Хижа Горски рай – вр. Миджур

    31.07.2010г.

    Дойде време за дежурното годишно организирано изкачване на първенеца на Западна Стара планина – вр. Миджур. Честно да си призная винаги съм мразел организираните събития от този род но пък поне един път в годината заради разнообразиено си е полезно човек да се отдаде на стадния принцип…

    6 пъти бях качвал върха от над с. Горни Лом та вече 7-мия беше наложително да е от друго място в случая х. Горски рай  над с. Чупрене. Пътищата от селото до хижата са 2 като разстоянието варира от 17 до 20км. по черен път дето джип си е наложителен, като разбира се с такъв и стигнах до горе.

    Вечерта преди деня на изкачването опънахме палатките, хапване, пийване и отдаване на нощни кадри с изгряващата луна/разбира се с новата 8мм. рибка/!:-)

    …

    Хайде малко Чупренци и други неидентифицирани обекти пред хижата)

    На следващия ден бързо преминахме през гората на Чупренския резерват/за мой срам без да снимам много в нея а си заслужаваше)))/ и излязохме на седлото между върхове Реплянска църква и Остра чука. В далечината се виждаше Бабин нос в р. Сърбия и хижата под него/като бяла точка/, откъдето беше потеглила най-мързеливата но за сметка на това и най-пияна група към върха

    Тук пътят тръгва на юг по билото обаче малко на север се намира най-северния връх на Чипровска планина – красивият Остра чука… докато тумбата пердашеше под строй на юг аз за учудване на доста потеглих в обратната посока))) На върха се откриха динамични гледки в различните посоки:

    Към вр. Реплянска църква и Обов… далеч е Миджур в облаци то остана и да не е…)))

    Няколко кадъра в посока на север към последният дял от Стара Планина на наша територия… Свети-Николска планина

    …

    В далечината трапецът с върхове първенецът на този дял Орлов камък/вляво/ и Хайдушки камък/вдясно/

    …

    …

   

    Фишче, Фишче…

    …

    По пътя към Реплянска… брех, че крив хоризонт има тая Сърбия, как ли ходят ония?!?:-)))

    На слабо изразения вр. Реплянска църква – поглед към Острилката обвита в облаци

    Следваше хубав терен и бързо придвижване към Обов или Оба връх…

    Морените малко под върха заслужаваха два кадъра

    …

    На втория по височина връх в западния Балкан имаше трима човека и една карабина… нямаше начин влязоха в кадър

    Поглед надолу по източното било на Обовия… бреххх тия дето са избрали да се качват от с. Горни Лом май няма да видят много

    Знам какво ме чака а именно доста слизане до премката с 336 гранична пирамида и досадния брегггггггг пак нагоре към Миджуря

    Хайде надолу

    Започна и изкачването с досадни гледки на пишман-туристи дето се хвалеха колко са бързи!:-))))))

    По едно време виждам и млади наточени момци с маратонки в планината… мче да то в планина се ходи с маратонки!!!

    Мдааааа Тишко-Рейсъра беше един от тях, горд и безгрижно ухилен… набързо разменихме обективи за снимки, като третия човек съвсем предвидливо и на място изпълняваше отговорната роля на носач)))

    Мдааа, страхотна е Токинката дето я хвалеше)))

    …

    Отново срещи

    …

    334-та ГП и нейде натам към комшийско

    Вр. Миджур си е порядъчно безличен когато си на него а мъглата, насядалите хора като на селски мегдан и двама гранични пазещи ни като стадо овце/а има нещо вярно/… ме отказаха да снимам и стоя много.

    Потеглих обратно, където отново продължих за да кача вр. Остра чука вече в меката светлина на ниското слънце

    …

    …

    …

    Долу в далечината Раков връх

    За последно една широка панорама

    Останах още няколко минути сам на върха… почти всички вече бяха по хижите си, граничните вече ядяха пържоли и ребърца в ниското а ти… се наслаждаваш на тишината, красотата и последните слънчеви лъчи преди да се скрият зад ниските облаци над хоризонта!!!

