Есен в Тетевенския балкан

27-28.10.2012г.

Отдавна очаквах края на месец октомври за да се видим с приятели Христо-bairi100 и Младен-Demiman на едно чудно място над гр. Тетевен а именно село Бабинци. Реших да посрещна изгрева над Черепишкия манастир, което означаваше да се тръгне рано рано от Видин. Както често става се размотах и загубих ценен час. Резултатът беше че около Враца ми се плачеше, като виждах как на зазоряване заради лоша организация изпускам невероятни като багри облаци ох леле… По закона на Мърфи около половин час след изгрев тъкмо застанах на позиция над манастира и слънцето се скри… е имах късмет да изгрее за няколко минутки но толкова ми и трябваше:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие потеглихме в посока село Карлуково и прочутата пещера Проходна. Малко преди селцето вниманието ми беше привлечено от малка къщурка с надвиснало над нея дръвче/хах това се оказа и единствения ми кадър от ръка за целия уикенд/:-)

Самата пещера си е достатъчно интересна/е не колкото Деветашката но е гот/. Бая катерачи бяха налазили по стените и докато спътниците ги снимаха аз верен на тъпоумния ми стил избягвах да имам хора в кадър… ех все пак нагласих статива и се увековечихме тримцата в различен мащаб 🙂

Пристигайки в Тетевен хапнахме по една супичка и още нещо, накупихме месце и бира и газ нагоре към Бабинци. По пътя спряхме на един приятен завой и понеже аз май се оказах най-мързелив така и не мръднах на повече от 15-20 метра от автомобила. Все пак нямаше как да пропусна великият съюз между човек и животно в един кадър!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решихме да продължим към далечния край на селцето. По едно време спирачката ми стана адски твърда и докато се чудих какъв е проблема не обърнах внимание, че лампата на акумулатора светна… на по-късен етап ситуацията стана трагикомична уффф. Времето се очертаваше да си остане облачно без слънчева светлина и вместо да се тюхкаме се пръснахме на посоки със стативи и всеки снимаше кой какво свари и каквото докопа. Като начало едно ХДР.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дойде време да се включи дългия обектив и започна едно дебнене на животни и хора а вятъра създаваше приличен брак на кадри 🙂 Следващите четири кадъра ми поизпилиха нервите но пък бяха и най-яките като тръпка 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпънахме палатките малко под връх Острич и се качихме да направим нощен кадър по здрач от върха. Е не беше писано леееко заръмя но пак според Мърфи вятъра набиваше пръските директно в челната леща на обектива уф 🙂 Върнахме се при палатките и ръмежа спря ураааа, хубав огън, мръвки на скара и бира… и те така:-))) На следващата утрин Христо и Младен станаха час преди изгрев и се качиха да снимат а аз най-безобразно останах до изгрева в палатката. Качване горе хммм облаци деееева. Хо хоп ааа ще го бъде… първите слънчеви лъчи огряха Тетевенската долина и вр. Петрахиля.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко по-късно светлината и облаците бързо се промениха… да, прекрасното динамично време!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Село Рибарица някъде там!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връх Петрахиля и под него скалата Равни камик/откъдето един ден трябва да се прави нощен кадър и не само/:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Есенна феерийка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Игра на светлината

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връх Трескавец/имена един път/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

Хайде да поснимаме и един топ-фотограф:-)))

Слънцето се вдигна високо, постояхме, съзерцавахме едно от най-красивите кътчета в родината и… слязохме да пристъпим към досадното прибиране на палатки и събиране на багаж. Хапване в Тетевен и хайде до Тетевенската екопътека Под пръските на водопада с водопад Скока. Еххх егати сушата вода напрау ич нема ама иччч. Така капо не трябваше да се оставя и едно мини вирче веднага ни привлече вниманието… защо ли ами ето:

… и най-вече това

Акумулатора на автомобила вече беше паднал, защото ремъка на динамото се беше скъсал и се палеше с бутане малииии. Това беше само началото на трагикомедията, защото последствията следваха едно след друго… но макар и със зорррр се прибрахме по живо по здраво:-)))))))))))

Ех вълшебен е този Тетевен и затова след няколко дни сме отново там:-)))

Advertisements

One Response to Есен в Тетевенския балкан

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: