Язовир Пчелина – параклис „Св. Йоан Летний“

24-25.09.2011г.

На слизане от вр. Мусала мисълта ми беше ангажирана с предстоящото посещение на горепосоченото местенце, което бях виждал само на снимки. Отделно, че и нямах търпение да се видя със страхотен приятел, човек и баирофотограф №1 – Христо/баири100/!:-)

След една много приятна семейна среща на която разбрах, че невероятният иглустроител всъщност кипи от ненадминат творчески потенциал се отправихме към язовира:-))

Изпуснахме залеза но пък не това беше най-важното/май по-важното беше, че не строших колата докато бързах за параклиса/:-)))

Да започваме с клишираните гледки… мдаммм малко след залез.

По здрач решихме да си направим експерименти, като Ицо позираше пред параклиса:-)

Продължихме с експериментите но липсата на луна  не можеше да бъде компенсирана с всякакви светещи импровизации. Опънахме палатки и кой в тях кой в автомобил се опънахме за сладки сънища:-) Два и половина часа преди изгрев станах за да реализирам нощен кадър на два етапа, първи чисто нощен за звездното небе и втори на зазоряване за долния план… разбира се от неподвижен статив. След сглобката резултатът определено изкефи:-)

Началото на зазоряването предвещаваше мъглички.

Започнах да съжалявам, че не си взех телеобектива, защото по едно време насред феерията забелязах и рибар с лодка!

Светлината бързо се променяше а мъглата ту се вдигаше ту падаше.

Реших да отида до малкия кръст северно от параклиса.

Гледах часовника и се върнах на класичесата позиция за да хвана първите слънчеви лъчи.

Минутки по-късно.

Кръстът ми хареса та пак пробвах същата гледна точка.

Въртях се насам натам за интересни гледни точки с параклисчето.

Както се казва стига толкова, следващия път пак!:-) Много приятно и красиво местенце, което пак ще се посети!:-)

Advertisements

Мусала – камъняк без сняг!:-)

23-24.09.2011г.

Никога не ходя далеч от Видин само заради някаква фикс идея да заснема едното място! От друга страна никога не ходя и без конкретна цел да… заснема едното място!:-) Та исках хем приятна разходка в планината за дните около празниците по случай Независимостта, хем да преспя на връх Мусала за да снимам залез, нощ и изгрев от 2925м. С един познат набързо оформихме трасе като за два-три дни: Боровец – Мусала- Малък и Голям Близнаци, Маришки чал – Манчо – хижа Заврачица – Ситняково – Боровец. При приближаването към Самоков Рила не изглеждаше никак добре. Затова дадох идеята да завъртим кръга наобратно за да не сме същия ден горе на вр. Мусала с голяма вероятност за плътна облачност дори и дъжд. Така и направихме, като на вр. Мусала бяхме ден по-късно от предвиденото. Преди това някъде между вр. Манчо и вр. Маришки чал се засякохме с група туристи. Попитах ги на върха ли спахте – дааа, какво беше времето вчера вечерта, през нощта и сутринта днес, като се надявах да кажат ами уф мъгла… нищо подобно всеки беше екзалтиран от залеза и когато ми показаха снимките на дисплеите на фотоапаратите си разбрах какъв момент съм изпуснал с мъгли, пронизващо слънце и препускащи златни облаци. От този момент нататък де ли се опитвах философски да приема тактическия провал от фотографска и естетична гледна точка!:-))) Нещо не ми се отдаде и откровено освобождавах събиращото се напрежение с хвърляне на щеки и коментари по собствен адрес, дето обикновено ги употребяваме спрямо домашния или друг добитък!-)))((()))((( За пореден път нямах късмет и си спомних няколко пъти дето понапържих дядо Боже както не е редно… грешник съм и ми се връща мдааааа!:-)

Та пристигнахме на вр. Мусала късния следобед и гледката не беше нищо особено.

Завъртях от другата страна на метеорологичната станция и започнах да се чудя кое е криво аз, колчето или сградата:-)

Изчаках една голяма група Испанци да си тръгнат от върха за да отснимам котата на спокойствие.

В обратна посока към х. Мусала, Маркуджиците и Ястребец имаше леко мърляв залез и ми стана ясно, че по-добре няма и да стане.

Слънцето беше в тънка облачна пелена и го нямаше желаното червено оцветяване.

След като окончателно се скри около хоризонта последва отново панорамка в обратна посока.

Прибрахме се да хапнем… отново с камара дъновисти… ееегати тия хора вече са навсякъде. Реших да изляза за да хвана здрача преди да е станало съвсем тъмно.

Луната предстоеше да изгрее през втората половина на нощта в съвсем малка фаза та ми беше ясно, че няма да мога да разчитам на добро осветление на базличните гранитни скали. Около 03.30 станах навлякъл цялото облекло върху мен и няма как след като температурата беше под нулата. Луната беше изгряла откъдето очаквах и също толкова малка, колкото очаквах уви. Идеята беше да повторя един зимен кадър но мрачните скали ме отказаха и набързо реших вместо 1/3 небето да заема 2/3 от кадъра…

Резултатът ми хареса.

Със „статични“ звезди е определено по-приятно макар и не така ефектно.

Докато се въртяха интервалните експозиции обиколих върха на челник и бързо разбрах, че при почти нищожна луна това е мястото откъдето може да излезе нещо прилично. Реших да преместя леко статива за да хвана само района на върха. Този път използвах единична дълга експозиция… звездните следи определено са много по-слаби при този метод.

Нямаше смисъл да се прибирам вътре, защото предстоеше зазоряването и началото на новия ден. Постепенно започнаха да излизат разни дъновисти и учудено ме гледаха как може един човек, който предната вечер ядеше месо на поразия и показа северозападен темперамент да е там преди тях:-)))))) Бързо направих този кадър на котата, защото след него бялото братство започна да го обикаля и да се моли на боговете за неща, които аз като простосмъртен не отбирам…

За момент издебнах котата на върха свободна преди изгрева/не че с думи не разкарах „божествените“ леко от кадър/:-)

Слънцето изгря, започнаха песнопения и молитви а на мен ми призля от тях и се махнах настрани до добре познатата позиция но те и там дойдоха…

Пробвах със и без поляризационен филтър при идентична като разпределение на светлината хистограма.

Със – белезникаво небе но по-добре разработени сенки.

Без – хомогенно безлично небе и по-плътни сенки.

Докато правех почти без емоция този кадър на юг към Близнаците, Маришки чал и т.н. в главата ми изникна идея за иглу на вр. Мальовица и зимни залез, нощ и изгрев от там:-)

Последен кадър да се увековеча на върха.

Така газ надолу и направление към язовир Пчелина на гости при един страхотен човек Христо-bairi100 и посещение на едно съвсем небезизвестно параклисче… за което ще има отделна публикация!:-)

Тук там в Рила!:-)

Август 2011г.

След Пирин дойде ред и на Рила планина. Имах си план първо да премина покрай Страшното езеро, нагоре към зъберчетата и натам та до Отовишкия дял:-)

Хм, снимките са хиляди и в общи линии за личния албум та ще се задоволя с отделни местенца направили ми по-силно впечатление)

На страшното бях при дива контра светлина та изобщо не го мислих а оцепих по права линия през стръмното към вр. Попова капа. Мотайки се на всеки от Купените се отправих към вр. Ловница.

Гледка към най-високият връх на северозападна Рила – Голям Купен/2731м… да с 2м. по-висок е от Мальовица/ от подножието на вр. Ловница.

На вр. Ловница както бях планирал изчаках залеза. Рядко ми се случва да попадна на невероятно местенце и да се кефя много на светлината и гледките а да не мога да направя интересни снимки… еее баш така стана:-))) Уффф абе прекалено безличен камънак в посока Купените.

В обратна посока се разкриваше култова гледка към върхове Двуглав, Злия зъб, Орловец, Петлите, Мальовиците… та си изкарах до залез.

Типично за мен не бързах да сляза до заслон БАК а когато реших вече на челник се отклоних от пътеката и с активно псуване през стръмните морени се смъкнах до постройката:-)))

Като видях, че съм сам бързо ми мина дивия нрав, сложих фотото на статива, метнах челника в заслона и зачаках изгрева на луната… мдааа резултата си заслужаваше:-)

Изгревът не ме грабна.

Не ми се пребиваше с тежката раница та набързо избих всякакви мераци за преминаване до връх Мальовица напряко през Петлите. Реших да си сляза до втора тераса и отново да се бъхтя сигурно нагоре:-)))

На слизане се обърнах да запечатя връх Орловец и Петлите.

Впоследствие наложих учудващо и за мен яко темпо и много преди планираното бях на вр. Дамга-Вазов връх. Най-яркия спомен от този участък беше, когато баш на връх Мальовица Французин на развален Български ме попита: Малевица къде… а аз на развален Английски му отвърнах: Па те тука уан митър ин фронт оф ю:-))))))))))))))

Та така… безспорно панорамата към Урдини езера и Мальовишкия дял от вр. Дамга е невероятна!!!

Легнах да подремна около час-два на върха за което време покрай мен премина доста народ:-))) Реших да захапа Отовишкото било със залез на вр. Отовица и преспиване в хижа Иван Вазов.

Усещането да наблюдаваш седемте Рилски езера от Отовишкото било си е невероятно изживяване!!!:-)

Няколко снимки от Отовишки връх и газ надолу към хижата)

На следващия ден реших да отида до вр. Харамията… учудващо най-хубавата гледка към езерата беше преди него.

Това бяло братство хем ми е интересно хем не мога да го разбера…

Последва досадно слизане до ЦПШ-Мальовица, преспиване и направление хижа Рибни езера.

Та, на следващия ден изкачване с Опела до кантон Тихата Рила на 2000м. надморска височина с цената на изпуснал амортисьор и счупен лагер… така е човек и добре да живее трябва да си вземе джипка!:-)))

Еййй вр. Рилец си заслужава а гледката към Мальовишкия дял e №1)

Ридът Зъбците и Рибни езера също!

Реших да остана за залез на вр. Канарата но май се оказа, че по-добрия вариант щеше да е вр. Йосифица… няма нищо панорамата си заслужаваше!

Последва слизане по тъмно на челник до хижа Рибни езера, където възрастен водач-планинар ме нахока, че никога не би допуснал сам човек да ходи нощем в планината… няма да пиша как се обосновах но само да вметна, че заврях човечеца у на кучето оная работа – ми така де аман от разбирачи:-)))

Нататък направление Славянка-Алиботуш!