Мангър-бахър на 2851м…

17-18.03.2013г.

Колко човека са нужни да се построи иглу на Мангъртепе? Отговор двама. Единият строи а другият го снима! Хах майтапа настрана но в неделя на 17-ти времето беше супер. Потеглихме от хижа Безбог в Пирин планина, като темпото и снегоходките споряха въпреки повечкото товар. След премката между връх Безбог и Мангъра започна повечко да подухва но нищо особенно.

P1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Час и половина прези залез бяхме на върха, което беше по-късно от предвиденото. Започна строеж на иглу за норматив, като с ръка на сърце си признавам че след всеки пренесен блок ми се свиваше стомаха от умора:-)

Кипи усилен труд под далечните но зорки погледи на Вихрен и Кутело.

P1a

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така или иначе 30 минутки преди залез се заех с фотография/официалната причина да се скатая от работа/. Всъщност от сега да си кажа, характерното за обзорните върхове както в случая гранитния първенец на Пирин са невероятните гледки и изживявания които предоставят и снимките  в нищожна степен предават кефа да си горе 🙂 Освен ако човек не уцели някакво много динамично време трудно ще направи забележителни кадри, когато е над всичко останало в тази част на Планината. Директно завъртях дългия обектив и слабият вятър ми позволи да направя резки кадри и на максимално фокусно разстояние.

Джано, Ченгелчал и нататък главното било та чак до Алиботуш, че и Гръцко. Долу вдясно Демиркапия 🙂

P2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Върхът с кулата е Ореляк в среден Пирин. Бяхме го планирали за изкачване ама не стана щото… мани…

P3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джангал, Момин двор, Кралев двор, малка Каменица, голяма Каменица, Каменишка кукла, малко от Зъбът и Куклите. Прекрасна гледка и сума лавинарници ако човек не знае какво прави!

P4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последни слънчеви лъчи… ааа споменах ли за батериите. Е псувах ама много. 8 батерии, които се сринаха но вината за това си е и основно моя. По това време на Мусала е било около -20 градуса/тоест и тук толкова/, така че хора мислете къде ще топлите батерите ако искате да снимате 🙂 Другата „приятна новина“ беше вятърът, който задуха на пориви и дори успя да събори статива с апарата, докато бях с гръб към него – е поне си падна на сняг а не на камъни като седмица по-рано в Белоградчик!

P6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Около хоризонта светлината на слънцето се филтрира в тънката облачна покривка и го нямаше желания момент със слънчевия диск. На близък план малък Мангъртепе и Газей, в далечината камара от който по открояващите се Башлийски чукар, Бъндеришки чукар и Муратов.

P7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синьо, синьо вече хептен! След залез гледките станаха студено минимилистични.

P8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P9

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината Рила планина с центрирания „зъбат“ Мальовишки дял а на близък план Ушиците и Стражите. Както каза един познат: Винаги е по-хубаво да гледаш Рила от Пирин отколкото обратното! Тоест по-добре да си в рая отколкото да го гледаш 🙂

P10

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поглед обратно да видим какво става а то се насища хептен в синьо. Титанично – Мангъртепе гледа Каменица или обратното 🙂

P11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забелязах че долу има някакви светлинки, които се движат. Оказаха се моторни шейни, които напредваха съм седлото между двата Мангъра. Изкачиха го и преминаха в посока Горно Газейско езеро, като ги изгубих от поглед. По закона на Мърфи поредната батерия се срина  и докато заредя новата изпуснах голяма част от екшъна но поне хванах някакви светлинни следи. И да спомена колко е „готино“ да си свалиш поне едната ръкавица за да отвориш проклетото капаче на батерията при -20 градуса и вече по-силен вятър.

P12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Луната беше два дни преди първа четвърт и реших да направя няколко кадъра без да прекалявам с експозициите, хем заради вятъра, хем заради студа а и за да ми остане електричество за изгрева/ако се стигне до там/.

Къщичката ни за през нощта.

P13

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Същото но с един Видински шашкънин отпред.

P14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако сте забелязали около центъра малко над хоризонта се вижда малко мъглява „звезда“, е това е въпросната комета, която за мой срам забравих да я наблюдавам/концентрацията и студа са обратнопропорционални… май и за интелекта важи същото/ 🙂

Звезди и студ…

P15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Да отбележим месечината с един вертикално ориентиран кадър.

