Баба Марта и Връх Тодорини кукли !:-)

01.03.2013г.

След пропуснатия фантастичен изгрев в края на 2012г./още не ми е минал яда/ реших отново да се върна на готиния връх в планина Козница/Западна Стара планина/, докато още има сняг. Така се развиха нещата, че щях да дебна първия изгрев за месец март. Тръгнах в 00.30 часа от Видин… яко :-))) Проход Петрохан беше изчистен, обаче при самото отклонение от него за хижа Петрохан ме обзе много песимистично усещане че ще се кача до горе. Набрах скорост и след чешмата в тесния коридор изчистен сняг оцепих нагоре със стискане на зъби… е никакъв шанс, дай леко на заден и забих машината в една преспа до чешмичката та да не запушвам пътя. Вместо да се мъча да поставям вериги бързо обух снегоходките, раницата на гръб, пускам ГПС-а и челника и дим да ме немааа! Обожавам усещането при тръгване по тъмно.  Уф невероятно красиво беше в гората с натежали от сняг иглолистни дървета огряни от лунната светлина. Обаче всичко е план а дори не исках да си спомня провала от края на декември, когато за минути изпуснах невероятния момент на върха. Още с първите стъпки се усмихнах, защото снега беше невероятен, почти фирн с нищожно потъване и се вървеше на пушка. За няма и 15 минути преминах покрай хижата а след излизането от гората дори спрях челника, защото месечината светеше като боен фар. На юг се виждаше сиянието на Софето под типичния смог а вятър просто нямаше. Снегът прискърцваше а аз усещах, че не само ще бъда на време на върха но и определено по-рано от очакваното. Леко намалих темпото и изрязох до дупка Пинк Флойд, Дийп Пърпъл и баце Марк Нопфлър в слушалките. Повече от час преди изгрев бях на върха при нищожен бриз. Докато се чудя как да убия времето поизпуснах момента със светлините на населените места в ниското/това си беше срамен момент но и нощно животно като мен се излага понякога/. Кофтито беше, че нямаше да има повторение на момента от предното ми ходене който пропилях – нито мъгли нито облаци. Обаче си личеше, че видимостта ще е кристална а това предполагаше много наситени и нежни нюанси на небето преди и по време на изгрева. Селектирах десетина кадъра за да предам усещането да си на това приятно място.

Класическият вид на върха в очакване на изгрева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В близост имаше едно натежало от сняг дръвче, което веднага използвах 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слънцето се показа от самия хоризонт някъде почти зад масива на вр.Ботев, където тумба планинари сред които и познати шашкънье напредваха към ооо Шипка по повод предстоящия нацианален празник!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Червената светлина, която трае само няколко минути през които е необходима пълна концентрация!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината Берковски балкан и по нататък към Видинско…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново реших да използвам момента с изгрева на слънцето и затворих максимално блендата за да подчертая слънчевите лъчи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За последните два кадъра реших да ползвам телеобектив.

По ред на номерата: Планина Козница, Понор планина, източна Рила и съвсем далеч вляво западни Родопи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Направление проход Петрохан и връх Чамляку на преден план.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хубавата светлина си замина, което беше знак че трябва да се хапне хубаво, което и направих!:-) Как ще влизам във форма за предстоящия Пирин си нямам на идея. Предполагам спътниците ще ме наритат ама нема се предаваме :-))))))))))))

За финал да кажа, че хубавия планински изгрев или залез не може да се сравни по никакъв начин и с най-хубавия речен или равнинен такъв. Все едно да сравниш вълшебното с хубавото – има разлика нали/това за тези, които се чудят на разни работи/:-)))