    Красота, която ходещите под строй тотално изпуснаха – мдаааа принципа на стадото!:-)))

     Някак от само себе си вече наричам вр. Остра чука – последният мохикан на Чипровска планина и си е точно така!:-)

    Гордост беше да съм последния прибрал се по местостоянка след залез слънце, като вече бях набелязъл нов подход за следващия път!!!

Северозападна Рила

12-14.07.2010г.

       За съжаление отпускът ми беше към своя край и вместо района на Тевно езеро в любимия Пирин трябваше да се задоволя със значително по-стегнат и лек маршрут в съседката Рила планина.

       Потеглих от ЦПШ-Мальовица, като билото в далечината беше покрито от облаци

       Без никакво бързане се придвижих до х. Мальовица, като по пътя облачността неочаквано бързо изчезна и залезът оставяше страхотни краски върху двата едноименни върха.  Река Мальовица беше по-буйна отколкото очаквах.

    На хижата имаше няколко чужденци а всичко предвещаваше следващият ден да е страхотен  

     Дойде и той а аз отпраших нагоре

    Гледката напред беше епична… вдясно за вр. Мальовица а наляво за Орловец, Злия зъб, Двуглав и компания

    На една от терасите над хижата

    Еленино езеро

    От Еленин връх в посока южна Рила и Пирин

    Изкефих се да стъпя за пръв път на вр. Мальовица и макар че високото слънце предоставяше вяли гледки то удоволствието беше налице! Поглед на север с Мальовишките езера в ниското

    „Злия“ участък източно от върха

    Нататък терена стана Старопланински като характер, като интересното бе че си снимах почти само назад

     Рилският манастир далеч долу

    От Додов връх

    Вазов връх към Урдини езера

    Бързо преминах през раздела и се откри първата гледка към няколко от езерата/близнака, трилистника, рибното и долното/, разбира се и с неповторимия вр. Харамията

    Да се увековеча мче да…

    Светлината не беше хубава и повече наблюдавах отколкото да снимам. Постепенно слязох в хижа 7-те Рилски езера, където предвидливо избрах стая с изглед към езерото. Резултатът беше, че направих тази панорама рано сутринта на следващия ден направо от верандата на две крачки от леглото!:-)))

    Впоследствие слязох през хижа Вада отново до ЦПШ-Мальовица за да затворя кръга. Както започнах така и исках да завърша със снимки на Мальовишка река

    Приятна разходка! Планината е интересна и красива като терен. Интересна смесица от каменисти ридове и върхове както в Пирин и зелени била като  Стара Планина но пък не ме грабва по същия начин както Неповторимия Пирин и Балкана…просто тук някак не усетих този силен дух типичен за двете други планини!:-)

Троянско-Калоферска планина

04-08.07.2010г.

    В началото на м. юли заедно с познат набързо планирахме един неколкодневен преход в Централен балкан. Идеята за траверса Добрила-Ботев вече беше достатъчно добре изкристализирала в главицата ми!:-)

   Лифтът над Сопот дойде като манна небесна, спестяваща доста катерене.

 С малко късмет успяхме да го ползваме до крайната станция на 1700м. н.в. и се отправихме към Хижа Добрила. Самата тя заедно с находящата се в непосредствена близост до нея луксозна част ми направиха много силно впечатление с комфорта и условията които предлагат!

    Людмата веднага седна на масата, извади шишето с ракийца и започна да размишлява над съществените неща в живота, докато аз наблегнах над съществено обикаляне наоколо в търсене на интересни гледки)))

    На следващия ден рано сутринта погледнах през прозореца и видях чисто синьо небе. Хм, ееее дано поне има облачета, че не върви така! Като тръгнахме веднага се видя че облачета вече има, както и са окупирали вр. Амбарица. Преди да навлезем в мъгливите владения на върха се откриха интересни гледки към гр. Сопот и масива Равнец

     На върха мъглата беше гъста, като след направена от мен хитроумна забележка към дедо Боже тя започна да се разкъсва за моменти откривайки гледки в различните посоки. На север хижа Амбарица и билото отделящо се от главната верига и слизащо към нея.

    Следващото връхче беше малката Амбарица, която всъщност беше доста интересна с каменистия си характер… мъглата отново а се надигаше а ни затрупваше)

    Започнахме да слизаме към ниската част между Амбариците и Купените и най-накрая се откри така чаканата гледка към най-красивия връх на ЦБ – Големия Купен или просто Купена!

    В най-ниската точка имаше нещо като импровизиран мини заслон без покрив но вършеше работата си правейки невероятен завет от иначе силния северен студеничък вятър. Дойде ми вповече от зеленкото и реших да направя два Ч/Б кадъра

Поглед към Купена от малък Купен

    Вече на Големия Купен и гледка по главната верига на планината в посока запад

    Това което ни предстоеше оденье бол и то първо през насечените Кръстци

    Започнахме да крачим „бодро“ през тях а отзад Купена ни се смееше… 8 часа до заслон Ботев лиии а да видим)

    Отпред Големия Кръстец имаше да ми каже нещо и аз също)

    Мерак ми беше да издрапам на него но така и не намерих лесен път а геройства не желаех да правя. Веднага след него спътникът ми вече не издържа на фотографските ми размотавания и продължи по трасето. А трасето беше хммм… абе не очаквах тоя здрав бреггг преди Жълтец!

Дойде ред и на ДП1 да се разпише с два кадъра на преминатата досадна но красива част от Кръстците

     Малко преди да започне едно епохално изпъстрено с уникални псувни изкачване на Жълтурчето му направих един кадър в мека светлина

    Горе на платото поизпотен се обърнах и видях че слънцето не е далеч от залез. Реших да не бързам и да понаправя малко кадри но най-вече да се налюбувам на гледките!

  …

    На самия връх имаше купчинка от камъни

    Сложих челника, зад мен се виждаше светещата станция на вр. Ботев, спътникът ми вече беше вероятно в заслона а аз бях истински щастлив от гледките и времето. Бързо преминах през вр. Дюсчал и слязох в заслона. На място домакина ме посрещна много топло. Това е едно от нещата заради които си заслужава да отидеш в балкана… истински планинар човек с отворено сърце!!!

    На следващия ден ни беше ясно че на вр. Ботев ще има мъгла но личеше че деня ще е хубав. Потеглихме от спретнатото заслонче.

    На първенеца се качихме да пийнем чайче и да полафим с туристите, както и домакина ни. Периодично замалко се откриваха откъслечни гледки към масива Триглав и Калоферската низина. След около два-три часа размотаване започнахме да слизаме към хижа Рай заедно с един ентусиаст на наш акъл от гр. Бургас)

    В началоно на Тарзановата пътека се откри и гледка към самата хижа

    Кончета си пасяха необезпокоявани

 

    …

    Направихме няколко кадъра за спомен пред Райското пръскало, като двамата ме изпревариха към хижата а аз разбира се се размотавах) Долу хвърлих раницата и отидох на малкия Райски Купен но светлината беше в ужасна контра към Джендема та се обърнах към другите два купена

    След една вечер в гледане на полуфинал на световно в столовата на хижата и разговори на планинска тематика на следващия ден сутринта бях на познатото място но уви слънцето се показа късно

    Потеглихме към хижа Васил Левски, като няколко кончета ни изпратиха

    По пътечката имаше немалко подобни места и наистина есента ще се ходи там само за да се снима, защото е магично!

    Клисурата на резерват „Стара река“ между масива Равнец и главното било… в далечината познато – върхове Амбарица, малък и голям Купени.

    На хижата по същия сценарии оставихме раниците и двамата отидохме до водопад Карловско пръскало преминавайки на четири крака през счупения мост

    След като гледахме злополучния за Германия полуфинал на следващия ден се отправихме надолу към гр. Карлово през резервата. Втората му половина беше здраво камениста и Людмил справедливо я нарече камъняк дере!:-))) Долу в града с автобус до Сопот, малко ходене до автомобила и затворихме кръга)

   С това приключи един приятен неколкодневен преход, като показанията на ГПС-а бяха за изминати 50.8км. ходене – кеф)