Есен в Искърското дефиле

Ноември 2012г.

Дефилето на река Искър предлага интересни гледни точки за фотография. Отделно от това е и приятно място за разходки и съзерцаване на интересни природни форми. Бях планирал три гледни точки по поречието на реката и над нея но в крайна сметка от Черепиш, Лакатник и Бов… последното опадна. Най-накрая намерих култовото местенце над Черепиш с хубавата гледка към завоя на Искъро:-) Изпуснах зазоряването но не ми е за пръв път:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Явно в резултат на дълбоките сенки цветът на водата стана неочаквано плътен. От друга страна няма манастир, който да е построен на лошо място:-)

По залез се оказа, че дълбокият каньон не се разбира добре със слънчевите лъчи. Всъщност очаквах да е „по-живичко“ но явно гледната точка си иска друг ъгъл на светлината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като слънцето залезе светлината стана хомогенна и цветовете изпъкнаха реално. Шаренко ех колкото толкова:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да пробвам нервите на спътника ми и да останем до здрач светлина за кадър, който бях замислил отдавна. Речено сторено 🙂 Неделя вечер, хората се прибират по домовете си и като разултат пътят се освети добре:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повторих мястото седмица по-късно, като преди изгрев очаквах мъглички над реката. Нито мъгли нито слънце но поне имаше драматична облачост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съчетанието от светли скали и лъкатушеща река е запазена марка на мястото/наистина впечатляваща комбинация/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщае към с. Люти брод видях пролука в храстите и нямаше как да изпусна гледна точка към Черепишкия манастир.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето се показа и бързо слязох до удобна гледна точка в близост до манастира, за да не изпусна момента/всъщност улових последните секунди светлина и след това отново настана мрак/ 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доволен от бързата реакция потеглих към Лакатник. По пътя установих, че есента си е попреминала но пък каквото дойде. За момент се замислих да отида до Манастир „Седемте престола“ но го отложих за друг път. Над Лакатник бях достатъчно рано за да се заема с оформяне на огнище и цепене на дърва/майтапа настрана намерих оставена брадва и се развихрих/:-))) Дойдоха катерачи и почти ме навиха да отида с тях до малката къщурка, която се вижда на отвесната стена на Лакатник/гледано от влака примерно/… ама чакам залез ко да праа:-) Опънах палатката и тоя път дойде семейство. Детето се израдва на „чудото“ а таткото леко се почеса по главата/предполагам какво си е помислил:-)

Контра светлина/така е в посока юг при късите дни от годината/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да използвам момента със слънцето в кадър. От неподвижен статив направих кадри с различни бленди. Слънчевите лъчи ги взех от кадъра с най-затворена бленда а останалата част от кадрите с най-малко отблясъци на съответните места. Всъщност се оказа, че EF 17-40/4L дори на ФФ сравително добре контролира флеърите, които що годе се изчистиха 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново тежко ХДР веднга след залез/определено този кадър ме измъчи най-много/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пробвах нощен кадър но липсата на луна развали идеята. Бързо запалих огън и няколко часа пръцках нездравословна храна/нека е зле/:-) Последва показно по навличане с дрехи и хайде в палатката. Станах половин час преди изрев и съжалих, че не се стегнах за поне 15-тина минути по-рано. Селцето все още леко светеше а имаше и….. еее най-накрая мГла/малко но от сърце/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цветовете при зазоряването бяха много приятни и наситени, като страхотно се допълваха от мъглата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За момент/буквално секунди/ тънките облачета светнаха в нежно червено-розово и се зарадвах, че съм на точното място 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да снимам палатката обвита в тънък скреж 🙂 Изкривих хоризонта… е явно не ми е писано да снимам палатки от статив:-))))))))))))))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От другата страна на дефилето остатъците от мъглата създаваха предпоставки за интересни кадри. Уви явно заради ниския контраст не се получи желаня ефект.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да не продължавам към с. Гара Бов а да се връщам към Белоградчик с идея да хвана залезче. Оказа се, че времето се влоши но пък с изненада открих, че есента на скалите е закъсняла и е съвсем шаренко. Всъщност тази есен плановете се пообъркаха и вместо продължителен рейд в Родопите трябваше да се задоволим с Тетевен, Искърското дефиле и по нещичко от Белоградчик/за последното ще има отделна малка публикация/!:-)

Есен в Тетевенския балкан

27-28.10.2012г.