P16

Късмет вятърът беше умерен до този кадър. След това започна да се засилва а аз влетях в иглуто. Няма да описвам нощта в трисезонен спален чувал и поривите на вятъра. Макар че иглуто като снежна конструкция силно изолира звука то фактът, че с напредването на нощта все по-силно чувах поривите на вятъра не ми харесваше. Директно си казвам че от студ дали съм мигнал и 15 минути през нощта. Прилично се заскрежихме и при периодичните святкания с челник гледката май беше подобна на последен височинен лагер преди К2 или Еверест хахахах 🙂 Половин час преди изгрев пробих дупка в иглуто и през отвора ме отпра мощна въздушна струя та дадох на заден. От третия опит познах Бъндеришки чукар и тежка облачност над него. Замислих се за какво съм дошъл и това е удоволствието а не глупостта и се отказах от мераци за изгрев. Няколко минутки след времето за изгрев отново се напънах да погледна, като тук таме слънцето леко беше огряло това онова но на близък план а в далечината отново сиво. Окончателно се отказах. Изчакахме слънцето да се вдигне, като при това и вятъра май позатихна и си бихме шута от върха. На слизане установихме, че вятърът през нощта беше поиздухал снега. Вървяхме на зиг зак като автомобил отчаяно борещ се да захапе асфалт извън леда. Друг път без котки и пикел не отивам в Пирин. Понаправих малко снимки от ръка. От статив би било все тая най-много да го беше дунал ветъра у деретата!

Нагледен пример защо хубавите снимки стават при съвсем ниско слънце.

P17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P18

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P20

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хайде поглед назад към Мангъра от премката между него и Безбог.

P21

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На същия ден вятъря премина почти в ураган и бяхме щастливи, че слязохме преди обяд. За няколко часа не можеше да се познае планината и така два дни. радвам се че Пирин ни позволи за втори път да си направим иглу на най-високия му Гранитен връх! Само който не е бил на място не знае какъв кеф е независимо от студа и дискомфорта. Уви тази година ще е без зимно Тевно но то пък и няма да избяга !-) Днес един коментар ме учуди. Ако се стигне до момента в който ще отида на едно място само и единствено за да го фотографирам, защото нямам добри снимки от там значи спокойно мога да оставя фотографията. Ако станеш безразличен към природата то какъв е смисъла от другото??? Поздрави към спътничката и се радвам, че не отидох с фотограф а с планинарка!!!:-) Между другото, Мангъртепе = Полежан/за малкото които не знаят/!:-)

Advertisements

11 Responses to Мангър-бахър на 2851м…

  1. Toni says:

    Здравей Красимир,
    Случайно попаднах на твоя блог. Снимките ти са приказни. Местата, които посещаваш също. Поздравления! Започнах един проект и бих искала да се свържа с теб. Как може да стане това? Благодаря,
    Тони

  2. Galia says:

    Браво Краси !!! Сега разбрах защо обичате синия час 🙂 Радвам се, че си останал доволен.
    А и иглуто си ми снимал, така че и аз съм доволна. Поздрави на теб и спътничката ти – да сте живи и здрави !

  3. ivanatora says:

    Иглуто е чудесно с това осветление отвътре 🙂

  4. Добрин says:

    страхотни снимки. Поздрави от Габрово, засякохме се вечерта в хижа Безбог.

    • Ехааа здрасти Добрине. Точно това си мислех абе никакви координати не си разменихме с момчето от Габрово. Хайде лятото ще намина по вашия балкан, само да не ме прегазиш с велосипеда 🙂

  5. Бисер says:

    Краси, благородно ти завиждам! Почти 2 години откакто кракът ми не е стъпвал по сняг в Пирин – направо ми се приплака от умиление…. Човече, драсни някой път един, когато си търсиш компания. Много ще ми е приятно да походим заедно! Кефиш честно! А снимките са супер, както винаги!
    П.С. Точно преди 2 години(края на февруари, началото на март) бях за последно на Мангъра и заварих иглу горе, което после разбрах, бе строено от един момък с ник bairi100 – май се знаете с него. Да не сте били заедно тогава?

  6. Абсолютно, тогава бяхме двамата с него пак през втората половина на март 🙂 Бисере ще се радвам да се видим и ще пиша 🙂

  7. Добрин says:

    добавих те в скайпа. добре си дошъл в Габровския Балкан. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: