Белоградчишки скали – зима с дъх на пролет
март 13, 2013 5 коментара
11-13.03.2013г.
В понеделник на 11.03.2012г., докато се чудех какво да снимам в гр. Видин/то наистина си е за чудене/, ненадейно ми хрумна идеята да отида на палатка около гр. Белоградчик и да поснимам нещо залезно-изгревно/защото никога не съм ходил, спал на палатка и снимал там/!:-))) Натоварих на гръб рекордно количество багаж което някога съм носил, като трябваше да измина около един километър. По пътя залитах, спирах и едва оцелях до мястото час преди залез. Буквално веднага при спирането започна да вали дъжд и препотен се засилих доколкото имам сили да разпъвам палатка. Късмет дъжда бързо спря. Залез няма шанс, комета хептен. За първа годишна палатка нощта определено беше топла и безпроблемна. Половин час преди изгрев се изстрелях за минутка на познатата позиция. Очертаваха се невероятни облаци и един тежък, мрачен долен план. В този момент си помислих, /дума която е ругатня/ защо за цяла зима сняг един път нямах късмет с такива облаци по снежните баири – е така било писано…
Мрак и светлина или обратното, все тая.
…
Слънцето се показа за няколко минути но достатъчни. Познатата позиция с все още кафяви нюанси.
…
Тази утрин направих много кадри но или контраста беше ужасно тежък и неприятен или пък силния вятър размаза останалите направени с телеобектив мдаммм, гадост!
Убиването на времето до вечерта се оказа по-интересно просто защото падна зимно-пролетно лежане на ливада, наливане с бира и мръвки с приятели дошли основно заради хранително-питейна вакханалия. Следобяд дъждеца ни развали удоволствието, едни към града да продължат с мероприятието а аз си допих бирата в очакване на малко чудо.
Е да ама не, вечерта на 12 март се оказа разочарование. Всичко вървеше като по учебник, порой с гръмотевици, който внезапно спря един час преди залез. Уви, небето не се разкъса достатъчно. Все пак хванах малка част от дъга.
Днес на 13 март познатия сценарии – 30 минути преди изгрев излизам от палатката, прозявам се, протягам се и се почесвам по тиквата/красота/. Обръщам се наляво и започвам да примигвам за няколко секунди. Впоследствие се развива най-бързото обличане, обуване, нарамване на техника и изкатерване на скала, което съм правил от много време. Качвайки се горе бързо разпънах статива и макар че десетки пъти съм го опъвал на това място този път не прецених центъра на тежеста. Резултатът е че същият с все техниката полетя надолу към каменистото дере а аз с вратарски скок успях да докопам единия му крак в самия край/с риск самият аз да се претрепя/. Не се размина без щети но слава богу по обектива нямаше никакви, на тялото няколко драскотини на долния ъгъл, а сенника и статива го отнесоха повече/но ще ги бъде/:-). Моя грешка но както който не работи не греши така и който не снима не бърка 🙂 Добре че се разминах с ужасния сценарии та следващите кадри не ми останаха само в спомените/а същите ми говореха че такава мъгла не бях виждал на това място от 17 ноември 2005г. и от тогава непрекъснато чакам този ден – е дойде/!:-)
Не искам много да коментирам кадрите, дано съм се правил добре с клиновете и ХДР сглобките. Някак не можах да се отпусна по време на снимките и все си мислех дали има проблем с техниката/впоследствие се оказа, че всичко е перфектно/!
…
…
…
Не мога да не отбележа най-високата част на западна Стара планина с вр. Миджур/2168м./ и склоновете на Чупренския резерват.
…
…
…
…
В посока вр. Ведерник и скален масив Збегове.
…
…
…
…
Минути преди мъглата да захлупи всичко а впоследствие да завали дъжд.
Страхотна утрин и една малка сбъдната мечта!:-)
+++ за номер 3 🙂
А тя техниката е корава, няма да се плашиш. Това са бойни белези 🙂
Да наистина 🙂 Жалко че нямах опция видео за мъгличките! Макар че като се знам не бих отделил и минутка за странични дейности :-)))
Ехееее, бруталните мъгли!!! Видео не ти трябва, само едно дистанционно за тайм лапс и щеше да разцепиш мрака! Е в такива случаи трябва да носиш и стария боен кон и ако имаш втори статив го пускаш него да върти за тайм лапс, а през това време си снимаш нещо друго 😉
Мда, за таймлапс поне с още един кон 🙂 Че винаги ще изскочи нещо интересно в друга посока по средата на серията.
Всъщност и за това си мислех, както и ако бях отишъл на мястото 15-20 минути по-рано да се снимам със светещ челник и какво ли не 🙂 Всъщност хм знам ли, когато си под въздействието на емоции и започнеш да правиш две или повече неща едновременно рискуваш да пропуснеш нещо важно /най-вече в настройките на техниката/. Предполагам можеше да композирам и кадрирам по-добре /сигурен съм в това/ но просто внимавах да не бързам и параметрите да са оптимални, защото този момент кой знае кога отново ще се върне. Исках да сляза и под скалите и отстрани но нямаше време за експерименти 🙂