Отдавна очаквах края на месец октомври за да се видим с приятели Христо-bairi100 и Младен-Demiman на едно чудно място над гр. Тетевен а именно село Бабинци. Реших да посрещна изгрева над Черепишкия манастир, което означаваше да се тръгне рано рано от Видин. Както често става се размотах и загубих ценен час. Резултатът беше че около Враца ми се плачеше, като виждах как на зазоряване заради лоша организация изпускам невероятни като багри облаци ох леле… По закона на Мърфи около половин час след изгрев тъкмо застанах на позиция над манастира и слънцето се скри… е имах късмет да изгрее за няколко минутки но толкова ми и трябваше:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие потеглихме в посока село Карлуково и прочутата пещера Проходна. Малко преди селцето вниманието ми беше привлечено от малка къщурка с надвиснало над нея дръвче/хах това се оказа и единствения ми кадър от ръка за целия уикенд/:-)

Самата пещера си е достатъчно интересна/е не колкото Деветашката но е гот/. Бая катерачи бяха налазили по стените и докато спътниците ги снимаха аз верен на тъпоумния ми стил избягвах да имам хора в кадър… ех все пак нагласих статива и се увековечихме тримцата в различен мащаб 🙂

Пристигайки в Тетевен хапнахме по една супичка и още нещо, накупихме месце и бира и газ нагоре към Бабинци. По пътя спряхме на един приятен завой и понеже аз май се оказах най-мързелив така и не мръднах на повече от 15-20 метра от автомобила. Все пак нямаше как да пропусна великият съюз между човек и животно в един кадър!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решихме да продължим към далечния край на селцето. По едно време спирачката ми стана адски твърда и докато се чудих какъв е проблема не обърнах внимание, че лампата на акумулатора светна… на по-късен етап ситуацията стана трагикомична уффф. Времето се очертаваше да си остане облачно без слънчева светлина и вместо да се тюхкаме се пръснахме на посоки със стативи и всеки снимаше кой какво свари и каквото докопа. Като начало едно ХДР.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дойде време да се включи дългия обектив и започна едно дебнене на животни и хора а вятъра създаваше приличен брак на кадри 🙂 Следващите четири кадъра ми поизпилиха нервите но пък бяха и най-яките като тръпка 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпънахме палатките малко под връх Острич и се качихме да направим нощен кадър по здрач от върха. Е не беше писано леееко заръмя но пак според Мърфи вятъра набиваше пръските директно в челната леща на обектива уф 🙂 Върнахме се при палатките и ръмежа спря ураааа, хубав огън, мръвки на скара и бира… и те така:-))) На следващата утрин Христо и Младен станаха час преди изгрев и се качиха да снимат а аз най-безобразно останах до изгрева в палатката. Качване горе хммм облаци деееева. Хо хоп ааа ще го бъде… първите слънчеви лъчи огряха Тетевенската долина и вр. Петрахиля.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко по-късно светлината и облаците бързо се промениха… да, прекрасното динамично време!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Село Рибарица някъде там!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връх Петрахиля и под него скалата Равни камик/откъдето един ден трябва да се прави нощен кадър и не само/:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Есенна феерийка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Игра на светлината

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връх Трескавец/имена един път/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

Хайде да поснимаме и един топ-фотограф:-)))

Слънцето се вдигна високо, постояхме, съзерцавахме едно от най-красивите кътчета в родината и… слязохме да пристъпим към досадното прибиране на палатки и събиране на багаж. Хапване в Тетевен и хайде до Тетевенската екопътека Под пръските на водопада с водопад Скока. Еххх егати сушата вода напрау ич нема ама иччч. Така капо не трябваше да се оставя и едно мини вирче веднага ни привлече вниманието… защо ли ами ето:

… и най-вече това

Акумулатора на автомобила вече беше паднал, защото ремъка на динамото се беше скъсал и се палеше с бутане малииии. Това беше само началото на трагикомедията, защото последствията следваха едно след друго… но макар и със зорррр се прибрахме по живо по здраво:-)))))))))))

Ех вълшебен е този Тетевен и затова след няколко дни сме отново там:-)))

Пирин – заслон кончето

25-27.08.2012г.

Една седмица отпуск и дори не съм се колебал къде ще отида! Пирин разбира се!:-) Както всяка планина си има нещо което я прави уникално, така и Пирин си има такова нещо и то се нарича Мраморен дял:-) Съчетанието от светъл цвят, изчистени линии и внушителни размери тотално обсебват мисълта на човек независимо откъде го гледа:-) Миналата година останах на залез слънце на вр. Бански суходол и чак по тъмно слязох на заслон кончето, където вече ме очакваха 8-9 човека и едвам се събрахме:-))) Тогава така и не снимах залез от заслона и това не ми излизаше от главата. Реших да отделя два дни за снимки от мястото пък каквото стане:-) Тръгнах от хижа Вихрен със 7.5 литра вода, достатъчно храна, дрехи и други „глупости“ освен техниката. На разклона за кабата и казана за момент се замислих но… еее ще ме е яд ако не кача Вихрен. Речено сторено, като горе имаше около 70-80 човека и прииждаха нови и нови/вече по обяд там не отивам/! В началоно на слизането по онази изсечената пътеки покрай северния ръб се подхлъзнах и добре че се усетих веднага да падна по гръб, защото не се знае какво щеше да последва с тежката раница. Разминах се само с малка контузия в лявата длан:-) Подсичане на Кутело, изкачване на Бански суходол и оттам на заслона. Времето беше уникално мътно – типично лятно:-( Ех но пък мястото е уникално:-) Залезът не беше нищо особенно, като малко след това видях фигура на човек, който всъщност почти бягаше по ръба от Бански суходол към заслона. Казах си еее те тоя е от маниаците на тема скоростни преходи… и не сбърках:-))) Та оказа се, че Митко от Гоце Делчев е тръгнал на същия ден в 05.00 часа от вр. Ореляк с крайна цел хижа Яворов!!! Като знам къде е Ореляк ме заболя главата а човека каза ех не ми се ходи до хижата оставам в заслона така или иначе не съм бил тук:-))) На 42 години, семеен, всеки ден поддържа форма с бягане тип крос по пресечен терен/около Гоце Делчев определено го има/… така се прави а не като мен. Та качихме се ние над заслона да опитам нещо по здрач със светлините на Банско и Разлог и луна в гръб/ден след първа четвърт/… вляво ръба водещ към вр. Баюви дупки, долу едноименния циркус а вдясно края на Котешкия чал.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Някак композицията и въздействието не ми допаднаха но този кадър се прави само веднъж, защото след това мрака „изяжда“ цветовете и нюансите. Казах си на следващия ден ще направя подобен но по-така. На сутринта освен че си беше мътно нямаше и облаци. Най-интересния момент беше когато слънцето изгря зад Котешкия чал… Бански суходол, карстов ръб Кончето, Кутело 2 и 1, както и пъвенеца Вихрен/четирите най-високи върха на Пирин планина/!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Митака излетя на обратно към вр. Вихрен а след това и към хижата, където щеше да го чака познат с автомобил. Имах две алтернативи какво да правя през деня и количеството вода определи да се мързелува/там най-близката вода е на……… бахти път/. В близост преминаха Поляци, Чехи, Немци и още и още а аз бях като регулировчик/не че там не се вижда трасето откъде накъде отива/:-) Тенденцията беше влагата в атмосферата да се запази и това е. Този път забелязах, че може да имам късмет – облаците се задържаха и изнасяха леко на изток, като на запад се освобождаваше чисто небе за залеза. Час преди залез направих няколко бързи кадъра от добре позната позиция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Погледнах назад и прецених, че имам не-повече от 15-20 минути преди слънцето да влезе в смарангясника:-) над хоризонта. Веднага се изстрелях към позиции от малко по-заден план по ръба към вр. Баюви дупки за по-интересна гледна точка и близък план.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Същото с човек в кадъра… не човек а машина:-)))))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Исках да изчистя малко кадъра и с леко оптично приближение оставих заслона само на фона на Бански суходол, карстов ръб Кончето и Кутело 2 и 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От тази позиция Вихрен оставаше леко скрит та отстъпих още малко по ръба за по-завършен вид на гледката

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето докосна „мръсното“ небе плътно над хоризонта и светлината постепенно премина в ръждива но пък небето стана страхотно синьо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След този кадър спрях да снимам и правя настройки а само се наслаждавах на мягията на мястото. Чак сега се усетих, че всъщност търкулващите се камъчета са причинени от диви кози… хоп долу в циркуса стадо от 15-20 животинки, зад мен на самия връх Баюви дупки още 10-тина… в далечината на котешкия рид още и още!!! Това не може да се опише с думи. Голяма част от хората стоят в градовете, борят се кой за власт, кой за пари, кой за не знам какво си, сплетничат… дойде петък отидат на кръчма, напият се и са щастливи/дали/??? За много от тях досега с природата се състои в това да вземат пушката и да отидат на лов??? Има нещо адски грозно и фалшиво в това поведение/като матрицата/,  омагьосан кръг от който има излизане но то налага промяна на мисленето а това за много хора е страшно сложно…

Та дойде и втория опит за дълъг кадър по здрач светлина, като този път резултата ми хареса:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хапнах на лунна светлина и хоп две светещи очи и още две и така… усмихнах се да видя диви кози на метри от мен на 2760 метра височина! На следващата утрин видимостта тотано се срина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оправих багажа и… ми беше трудно да поема обратно. Невероятна магия има в мястото но ще има и друг път. Планирах следващите дни да се изнеса към Тевно езеро. Така и стана, като след една бурна нощ с бесен вятър последва време абсолютен антипод на това до този момент. Страхотна видимост/виждаше се и планината Олимп в Гърция – нещо, което съм виждал само зимата от вр. Полежан/ и никакви облаци. Реших, че това е момента да се отдам на туризъм и изкачих върхове Джано, Ченгелчал, Каменица, Валявишки чукар и Джангал:-) Отново си помислих „абе защо не оставиш за момент тази фотография и вземи изръчкай планината както трябва“:-) Знае ли човек може и да се случи:-)))

Рила и Пирин… езера Близнака и Муратово

В разгара на месец август събитията се развиха така, че в рамките на два поредни уикенда имах щастието да съм на палатка последователно в Рила и Пирин планина. Винаги съм искал да спя на палатка на някое от седемте рилски езера, като местоположението на вр. Харамията определи и кое ще бъде то – езеро Близнака. Времето беше пълен антипод не жегите и маранята в ниското. Още на слизане от лифта заедно със спътниците усетихме как ръцете ни леко замръзват:-))) Облачно  и мъгливо време, което за прехода до езерото премина в лек ръмеж. На слизане от езеро Бъбрека усетих, че няма да е лошо да побързам, защото ръмежа започна да се усилва. Определих мястото на едни прекрасни полянки на няколко метра от водата и в този момент се изсипа бесен порой преминаващ в градушка. Знаех, че спътниците вече са на старата хижа но около мен ситуацията беше трагикомична… няма къде да се скриеш а ледените зрънца те порят хубаво:-) Дъждобрана отгоре, позиция за минимално намокряне и така 10 минути… докато почти спря. Впоследствие последва най-бързото ми разпъване на палатка през живота/и минутка след това пороя отново започна/:-))) Обувките ми вече бяха мокри… Горе-текс не Горе-текс време е за нови! След 15-20 минути дъжда почти напълно спря и остана минимален ръмеж. Излязох от палатката със статива и другите джаджи. Завъртях се в кръг и веднага погледа ми се прикова върху няколко потока устремили се към езерото. В главата ми веднага изникна един кадър на Евгени Динев и си помислих това не трябва да се изпуска. Бързо се качих на мястото и не можах да сдържа усмивката си, защото мястото беше същото. Вече знаех, че няма да имам слънце и замалко да направя грешката да се откажа изобщо да снимам от това място/щеше да е огромна глупост ако го бях направил/…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слязох в близост до водата и се молех поне за момент слънцето да озари хребетите отсреща в червена светлина… е не стана но пък отново започна да ръми:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синята светлина по здрач

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Учудваща липса на хора в близост/но това са бонусите на „лошото“ време/! На следващия ден всичко на гръб и обратно към лифта… от едната страна гледах въртележките на бялото братство около Трилистника а откъм Бъбрека ясно се чуваше за какво иде реч дори и бед да се виждат хората! На самото езеро имаше сигурно около 200-300 човека… Съвет, искате ли да се насладите на природата избягвайте уикендите!

Седмица по-късно отново малка компания се отправихме към Пирин и по конкретно бивакуване на Муратово езеро. Самото езеро не е голямо но пък приятно и стилно на час път стегнато ходене от хижа Вихрен. Покрай него преминава трасето за хижа, езеро и връх Синаница/“красавицата“ на Пирин… а вероятно и най-красивия връх в България/ а над него се извисява Панорамния Муратов връх/все фактори заради които то е едно от най-посещаваните езера в Пирин планина/. Опънахме палатките и се видя, че облаците ще се задържат дори и до залез светлина/страхотно само и самото слънце да се раздаде щедро/. Ех слънчо не се показа за много време но поне успях да уловя моментите… Тодорка, Василашки чукар и Бъндеришки чукар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънчевите петна изчезнаха и започнах да гледам часовника минута по минута надявайки се, че до залез ще имам отново късмет. Появи се само съвсем бледата ръждиво-червена светлина но пък и в нея си има чар:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Задължителния кадър по здрач белязан от сиянието на гр. Банско

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хапнахме на хладно… мдаммм хладно кеф. През нощта матрака ми както и предположих спадна и се чудих да се ядосвам ли или да се смея колко съм се разглезил:-))) Половин час преди изгрев излязохме от палатките, като спътниците се изстреляха нагоре към вр. Муратов а аз си останах да обикалям езерото в търсене на нещо интересно като композиция и светлина. Хм, не можах да се оплача от липса на светлина и облаци:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От другата страна на езерото гледката към Муратов връх също беше интересна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чудесно време и Благодаря на компанията/Елица, Милчо и Филип/ за страхотното изкарване на уикенда!:-)

Страшното езеро /Рила планина/

07-08.07.2012г.

Как да започна песимистично или оптимистично… песимистично, защото Видин е на…….. на географията по отношение на Централен, Рила, Пирин и Родопите… оптимистично, защото по балканския принцип на Вуте има и по-зле/примерно Силистра/:-))) Майтапа настрана, всъщност наскоро си говорих с един хотелиер, който е от град Сандански. Та човекът ми сподели… „Абе знаете ли Вие какви късметлии сте, имате си голяма транснационална река, две граници, относително близки Белоградчишки скали и Западен балкан… и не може да дръпнете хм?! Ние в Сандански си имаме един камъняк Пирин и разни други там балкани но потенциала ни далеч не е така голям както при Вас?!“ Не искам да коментирам любимия ми Пирин но всъщност… абе човека е прав! Та пак се отплеснах ама ко да праа след като у главата ми има само връове и равна река не ми се снима… та по въпроса:

Страшното езеро си е култово място в Рила планина. Нещото, което особенно ценя там е че  няма лифтове и черни пътища! Резултата е че пустиняци, шашкънье и секва сволач е изключено/почти/ да дойдат… за трите колоритни думи е необходим Северозападен тълковен речник! Именно наличието на удобен заслон непосредствено до езерото наклони плановете за този маршрут. ЦПШ-Мальовица, хижа Мальовица и час и половина – два часа преди залез с приятната компания бяхме на заслона. Уж идеята беше да пообиколя до „златния час“ района за гледни точки а и се очертаваше някаква интересна облачност. Откровенно нищо не направих и като резултат побеснях, че не мога да докарам никакъв интересен преден план… дали фантазията ме напусна или просто трябва да си взема отпуск от пустиняците с които се занимаваме на работа а май и двете – знам ли?!:-))) Колкото толкова…

Пъстро каменисто познато

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Уви имаше лек ветрец и водата не беше абсолютно гладка за хубаво огледално отражение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След този кадър слънцето се скри от облаци над хоризонта и се появи около 30-40 минути по-късно съвсем малко преди залез. Плачеше ми се, като гледах хубавите облаци и мрачните скали/облаците наистина си заслужаваха/. Както казах минутки преди залез слънцето се показа но с прекалено вяла и безлична тъмночервена светлина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие разбрах, че докато отчаяно дебнех от това място изпуснах страхотен залез в обратната посока но така е или, или как дойде:-) Успокойх се, че ще рапна поне някакъв нощен кадър. Поставих статива, направих първи кадър на здрач светлина с познатите синкави оттенъци на скалите и езерото и зачаках нощта и изгрева на луната за кадрите с  небето. Уникално беше, всички спяха в заслона с изключение на група Самоковски младежи, които поркаха на воля! По закона на Мърфи дойдоха облаци, небето стана оловно, писна ми и се прибрах да спя… думата е майната му! Ааа по пътя в тъмницата се наведох да пия вода от потока и телефона ми падна в бързея та не можах да го намеря и се прибрах малко псувайки! През нощта в заслона имаше колорит от звуци да не казвам от какъв характер, като в 00.00 часа пияните Самоковски картофи или тикви там каквито са изпяха националния ни химн и малко след това влязоха да спят. Ако знаете пияна дуня ка си дири место да спи, добре че бях на втория етаж на вишките а тия бяха на косъм да предизвикат и меле хмхммх:-))))) През нощта дали ми се върза сън и половин-един час.  С огромна радост като усетих зазоряването по най-бързия начин избягах от постройката:-)

Отидох на познатото място, където дочаках изгрева. Разбрах, че направих грешка с мястото/светлината не падна под очаквания ъгъл. Щом кадъра е Ч/Б то ясно каква е била и светлината…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Смених поцизията но цената беше загубата на червената светлина. Реших да поекспериментирам с огледални отражения на Купените включващи и самия заслон.

 

 

 

 

 

 

 

 

Забелязах фигура на човек… даже не човек а фотограф а това нямаше как да не бъде увековечено:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко по-различна гледна точка ама тоя бебек у десно как го допуснах в кадъра… карай:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изкачих се малко над заслона откъдето се откри гледка на югозапад-запад към едно от Прекоречките езера.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ох тези облаци… и луна!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

… и последен кадър/панорама/ преди хубавата светлина да си замине.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дойде време да си потърся телефона в потока и не само го намерих но дори след изсушаване си заработи както трябва. А с момчето от кадъра по-горе си поговорихме. Помислих си да не го занимавам излишно, както обикновенно досаждам на хората с по-големи фотоапарати и така и пропуснахме възможността да си поговорим с Фото-Форумеца Promis/както разбрах впоследствие/! Затова винаги досаждайте на хората:-))) Впоследствие си направихме дежурно изкачване на връх Голяма Попова капа – 2704м и слизане през Поповокапски превал, Йончево езеро та до ЦПШ-Мальовица. Като заключение да кажа, че мястото/Страшното езеро/ наистина си заслужава с грубата си камениста красота:-) Доста умора инкасирахме за двата дни/като се брои и шофирането от Видин/ но пък си заслужаваше и още как:-) Съжалявам единствено за това, че не можах бързо да се ориентирам в средата и със сигурност изпуснах много по-добри гледни точки. Всъщност това ми е второто посещение на района, като първото миналата година го преминах на галоп в гонене на заслон БАК/та поне имам що годе извинение/:-)

Насам-натам по Искърското дефиле

Постопи се снега, спряха дъждовете, който снимал водопади снимал… другата пролет отново:-) Апетитът идва с яденето и новата идея не се забави дълго. Всъщност след като бях изръчкал всички върхове около дефилето редно беше да и на него да му обърна подобаващо внимание. Няма нищо по-хубаво от това с автомобила не само да стигнеш до определена позиция но там да има и хубаво местенце за палатка! Точно такова има над село Гара Лакатник. Та високо над населеното място се извисява един забележително уродлив паметник със звезда на него, олицетворение на абсолютната липса на фантазия и чувство на естетика:-))) Но пък именно благодарение на него и горните фактори са на лице. Опъваш палатката, пускаш си хубава музика започваш да снимаш:-)

Популярната гледка в посока юг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По-близък план на село Гара Лакатник и река Искър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ефектен облак минутки след залез, лек експозиционен клин и ХДР-то е готово.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата стъпка беше да уловя светлините на населеното място преди контраста да е станал прекалено силен. Всичко това налагаше да се снима по здрач и да не се губи излишно време.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От неподвижен статив снимка съставена от доста кадри през различен етап от нощта:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На изгрев също се получи интересно. Пробвах да направя бая широкото хептен широко/панорама от вертикални кадри кадри на 10мм./ и изображението се сглоби интересно:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сиянието на „слънчевата контра“ всъщност можеше и да е интересно!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата спирка беше Черепиш. Всъщност търсех определена позиция и се отпавих от село Люти брод нагоре към някаква антена. До нея имаше чудна полянка със зрели диви ягодки върху които опънах палатката. Около половин час от времето за разучаване отиде за диво хапване но пък не е за съжаляване:-) Разбрах, че позицията  която си представях е на друго място… а самото място е диво и се чудя как са се качили там определените хора:-))) Както и да е и тук не беше трагедия. Залез не се получи но пък изгревче да.

Общ план

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

… и малко по-детайлно, като синята точка с неправилна форма всъщност е палатка:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Исках да намеря и някакво трето място над Дефилето и след малко разучаване се спрях на района около село Гара Бов. Интересното в цялата история е че въпреки че съм обходил билата на планинките наоколо определено не съм наблюдавал какво се вижда в ниското. Резултата е че си повтарях „баси знам всеки връх колко е висок а не знам какво има долу“:-) По същество над селото се вие път за село Заселе и преди горната част на водопада Бовска скакля има няколко местенца от които се откриват хубави гледки към една от приятните извивки на река Искър. В интерес на истината нито един от кадрите не ми хареса но все пак си заслужава да се отбележи гледката… нека да е на изгрев!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Определено ще се връщам често в дефилето… просто е страхотно да стоиш на ръба с компания и да го наблюдаваш от високо/слушайки да кажем Learning to fly на Pink Floyd/!:-)

Етрополски водопад и Тетевенска екопътека „Под пръските на водопада“

Голям късмет беше, че почивните дни около 24 май се оказаха дъждовни и грам и не се замислих къде ще ходя. Идеята беше да премина през Чипровския водопад а след това към Етрополския Варовитец, Тетевенския скока и някаква „гимнастика“ с палатка около с. Бабинци. За пореден път при Чипровския кадрите не ми харесаха и затова и го пропускам в публикацията. Всъщност интересното беше, че точно пред водопада под дъжда статива ми се подхлъзна и като на кино тялото и обектива полетяха към потока… също като на кино единия крак на статива се закачи за един процеп, изкриви се и пред невярващите ми очи техниката замръзна на няколко сантиметра над бързея. От цялата трагикомедия статива остана без крайния сегмент от крака си а за адреналина не ми се говори уффф леле мале/ненормален късмет/:-)))

Водопад Варовитец ме посрещна както желаех с прилично количество вода. Пробвах първо два кадъра от стандартната позиция, като хоризонталния определено ми хареса повече.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие слязох под водопада, където беше уникално мокро и интересно. Уви не исках да жертвам обувките, защото щяха да ми трябват и за следващите два-три дни и снимах прибързано. Резултатът беше, че не обърнах нужното внимание на няколко клона, които закриха самия водопад… хм, може пък и да е за добро:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Черешката на тортата“ остана за накрая. Предположих, че най-хубавите снимки ще станат в близост фронтално пред водопада. Уви, силния контраст и пръски объркаха нещата. Подхлъзвах се по потока, бършех непрекъснато обектива, обливаха ме пръски и така и не можах да композирам както желаех:-) Няма нищо това ще ми е цел за следващата пролет!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Намерих си местенце за палатката и на следващия ден пробвах отново… хм не и този път:-)

По пътя за Тетевен преминах покрай любимо селце Ямна/хах а какви са ямите там/. Спрях на един завой след дългото населено място за да хвърля поглед наоколо. Златишкия балкан в цялата си пролетна прелест – свеж въздух, птички, аромати на растения, които за мой срам не познавам:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Точно пристигнах в Тетевен и започнаха едни дъждове, няма спиране. Седях в колата, чаках, чаках и ми писна. Сложих фотоапарата върху статива и захапах екопътека „Под пръските на водопада“ към самия водопад Скока. Хубавите мостчето/обичам мостчета/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Само веднъж бях ходил на това място и то есента, когато цветове имаше но вода ц ц ц. Сега втория фактор беше налице.

Ех и втория тесен но висок водопад „работеше“. Мислих какъв вариант да измисля за двата водопада с беседката долу и докато го измисля падна здраво бързане на обектив и тяло. Докато си мислих уха какъв кеф е да си вир вода/без майтап обожавам дъждовете/, забелязах че цифрите на информационния дисплей почти изчезнаха а същото важеше и за инфото през визьора. Не за пръв път се случваше и си казах карай техниката ще се оправи на сушинка… та ето го кадъра.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямаше как да предам височината на малкия водопад/все едно да предадеш магията на Триградското или Буйновско ждрело на снимка/ но пък беше удоволствие да се наблюдава как пада водата!

Нещо ми подсказа, че ще бера ядове с подгизналата техника, която през цялото време държах на дъжда и отпраших обратно. По пътя направих няколко бързи кадъра за да не дърпам……………… за опашката:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бързо прибиране на техниката в автомобила подсушаване доколкото е възможно и газ нагоре към село Бабинци, където смятах да опъна палатка. Малко преди селото мъглата стана толкова гъста, че ми се стори чак зловеща! Преминах през селцето и хванах черен път, който непрекъснато се стесняваше до момент в който усетих, че и аз не знам къде съм. С повечко нерви обърнах автомобила! Няма да забравя как фаровете пронизваха мъглата над едно дере при което и малка грешка с маневрите щеше да ме доведе до мани мани:-))) Както и да е върнах се обратно и намерих полянка. Разпънах палатката и тогава мъглата започна да се разсейва! Бързо извадих фотоапарата и го пуснах, почти никаква информация не се виждаше и не знаех на какви настройки съм. Казах си това беше от тук нататък реанимация:-))) На следващия ден се наслаждавах на мъглите и си ги представях около Белоградчишките скали:-))) Прибрах се във Видин за да установя, че фотоапарата умря… след ден изсушаване и нерви отново заработи като нов та така… CANON !!!:-)