Етрополски водопад и Тетевенска екопътека „Под пръските на водопада“

Голям късмет беше, че почивните дни около 24 май се оказаха дъждовни и грам и не се замислих къде ще ходя. Идеята беше да премина през Чипровския водопад а след това към Етрополския Варовитец, Тетевенския скока и някаква „гимнастика“ с палатка около с. Бабинци. За пореден път при Чипровския кадрите не ми харесаха и затова и го пропускам в публикацията. Всъщност интересното беше, че точно пред водопада под дъжда статива ми се подхлъзна и като на кино тялото и обектива полетяха към потока… също като на кино единия крак на статива се закачи за един процеп, изкриви се и пред невярващите ми очи техниката замръзна на няколко сантиметра над бързея. От цялата трагикомедия статива остана без крайния сегмент от крака си а за адреналина не ми се говори уффф леле мале/ненормален късмет/:-)))

Водопад Варовитец ме посрещна както желаех с прилично количество вода. Пробвах първо два кадъра от стандартната позиция, като хоризонталния определено ми хареса повече.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впоследствие слязох под водопада, където беше уникално мокро и интересно. Уви не исках да жертвам обувките, защото щяха да ми трябват и за следващите два-три дни и снимах прибързано. Резултатът беше, че не обърнах нужното внимание на няколко клона, които закриха самия водопад… хм, може пък и да е за добро:-)))

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Черешката на тортата“ остана за накрая. Предположих, че най-хубавите снимки ще станат в близост фронтално пред водопада. Уви, силния контраст и пръски объркаха нещата. Подхлъзвах се по потока, бършех непрекъснато обектива, обливаха ме пръски и така и не можах да композирам както желаех:-) Няма нищо това ще ми е цел за следващата пролет!:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Намерих си местенце за палатката и на следващия ден пробвах отново… хм не и този път:-)

По пътя за Тетевен преминах покрай любимо селце Ямна/хах а какви са ямите там/. Спрях на един завой след дългото населено място за да хвърля поглед наоколо. Златишкия балкан в цялата си пролетна прелест – свеж въздух, птички, аромати на растения, които за мой срам не познавам:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Точно пристигнах в Тетевен и започнаха едни дъждове, няма спиране. Седях в колата, чаках, чаках и ми писна. Сложих фотоапарата върху статива и захапах екопътека „Под пръските на водопада“ към самия водопад Скока. Хубавите мостчето/обичам мостчета/:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Само веднъж бях ходил на това място и то есента, когато цветове имаше но вода ц ц ц. Сега втория фактор беше налице.

Ех и втория тесен но висок водопад „работеше“. Мислих какъв вариант да измисля за двата водопада с беседката долу и докато го измисля падна здраво бързане на обектив и тяло. Докато си мислих уха какъв кеф е да си вир вода/без майтап обожавам дъждовете/, забелязах че цифрите на информационния дисплей почти изчезнаха а същото важеше и за инфото през визьора. Не за пръв път се случваше и си казах карай техниката ще се оправи на сушинка… та ето го кадъра.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямаше как да предам височината на малкия водопад/все едно да предадеш магията на Триградското или Буйновско ждрело на снимка/ но пък беше удоволствие да се наблюдава как пада водата!

Нещо ми подсказа, че ще бера ядове с подгизналата техника, която през цялото време държах на дъжда и отпраших обратно. По пътя направих няколко бързи кадъра за да не дърпам……………… за опашката:-)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бързо прибиране на техниката в автомобила подсушаване доколкото е възможно и газ нагоре към село Бабинци, където смятах да опъна палатка. Малко преди селото мъглата стана толкова гъста, че ми се стори чак зловеща! Преминах през селцето и хванах черен път, който непрекъснато се стесняваше до момент в който усетих, че и аз не знам къде съм. С повечко нерви обърнах автомобила! Няма да забравя как фаровете пронизваха мъглата над едно дере при което и малка грешка с маневрите щеше да ме доведе до мани мани:-))) Както и да е върнах се обратно и намерих полянка. Разпънах палатката и тогава мъглата започна да се разсейва! Бързо извадих фотоапарата и го пуснах, почти никаква информация не се виждаше и не знаех на какви настройки съм. Казах си това беше от тук нататък реанимация:-))) На следващия ден се наслаждавах на мъглите и си ги представях около Белоградчишките скали:-))) Прибрах се във Видин за да установя, че фотоапарата умря… след ден изсушаване и нерви отново заработи като нов та така… CANON !!!:-)

Advertisements

4 Responses to Етрополски водопад и Тетевенска екопътека „Под пръските на водопада“

  1. tom казва:

    W15 е трепач, картина направо!
    А сам ли обикаля?

  2. Mariyana Krachunova казва:

    Много съм впечатлена, може ли да получа точна информация за маршрута , удобно ли е в края на август да посетя тия места? Колко са дълги преходите и къде е възможно да се нощува?

  3. dodimarkov казва:

    Здравей, имам нещо интересно за теб. Номинирах те за Libster Blog Award, повече за това, какво представлява тази „игра/награда“ има тук
    Публикацията, в която можеш да научиш за твоята номинация е тук.
    Играта, която е свързана с номинациите и самата награда е интересна. Помага да станат по-посечавани блогове като този.
    Поздрави и прохладно лято!

  4. Tanq казва:

    Strahoten patepis ,pridrujen ot mn krasivi snimki.Blagodarq!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: