Зима в Природен Парк Врачански Балкан

След скалите около гр. Белоградчик това е второто място на което отделям толкова внимание във фотографски аспект. Всъщност никога друт път не съм се замислял толкова сериозно върху това… защо снимаме и кое ни кара да ходим толкова често на определени места. Обичам природата – несъмнено, луд съм по тръпката чисто визуално да посрещна деня с изгрев и да го изпратя със залез и т.н. и т.н. Един приятел често ме пита „е добре де, не ти ли омръзна да снимаш все едни и същи неща“. Понеже човека е луд планинар аз го контрирам „е добре де не ти ли омръзна да правиш умопомрачителни преходи в планините“ 🙂 Отговорът е простичък и е валиден и за двама ни… това е едно дълбоко усещане базирано на много чувства, емоции, убеждения и т.н. и т.н. 🙂 С фотографията на пейзаж и природа се стараем да покажем красотата около нас по наистина красив начин/а под повърността има и много философия/ 🙂 Красивото/да си там, да го наблюдаваш, споделиш или предадеш със снимки/ поражда щастие! Заради тази думичка, която има много измерения всъщност и  живеем 🙂

Врачанският балкан е красив със своето съчетание от скали и плавни форма ни терена/всичко това отноително лесно достъпно/ 🙂  Тази зима започна с един страхотен изгрев от края на скалния рид „Кобилини стени“. Великолепна видимост, страхотни цветове и ниска облачност. На преден план е Ржана планина а слънцето изгря на фона на Тетевенски балкан.

V1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има нещо много меланхолично и приказно в ниската облачност/сякаш си на някакъв приказен по-горен свят/ 🙂 Дефилето на река Искър под море от облаци!

V2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В обратна посока слънчевите лъчи „облизаха“ скалния рид. Тънката снежна покривка всъщност се оказа бонус, защото позволи на цвета на терена под снега също да изпъкне. Смесените наситени сиво-сини тоналности обхваналите от двете страни огнената линия бяха наистина впечатляваща гледка.

V5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди залез слънце от връх Бегличка могила се откри много приятна гледка в посока юг. Набързо направих една приятна композиция на която й липсваха само кончета на преден план. Те както винаги когато ти трябват си пасяха на друго място :-)))

V7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пореден и последен/засега/ кадър с ниска облачност.

V8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За първия уикенд толкова. Следващата седмица времето се запуши. Решихме да мързелуваме в хижата от което нямахме никаква полза, защото и в града може да се прави същото. Хубавото е че леко преоткрих почти Ч/Б фотография 🙂

V9

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V10

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По залез отскочихме до една от двете любими позиции с изглед към Вратцата. Аха аха за малко да се получат нещата но все пак облаците „победиха“ слънцето. И понеже явно долният план отразява наситената синя светлина на небето то кадрите си станаха синкави. Всеки опит да променя белия баланс не ми харесваше. Всъщност и нямаше как, наистина всичко малко или повече синееше.

V11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След залез, както и предвиждах небето пламна от светлините на гр. Враца и се получи търсения ефект 🙂

V12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V13

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващия уикенд имаше повече сняг… на зазоряване бях на Кобилини. Е да но както се казва едно е да предвидиш нещата друго е да ги видиш в действителност. По-интересната част беше преди изгрева, някак след това всичко стана прекалено „плоско“.

V14

 

 

 

 

 

 

V15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На близкото било в средата на следващия кадър е изграден заслон, който явно ще бъде Уважен но… пролетта 🙂

V16

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие си направих добра тренировка по билото на балкана. Около залез ми стана ясно че съм на губещото място, защото слънце нямаше да се покаже. Погледнах часовника, идеята отдавна беше в главата ми и си плюх на снегоходките. Това което целях изискваше точно определен период от време и то в безлунна нощ. Интересно е да бягаш със снегоходки а още по-интересно е да влетиш с маска за лице в автомобила пред смаяните гости на хижата и да се изнесеш с газ/какво ли си помислиха/ =D Всичко това заради един кадър но баш кадър! 🙂

V17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последния уикенд започна страхотно. На прохода реших да спра и да си избистря точно какво ще снимам.

V18

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имах няколко страхотни идеи но те изискваха отново да отида на местата и да направя разучаване а деня напредваше. Алтернативата беше сигурните клиширани позиции или риска за нещо оригинално но с немалък елемент на несигурност за крайния резултат. Избрах си консервативното/все пак нямах хубав панорамен зимен залезен кадър на Вратцата/. Май взех правилното решение =D

V19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V20

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С приближаването на залеза облаците загубиха динамиката си а тънките мъглички изчезнаха

V21

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последваха два нощни кадъра с луна/първа четвърт/ в небето, което веднага рефлектира в цветовете. Определено с наличие на луна е значително по-лесно, защото имаш повече време да експериментираш и то при по-благоприятни настройки на техниката.

V22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V23

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На следващия ден залезът се очертаваше да е невероятен. Фантастични облаци но за жалост обаче снегът беше „изяден“ от високите температури а духаше дивашки :-))) За капак 25 минути преди залез слънцето влезе в тънка облачност над хоризонта и не мина номера с червената светлина. Хайде стига оплакване – три сладникави кадри от рида на Кобилини стени 🙂

V24

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V25

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

V26

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Със сигурност тази зима ще има още кадри от Врачанско но пък… крайно време е да си падне сняг както подобава и около Белоградчик! 🙂 Всъщност каквото, такова!:-)

 

Advertisements

7 Responses to Зима в Природен Парк Врачански Балкан

  1. ivanatora казва:

    Вдъхновяващо 🙂
    Интересно ми е v24.jpg HDR ли е или е само 1 кадър?

  2. krasimirpetrov казва:

    Здравей =D Панорама от два кадъра с голямо застъпване. Няма ХДР, просто си беше чудна история 🙂

  3. ivanatora казва:

    Чудесно е било и шапка ви свалям за мерака за маане на крачоли в снега 🙂

  4. diyanachar казва:

    Разкошно! 🙂

  5. Кеф си е и маХането, мислех да го оставя без ‘Х’, но ми прозвуча мега Чалгарско. :))))) И варденето на светлина също, особено след изморителни преходи, е няма такъв завършек :)! Абре, Краси, влязла ми е идеята ‘Иглу’, не мога да спя бе човек. Ако не те мързи може да сглобим някъде нещо !!! 😀

    p.s. Кадрите са трепач, ниската облачност си е подарък божи! 😉

    • krasimirpetrov казва:

      Мартине ами то в общи линии вече само нощни кадри са ми в главата! Иначе за иглу ще е супер да го направим някъде – примерно на Амбаричка/ама да работи лифта/ хахахах 🙂 Иначе като се сетя как пропилях един страхотен ден с ниски мъгли, абе за бой съм понякога 🙂

  6. Да, де да работеше лифта, ама не работи :))) Иначе онзи ден качвах един рид, но уви, нямаше сняг, а идеята ми беше доста конкретна – Иглу 😀 Заваля дъжд, смахната работа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: