Едно пролетно северозападно… с повечко вода моля!:-)

Като се замисля, че не бях снимал рекички и водопади повече от половин година/за да не кажа направо цяла уххх/:-) То си беше цяло събитие наближаването на месец май/имах чувството че и аз и щракалото ще се разплачем от умиление и щастие едновременно/:-))) Всъщност през този месец навъртях хиляди снимки от всякакви ъгли на познати местенца и едва ли селекцията, която ще последва е най-добрата но евентуално на по-късен етап може и да добавя по нещичко:-) Първо водопад Бела вода в близост до село Стакевци. Хубаво водопадче, защото с Опела стигам до над него и само трябва да се смъкна по нанадолнището:-)))

Така стана, че впоследствие снимките следваха палатките. Първо опъване на палатки в Берковски балкан и ето два кадъра:

Един от Хайдушките водопади

Берковска река малко по-надолу по течението

Последва разходка по екопътека Деяница в Чипровски балкан

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така и не направих интересен кадър на Чипровския водопад/чак ми е гузно, че го пропускам/ но пък се получиха интересни резултати с малко водопадче над него:-)

Дойде време и за Копренските водопади. Първо Дуршин разбира се те го де е на една прашка разстояние от асфалта:-) Определено следващото кадърче ми е едно от любимите за пролетта

При първото ходене до Ланжин дивият чесън още го нямаше баш баш та седнах на един камък и се зачудих… и го измислих някаква комбинация на водопада с извивките на потока след него

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново се върнах седмица или две по-късно заради чесъна и още нещо и аз не знам какво:-) Беше валнал дъжд, което беше доообре:-) Хм направих „откритие“, че и на 10мм. може да се врътне панорама но трябва много голямо застъпване на кадрите. Резултатът обаче определено изкърти:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ланжин… отново ми!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Див чесън имаше макар че не беше цъфнал… еее колкото толкова поне се наядох с него!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мдаааммм две седмици по-късно бях отново в района за да снимам Големия воден скок. Нищо не излезе, това е най-гадния за снимане водопад на земята/или по-точно задапаратното изпусна момента на пълноводие/:-))) Тъпото беше, че точно тогава дивия чесън пред Ланжин е бил цъфнал но разбрах впоследствие/мързелът да походиш половин час води до такива неща/:-)

Advertisements

Белоградчишка пролет

Хммм, навън кипи жега а последната ми публикация е снежна. Аха време е да се поизтупа прахта и махнат паяжините:-))) Та ключът в „новата“ публикация се казва м. Април. Винаги съм пренебрегвал този месец, защото от една страна снега вече и горе в планините е на решето а пък в същото време за водопади е рано но… всъщност това се оказа най-динамичния като време и красив за снимки в ниското пролетен месец!:-)

Редно беше да се открие сезона на палатките. Разбира се първоначално това стана съвсем наблизо… ще рече около Белоградчик:-) Така се оказа, че най-интересните снимки се получиха почти само от едно място, което неслучайно и ми е любимото в целия масив:-) Комбинацията от свежо зелена растителност и чиста атмосфера си е запазена марка на ранната пролет/де сега такъв късмет/…

Няколко дни по-късно здрав дъжд изпра палатката. Като резултат най-накрая успях да хвана дългоочакваните пролетни утринни мъгли, гарнирани с уникална какафония от птича радост:-))) Реално следващите четири снимки са ми любимите от пролетта!

14.04.2012г – приказното утро!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ех дотук бяха мъглите но пък комбинацията от свежо зеленото на широколистните дървета и тъмнозеленото на иглолистните си заслужаваше

 

 

 

 

 

 

 

 

Залезът на 21.04.2012г. – фантастични облаци и светлина… в този момент исках да съм на всички места за които се сещам около скалите но нямаше как!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За финал пореден стандартно-мързелив поглед към Збегове/уникално място на което все не му обръщам нужното внимание/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Еххх пролетта, тепърва ще последва и епизод 2 – Майска водна канонада!:-)))

Кобилини стени – зимна графика!:-)

14.01.2012г.

Обичам Бегличкия дял на Природен парк Врачански балкан… а там любимото ми място е красивия рид Кобилини стени. Удивителното съчетание от „зъбати“ скали и плавните извивки на терена над тях ме инспирираха и за заглавието на публикацията! Около час и половина преди залез на първенеца Бегличка могила бързо ми стана ясно, че облаците се изнасят на изток и гледна точка североизток, ще е най-подходяща. Моментално се обърнах и потеглих към едни хълмчета, находящи се в близост до началото на спускането на екотъпеката към с. Очин дол. По пътя започна да се открива профила на рида… както и сянката на фотографа:-))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След минутки вече бях на желаното място. Еххх тези дръвчета долу толкова съм ги гледал в скреж но уви този път нямаше как:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Любопитно беше да наблюдавам сянката на връхчето на което бях стъпил!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поглед на юг-югозапад към Ржана и Голяма планина/дялове на западна Стара Планина/ с техните първенци върхове Козница и Чукава

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Светлината започна постепенно да се „затопля“ и облаците да се насищат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Уви след този кадър слънцето потъна в тънка но плътна облачност над хоризонта и ми стана ясно, че няма да дочакам така желаната червена светлина… ех, ами не може всичко накуп:-) Долния план потъна в сянка но пък облаците грейнаха в същата тази светлина:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едно самотно дръвче ми залепна за погледа и венага ми хрумна нещо минималистично. Вадене на дългия обектив и хоп 200мм. Уффф май забравих да кажа, че душаше гати вятъра и алуминиевата Шерпа вибрираше на безобразие та… направих около 10-15 кадъра, докато изкарам рязък такъв:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В този момент кончетата, който бях забелязал от Бегличка могила се показаха между ридовете!!! По закона на Мърфи вятъра се усили а и 200мм ми бяха малко. Светлината ставаше все по-интересна, белия баланс побесня, аз също от вибрациите на статива, нещо стана и със спусъка… снимах като луд, защото знаех, че ще има безобразно много брак… еее ето го резултата:-))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ред е и на студената светлина на здрача

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нататък познат сценарии, газ на снегоходките, малко след това и палване на челника… реших да пообиколя южния рид на Бегличкия дал преди да се върна при автомобила. Без луна и при силен вятър си останах само със съзерцаване на светлините на селцата в ниското/а си заслужаваше/:-)

Есен в Тетевенски балкан

05-06.11.2011г.

След около едномесечен застой по чисто служебни причини нямах търпение да откина синджира, докато есента не си е заминала окончателно:-) Това, че същата закъсня само ми беше от полза. Заедно с фото-форумците Ицо-bairi100 и Младен-demiman под вещото ръководство на първия решихме да пообиколим района около село Бабинци над град Тетевен. Забрах Младенеца от добрия стар Лом а Ицо трабваше да ни чака на жп-гарата в с. Люти брод. Докато чакахме влака решихме да навестим един вече набелязан отпреди завой, както и една площадка над Черепишкия манастир.

Мъглата се оказа доста плътна но промеждутъците не бяха пропилени.

Демито нямаше как да бъде изпуснат:-)

Мъглата над Черепишкия манастир се оказа прекалено плътна но издебнахме момент, когато билото на Врачански балкан се показа за момент.

Забрахме Ицо от селото и направление град Тетевен:-) По пътя малко преди градчето отбелязахме подобаващо Гложенския манастир.

Ударихме по едно люто шкембе в Тетевен и газ нагоре към страхотното селце. По пътя твърде често се наложи да се спира и да се тича със стативи/имаше защо/:-)

Статив тук статив там:-)

В селото натоварихме раниците здравата с туристическо оборудване и още нещо и излязохме на полянките над него. Една от първите гледки определено беше впечатляваща… сърцето биеше лудо от кеф:-)

Една широка панорама и направление към връхчето вдясно в кадър/Острич/ и параклисчето на него:-)

Вече отгоре поглед в обратна посока.

Бързо кадърче…

… и се приготвихме да снимаме нощно:-)) Кадър, два- пробни… и определено това, което Ицо ме навиваше първо да направя го направих последно, но пък стана най-добре!:-)

Наснимахме се и слязохме малко под върха, където се опънаха палатки, запали огън и някой започна да фръга мръвки на скарата:-)))))))) На следващия ден преди изгрев хайде пак на параклисчето. .. и се започна една смяна на широко с теле:-)

Слънчо започна да изгрява.

С дългия обектив определено имаше какво интересно да се приближи:-)

Гледките към град Тетевен под широк ъгъл определено си заслужаваха!

Слязохме от връхчето, събрахме палатките и багажа и надолу към селцето и автомобилчето. Домакинът Христо както винаги даде страхотна идея а именно да отидем леко северно от селцето. Така и направихме, което стана повод за нова порция кадри:-)

И така… дойде време да се ориентираме в обратна посока. В Тетевен отново ударихме по едно шкембе/тоя път си взех поука и намалих лютото/:-))))) Предложих на връщане да минем по поречието на река Черни Вит навътре в Тетевенски и Златишки балкани, което и направихме! Нямаше как да не се отчета на едно от любимите ми селца в Златишкия балкан – Ямна!

Последната спирка беше водопад Варовитец край град Етрополе. Вода нямаше та си снимахме повече за кеф но пък кеф имаше в изобилие:-)))

Страхотно си изкарахме този уикенд ама страооотнооо!!!!!:-) Изключителни преживявания в страхотна компания и пожелания за пролетта, като цъфнат там разните работи отново да сме тук!:-)

Язовир Пчелина – параклис „Св. Йоан Летний“

24-25.09.2011г.

На слизане от вр. Мусала мисълта ми беше ангажирана с предстоящото посещение на горепосоченото местенце, което бях виждал само на снимки. Отделно, че и нямах търпение да се видя със страхотен приятел, човек и баирофотограф №1 – Христо/баири100/!:-)

След една много приятна семейна среща на която разбрах, че невероятният иглустроител всъщност кипи от ненадминат творчески потенциал се отправихме към язовира:-))

Изпуснахме залеза но пък не това беше най-важното/май по-важното беше, че не строших колата докато бързах за параклиса/:-)))

Да започваме с клишираните гледки… мдаммм малко след залез.

По здрач решихме да си направим експерименти, като Ицо позираше пред параклиса:-)

Продължихме с експериментите но липсата на луна  не можеше да бъде компенсирана с всякакви светещи импровизации. Опънахме палатки и кой в тях кой в автомобил се опънахме за сладки сънища:-) Два и половина часа преди изгрев станах за да реализирам нощен кадър на два етапа, първи чисто нощен за звездното небе и втори на зазоряване за долния план… разбира се от неподвижен статив. След сглобката резултатът определено изкефи:-)

Началото на зазоряването предвещаваше мъглички.

Започнах да съжалявам, че не си взех телеобектива, защото по едно време насред феерията забелязах и рибар с лодка!

Светлината бързо се променяше а мъглата ту се вдигаше ту падаше.

Реших да отида до малкия кръст северно от параклиса.

Гледах часовника и се върнах на класичесата позиция за да хвана първите слънчеви лъчи.

Минутки по-късно.

Кръстът ми хареса та пак пробвах същата гледна точка.

Въртях се насам натам за интересни гледни точки с параклисчето.

Както се казва стига толкова, следващия път пак!:-) Много приятно и красиво местенце, което пак ще се посети!:-)

Мусала – камъняк без сняг!:-)

23-24.09.2011г.

Никога не ходя далеч от Видин само заради някаква фикс идея да заснема едното място! От друга страна никога не ходя и без конкретна цел да… заснема едното място!:-) Та исках хем приятна разходка в планината за дните около празниците по случай Независимостта, хем да преспя на връх Мусала за да снимам залез, нощ и изгрев от 2925м. С един познат набързо оформихме трасе като за два-три дни: Боровец – Мусала- Малък и Голям Близнаци, Маришки чал – Манчо – хижа Заврачица – Ситняково – Боровец. При приближаването към Самоков Рила не изглеждаше никак добре. Затова дадох идеята да завъртим кръга наобратно за да не сме същия ден горе на вр. Мусала с голяма вероятност за плътна облачност дори и дъжд. Така и направихме, като на вр. Мусала бяхме ден по-късно от предвиденото. Преди това някъде между вр. Манчо и вр. Маришки чал се засякохме с група туристи. Попитах ги на върха ли спахте – дааа, какво беше времето вчера вечерта, през нощта и сутринта днес, като се надявах да кажат ами уф мъгла… нищо подобно всеки беше екзалтиран от залеза и когато ми показаха снимките на дисплеите на фотоапаратите си разбрах какъв момент съм изпуснал с мъгли, пронизващо слънце и препускащи златни облаци. От този момент нататък де ли се опитвах философски да приема тактическия провал от фотографска и естетична гледна точка!:-))) Нещо не ми се отдаде и откровено освобождавах събиращото се напрежение с хвърляне на щеки и коментари по собствен адрес, дето обикновено ги употребяваме спрямо домашния или друг добитък!-)))((()))((( За пореден път нямах късмет и си спомних няколко пъти дето понапържих дядо Боже както не е редно… грешник съм и ми се връща мдааааа!:-)

Та пристигнахме на вр. Мусала късния следобед и гледката не беше нищо особено.

Завъртях от другата страна на метеорологичната станция и започнах да се чудя кое е криво аз, колчето или сградата:-)

Изчаках една голяма група Испанци да си тръгнат от върха за да отснимам котата на спокойствие.

В обратна посока към х. Мусала, Маркуджиците и Ястребец имаше леко мърляв залез и ми стана ясно, че по-добре няма и да стане.

Слънцето беше в тънка облачна пелена и го нямаше желаното червено оцветяване.

След като окончателно се скри около хоризонта последва отново панорамка в обратна посока.

Прибрахме се да хапнем… отново с камара дъновисти… ееегати тия хора вече са навсякъде. Реших да изляза за да хвана здрача преди да е станало съвсем тъмно.

Луната предстоеше да изгрее през втората половина на нощта в съвсем малка фаза та ми беше ясно, че няма да мога да разчитам на добро осветление на базличните гранитни скали. Около 03.30 станах навлякъл цялото облекло върху мен и няма как след като температурата беше под нулата. Луната беше изгряла откъдето очаквах и също толкова малка, колкото очаквах уви. Идеята беше да повторя един зимен кадър но мрачните скали ме отказаха и набързо реших вместо 1/3 небето да заема 2/3 от кадъра…

Резултатът ми хареса.

Със „статични“ звезди е определено по-приятно макар и не така ефектно.

Докато се въртяха интервалните експозиции обиколих върха на челник и бързо разбрах, че при почти нищожна луна това е мястото откъдето може да излезе нещо прилично. Реших да преместя леко статива за да хвана само района на върха. Този път използвах единична дълга експозиция… звездните следи определено са много по-слаби при този метод.

Нямаше смисъл да се прибирам вътре, защото предстоеше зазоряването и началото на новия ден. Постепенно започнаха да излизат разни дъновисти и учудено ме гледаха как може един човек, който предната вечер ядеше месо на поразия и показа северозападен темперамент да е там преди тях:-)))))) Бързо направих този кадър на котата, защото след него бялото братство започна да го обикаля и да се моли на боговете за неща, които аз като простосмъртен не отбирам…

За момент издебнах котата на върха свободна преди изгрева/не че с думи не разкарах „божествените“ леко от кадър/:-)

Слънцето изгря, започнаха песнопения и молитви а на мен ми призля от тях и се махнах настрани до добре познатата позиция но те и там дойдоха…

Пробвах със и без поляризационен филтър при идентична като разпределение на светлината хистограма.

Със – белезникаво небе но по-добре разработени сенки.

Без – хомогенно безлично небе и по-плътни сенки.

Докато правех почти без емоция този кадър на юг към Близнаците, Маришки чал и т.н. в главата ми изникна идея за иглу на вр. Мальовица и зимни залез, нощ и изгрев от там:-)

Последен кадър да се увековеча на върха.

Така газ надолу и направление към язовир Пчелина на гости при един страхотен човек Христо-bairi100 и посещение на едно съвсем небезизвестно параклисче… за което ще има отделна публикация!:-)

Тук там в Рила!:-)

Август 2011г.

След Пирин дойде ред и на Рила планина. Имах си план първо да премина покрай Страшното езеро, нагоре към зъберчетата и натам та до Отовишкия дял:-)

Хм, снимките са хиляди и в общи линии за личния албум та ще се задоволя с отделни местенца направили ми по-силно впечатление)

На страшното бях при дива контра светлина та изобщо не го мислих а оцепих по права линия през стръмното към вр. Попова капа. Мотайки се на всеки от Купените се отправих към вр. Ловница.

Гледка към най-високият връх на северозападна Рила – Голям Купен/2731м… да с 2м. по-висок е от Мальовица/ от подножието на вр. Ловница.

На вр. Ловница както бях планирал изчаках залеза. Рядко ми се случва да попадна на невероятно местенце и да се кефя много на светлината и гледките а да не мога да направя интересни снимки… еее баш така стана:-))) Уффф абе прекалено безличен камънак в посока Купените.

В обратна посока се разкриваше култова гледка към върхове Двуглав, Злия зъб, Орловец, Петлите, Мальовиците… та си изкарах до залез.

Типично за мен не бързах да сляза до заслон БАК а когато реших вече на челник се отклоних от пътеката и с активно псуване през стръмните морени се смъкнах до постройката:-)))

Като видях, че съм сам бързо ми мина дивия нрав, сложих фотото на статива, метнах челника в заслона и зачаках изгрева на луната… мдааа резултата си заслужаваше:-)

Изгревът не ме грабна.

Не ми се пребиваше с тежката раница та набързо избих всякакви мераци за преминаване до връх Мальовица напряко през Петлите. Реших да си сляза до втора тераса и отново да се бъхтя сигурно нагоре:-)))

На слизане се обърнах да запечатя връх Орловец и Петлите.

Впоследствие наложих учудващо и за мен яко темпо и много преди планираното бях на вр. Дамга-Вазов връх. Най-яркия спомен от този участък беше, когато баш на връх Мальовица Французин на развален Български ме попита: Малевица къде… а аз на развален Английски му отвърнах: Па те тука уан митър ин фронт оф ю:-))))))))))))))

Та така… безспорно панорамата към Урдини езера и Мальовишкия дял от вр. Дамга е невероятна!!!

Легнах да подремна около час-два на върха за което време покрай мен премина доста народ:-))) Реших да захапа Отовишкото било със залез на вр. Отовица и преспиване в хижа Иван Вазов.

Усещането да наблюдаваш седемте Рилски езера от Отовишкото било си е невероятно изживяване!!!:-)

Няколко снимки от Отовишки връх и газ надолу към хижата)

На следващия ден реших да отида до вр. Харамията… учудващо най-хубавата гледка към езерата беше преди него.

Това бяло братство хем ми е интересно хем не мога да го разбера…

Последва досадно слизане до ЦПШ-Мальовица, преспиване и направление хижа Рибни езера.

Та, на следващия ден изкачване с Опела до кантон Тихата Рила на 2000м. надморска височина с цената на изпуснал амортисьор и счупен лагер… така е човек и добре да живее трябва да си вземе джипка!:-)))

Еййй вр. Рилец си заслужава а гледката към Мальовишкия дял e №1)

Ридът Зъбците и Рибни езера също!

Реших да остана за залез на вр. Канарата но май се оказа, че по-добрия вариант щеше да е вр. Йосифица… няма нищо панорамата си заслужаваше!

Последва слизане по тъмно на челник до хижа Рибни езера, където възрастен водач-планинар ме нахока, че никога не би допуснал сам човек да ходи нощем в планината… няма да пиша как се обосновах но само да вметна, че заврях човечеца у на кучето оная работа – ми така де аман от разбирачи:-)))

Нататък направление Славянка-Алиботуш!