Рила и Пирин… езера Близнака и Муратово

В разгара на месец август събитията се развиха така, че в рамките на два поредни уикенда имах щастието да съм на палатка последователно в Рила и Пирин планина. Винаги съм искал да спя на палатка на някое от седемте рилски езера, като местоположението на вр. Харамията определи и кое ще бъде то – езеро Близнака. Времето беше пълен антипод не жегите и маранята в ниското. Още на слизане от лифта заедно със спътниците усетихме как ръцете ни леко замръзват:-))) Облачно  и мъгливо време, което за прехода до езерото премина в лек ръмеж. На слизане от езеро Бъбрека усетих, че няма да е лошо да побързам, защото ръмежа започна да се усилва. Определих мястото на едни прекрасни полянки на няколко метра от водата и в този момент се изсипа бесен порой преминаващ в градушка. Знаех, че спътниците вече са на старата хижа но около мен ситуацията беше трагикомична… няма къде да се скриеш а ледените зрънца те порят хубаво:-) Дъждобрана отгоре, позиция за минимално намокряне и така 10 минути… докато почти спря. Впоследствие последва най-бързото ми разпъване на палатка през живота/и минутка след това пороя отново започна/:-))) Обувките ми вече бяха мокри… Горе-текс не Горе-текс време е за нови! След 15-20 минути дъжда почти напълно спря и остана минимален ръмеж. Излязох от палатката със статива и другите джаджи. Завъртях се в кръг и веднага погледа ми се прикова върху няколко потока устремили се към езерото. В главата ми веднага изникна един кадър на Евгени Динев и си помислих това не трябва да се изпуска. Бързо се качих на мястото и не можах да сдържа усмивката си, защото мястото беше същото. Вече знаех, че няма да имам слънце и замалко да направя грешката да се откажа изобщо да снимам от това място/щеше да е огромна глупост ако го бях направил/…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слязох в близост до водата и се молех поне за момент слънцето да озари хребетите отсреща в червена светлина… е не стана но пък отново започна да ръми:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синята светлина по здрач

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Учудваща липса на хора в близост/но това са бонусите на „лошото“ време/! На следващия ден всичко на гръб и обратно към лифта… от едната страна гледах въртележките на бялото братство около Трилистника а откъм Бъбрека ясно се чуваше за какво иде реч дори и бед да се виждат хората! На самото езеро имаше сигурно около 200-300 човека… Съвет, искате ли да се насладите на природата избягвайте уикендите!

Седмица по-късно отново малка компания се отправихме към Пирин и по конкретно бивакуване на Муратово езеро. Самото езеро не е голямо но пък приятно и стилно на час път стегнато ходене от хижа Вихрен. Покрай него преминава трасето за хижа, езеро и връх Синаница/“красавицата“ на Пирин… а вероятно и най-красивия връх в България/ а над него се извисява Панорамния Муратов връх/все фактори заради които то е едно от най-посещаваните езера в Пирин планина/. Опънахме палатките и се видя, че облаците ще се задържат дори и до залез светлина/страхотно само и самото слънце да се раздаде щедро/. Ех слънчо не се показа за много време но поне успях да уловя моментите… Тодорка, Василашки чукар и Бъндеришки чукар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънчевите петна изчезнаха и започнах да гледам часовника минута по минута надявайки се, че до залез ще имам отново късмет. Появи се само съвсем бледата ръждиво-червена светлина но пък и в нея си има чар:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Задължителния кадър по здрач белязан от сиянието на гр. Банско

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хапнахме на хладно… мдаммм хладно кеф. През нощта матрака ми както и предположих спадна и се чудих да се ядосвам ли или да се смея колко съм се разглезил:-))) Половин час преди изгрев излязохме от палатките, като спътниците се изстреляха нагоре към вр. Муратов а аз си останах да обикалям езерото в търсене на нещо интересно като композиция и светлина. Хм, не можах да се оплача от липса на светлина и облаци:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От другата страна на езерото гледката към Муратов връх също беше интересна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чудесно време и Благодаря на компанията/Елица, Милчо и Филип/ за страхотното изкарване на уикенда!:-)

Advertisements