Хижа Горски рай – вр. Миджур

    31.07.2010г.

    Дойде време за дежурното годишно организирано изкачване на първенеца на Западна Стара планина – вр. Миджур. Честно да си призная винаги съм мразел организираните събития от този род но пък поне един път в годината заради разнообразиено си е полезно човек да се отдаде на стадния принцип…

    6 пъти бях качвал върха от над с. Горни Лом та вече 7-мия беше наложително да е от друго място в случая х. Горски рай  над с. Чупрене. Пътищата от селото до хижата са 2 като разстоянието варира от 17 до 20км. по черен път дето джип си е наложителен, като разбира се с такъв и стигнах до горе.

    Вечерта преди деня на изкачването опънахме палатките, хапване, пийване и отдаване на нощни кадри с изгряващата луна/разбира се с новата 8мм. рибка/!:-)

    …

    Хайде малко Чупренци и други неидентифицирани обекти пред хижата)

    На следващия ден бързо преминахме през гората на Чупренския резерват/за мой срам без да снимам много в нея а си заслужаваше)))/ и излязохме на седлото между върхове Реплянска църква и Остра чука. В далечината се виждаше Бабин нос в р. Сърбия и хижата под него/като бяла точка/, откъдето беше потеглила най-мързеливата но за сметка на това и най-пияна група към върха

    Тук пътят тръгва на юг по билото обаче малко на север се намира най-северния връх на Чипровска планина – красивият Остра чука… докато тумбата пердашеше под строй на юг аз за учудване на доста потеглих в обратната посока))) На върха се откриха динамични гледки в различните посоки:

    Към вр. Реплянска църква и Обов… далеч е Миджур в облаци то остана и да не е…)))

    Няколко кадъра в посока на север към последният дял от Стара Планина на наша територия… Свети-Николска планина

    …

    В далечината трапецът с върхове първенецът на този дял Орлов камък/вляво/ и Хайдушки камък/вдясно/

    …

    …

   

    Фишче, Фишче…

    …

    По пътя към Реплянска… брех, че крив хоризонт има тая Сърбия, как ли ходят ония?!?:-)))

    На слабо изразения вр. Реплянска църква – поглед към Острилката обвита в облаци

    Следваше хубав терен и бързо придвижване към Обов или Оба връх…

    Морените малко под върха заслужаваха два кадъра

    …

    На втория по височина връх в западния Балкан имаше трима човека и една карабина… нямаше начин влязоха в кадър

    Поглед надолу по източното било на Обовия… бреххх тия дето са избрали да се качват от с. Горни Лом май няма да видят много

    Знам какво ме чака а именно доста слизане до премката с 336 гранична пирамида и досадния брегггггггг пак нагоре към Миджуря

    Хайде надолу

    Започна и изкачването с досадни гледки на пишман-туристи дето се хвалеха колко са бързи!:-))))))

    По едно време виждам и млади наточени момци с маратонки в планината… мче да то в планина се ходи с маратонки!!!

    Мдааааа Тишко-Рейсъра беше един от тях, горд и безгрижно ухилен… набързо разменихме обективи за снимки, като третия човек съвсем предвидливо и на място изпълняваше отговорната роля на носач)))

    Мдааа, страхотна е Токинката дето я хвалеше)))

    …

    Отново срещи

    …

    334-та ГП и нейде натам към комшийско

    Вр. Миджур си е порядъчно безличен когато си на него а мъглата, насядалите хора като на селски мегдан и двама гранични пазещи ни като стадо овце/а има нещо вярно/… ме отказаха да снимам и стоя много.

    Потеглих обратно, където отново продължих за да кача вр. Остра чука вече в меката светлина на ниското слънце

    …

    …

    …

    Долу в далечината Раков връх

    За последно една широка панорама

    Останах още няколко минути сам на върха… почти всички вече бяха по хижите си, граничните вече ядяха пържоли и ребърца в ниското а ти… се наслаждаваш на тишината, красотата и последните слънчеви лъчи преди да се скрият зад ниските облаци над хоризонта!!!

    Красота, която ходещите под строй тотално изпуснаха – мдаааа принципа на стадото!:-)))

     Някак от само себе си вече наричам вр. Остра чука – последният мохикан на Чипровска планина и си е точно така!:-)

    Гордост беше да съм последния прибрал се по местостоянка след залез слънце, като вече бях набелязъл нов подход за следващия път!!!