вълшебното с хубавото – има разлика нали/това за тези, които се чудят на разни работи/:-)))

Зима в Природен Парк Врачански Балкан

След скалите около гр. Белоградчик това е второто място на което отделям толкова внимание във фотографски аспект. Всъщност никога друт път не съм се замислял толкова сериозно върху това… защо снимаме и кое ни кара да ходим толкова често на определени места. Обичам природата – несъмнено, луд съм по тръпката чисто визуално да посрещна деня с изгрев и да го изпратя със залез и т.н. и т.н. Един приятел често ме пита „е добре де, не ти ли омръзна да снимаш все едни и същи неща“. Понеже човека е луд планинар аз го контрирам „е добре де не ти ли омръзна да правиш умопомрачителни преходи в планините“🙂 Отговорът е простичък и е валиден и за двама ни… това е едно дълбоко усещане базирано на много чувства, емоции, убеждения и т.н. и т.н.🙂 С фотографията на пейзаж и природа се стараем да покажем красотата около нас по наистина красив начин/а под повърността има и много философия/ :-) Красивото/да си там, да го наблюдаваш, споделиш или предадеш със снимки/ поражда щастие! Заради тази думичка, която има много измерения всъщност и  живеем🙂

Врачанският балкан е красив със своето съчетание от скали и плавни форма ни терена/всичко това отноително лесно достъпно/ :-)  Тази зима започна с един страхотен изгрев от края на скалния рид „Кобилини стени“. Великолепна видимост, страхотни цветове и ниска облачност. На преден план е Ржана планина а слънцето изгря на фона на Тетевенски балкан.

V1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има нещо много меланхолично и приказно в ниската облачност/сякаш си на някакъв приказен по-горен свят/🙂 Дефилето на река Искър под море от облаци!

V2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В обратна посока слънчевите лъчи „облизаха“ скалния рид. Тънката снежна покривка всъщност се оказа бонус, защото позволи на цвета на терена под снега също да изпъкне. Смесените наситени сиво-сини тоналности обхваналите от двете страни огнената линия бяха наистина впечатляваща гледка.

V5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди залез слънце от връх Бегличка могила се откри много приятна гледка в посока юг. Набързо направих една приятна композиция на която й липсваха само кончета на преден план. Те както винаги когато ти трябват си пасяха на друго място :-)))

V7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пореден и последен/засега/ кадър с ниска облачност.

V8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За първия уикенд толкова. Следващата седмица времето се запуши. Решихме да мързелуваме в хижата от което нямахме никаква полза, защото и в града може да се прави същото. Хубавото е че леко преоткрих почти Ч/Б фотография🙂

V9

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V10

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По залез отскочихме до една от двете любими позиции с изглед към Вратцата. Аха аха за малко да се получат нещата но все пак облаците „победиха“ слънцето. И понеже явно долният план отразява наситената синя светлина на небето то кадрите си станаха синкави. Всеки опит да променя белия баланс не ми харесваше. Всъщност и нямаше как, наистина всичко малко или повече синееше.

V11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След залез, както и предвиждах небето пламна от светлините на гр. Враца и се получи търсения ефект🙂

V12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V13

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващия уикенд имаше повече сняг… на зазоряване бях на Кобилини. Е да но както се казва едно е да предвидиш нещата друго е да ги видиш в действителност. По-интересната част беше преди изгрева, някак след това всичко стана прекалено „плоско“.

V14

 

 

 

 

 

 

V15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На близкото било в средата на следващия кадър е изграден заслон, който явно ще бъде Уважен но… пролетта🙂

V16

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие си направих добра тренировка по билото на балкана. Около залез ми стана ясно че съм на губещото място, защото слънце нямаше да се покаже. Погледнах часовника, идеята отдавна беше в главата ми и си плюх на снегоходките. Това което целях изискваше точно определен период от време и то в безлунна нощ. Интересно е да бягаш със снегоходки а още по-интересно е да влетиш с маска за лице в автомобила пред смаяните гости на хижата и да се изнесеш с газ/какво ли си помислиха/ =D Всичко това заради един кадър но баш кадър!🙂

V17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последния уикенд започна страхотно. На прохода реших да спра и да си избистря точно какво ще снимам.

V18

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имах няколко страхотни идеи но те изискваха отново да отида на местата и да направя разучаване а деня напредваше. Алтернативата беше сигурните клиширани позиции или риска за нещо оригинално но с немалък елемент на несигурност за крайния резултат. Избрах си консервативното/все пак нямах хубав панорамен зимен залезен кадър на Вратцата/. Май взех правилното решение =D

V19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V20

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С приближаването на залеза облаците загубиха динамиката си а тънките мъглички изчезнаха

V21

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последваха два нощни кадъра с луна/първа четвърт/ в небето, което веднага рефлектира в цветовете. Определено с наличие на луна е значително по-лесно, защото имаш повече време да експериментираш и то при по-благоприятни настройки на техниката.

V22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V23

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На следващия ден залезът се очертаваше да е невероятен. Фантастични облаци но за жалост обаче снегът беше „изяден“ от високите температури а духаше дивашки :-))) За капак 25 минути преди залез слънцето влезе в тънка облачност над хоризонта и не мина номера с червената светлина. Хайде стига оплакване – три сладникави кадри от рида на Кобилини стени🙂

V24

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V25

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V26

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Със сигурност тази зима ще има още кадри от Врачанско но пък… крайно време е да си падне сняг както подобава и около Белоградчик!🙂 Всъщност каквото, такова!:-)

 

Белоградчишките скали в късна есенна премяна

Ноември 2012г.

В интерес на истината тази есен не смятах да отделя време за Белоградчишките скали! Отпадането на Родопите от плановете за м. ноември обаче промени нещата. Обходил съм тези чукари надлъж и нашир но въпреки това не знам защо предпочитам винаги едни и същи позиции? :-) На първо място исках динамични мъгли около изгрев а вече всякакво слънце щеше да дойде като страхотен бонус. Уви, времето поднесе в известна степен първото но в никакъв случай второто. Така се оказа, че когато за пръв път видях скалите в есенна премяна слънцето вече беше залязло и пробвах една от най-мързеливите позиции за нощен кадър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Седмица по-късно преди изгрев улових безлична равномерна мъгла. Нагласих статива и техниката върху него и започнах философски да чакам. На няколко пъти леки пориви на вятъра разместиха смарангясникааа и се образуваха малки мъгливи вълнички🙂 Два интересни кадъра… еее не е малко!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Беше ми ясно, че за залез само ще си мечтая. През деня изръчках набързо няколко позиции с разузнавателна цел. Исках да видя къде ще е интересно да пробвам кадър по здрач с осветен от фаровете на преминаващите автомобили път. Спрях се на едно местенце, което винаги съм го подценявал/и аз не знам защо/:-)))

Така се кара у северозапада/сеч на завоите и кой кой свари/:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Веднага започнах подготовка за следващия кадър, защото течаха ценните минути на сумрак светлината:-) Мъглата придаде приятни тоналности на небето а пътят страхотно се изви между скалите/този кадър определено ме изненада приятно/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Случвало ли ви се е да стоите цял един ден само заради една снимка? Е, историята на следващия кадър е точно такава🙂 Всъщност няма какво да крия… този тип снимки са ми любимите/изискват търпение, често здрави нерви, точна преценка за да не пропилееш момента, бързо пресмятане на параметри наум и отчитане на немалко фактори/ – кеффффф!!!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нов уикенд нов късмет. Спирам автомобила, излитам из вратата и в движение разпъвам статив и вадя обективи… цирк! Няма и как иначе, защото интересните мъглички преди изгрев не трябва да се пропускат! Имал съм случаи за броени секунди да изпускам страхотни моменти и вече знам, че понякога се налага реакция като при военна операция!:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много се зарадвах, че успях да вкарам скалата „ученичката“ в интересен кадър/минута по-късно тази мъгла се обезличи/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изгрев не се състоя… залез също… а пропилях нощния кадър с неподходящо място! На следващия ден отчаяно се надявах на слънце по изгрев но вместо това мъглата окупира всичко. Реших че няма да си тръгна без поне един кадър и започнах да чакам. За момент лек бриз на вятъра раздвижи мъглата и се видяха силуетите на отсрещните скали… щрак и това май беше последния ми есенен кадър за 2012-та:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Макар че съжалявам за малшанса с липсата на слънчево време, определено някои от кадрите станаха сполучливи!

А сега идва зима… ЗИМА/любимият ми сезон/!!! Какво означава това… ами две думички – Пирин и Рила!!!:-)