Мусала – камъняк без сняг!:-)

23-24.09.2011г.

Никога не ходя далеч от Видин само заради някаква фикс идея да заснема едното място! От друга страна никога не ходя и без конкретна цел да… заснема едното място!:-) Та исках хем приятна разходка в планината за дните около празниците по случай Независимостта, хем да преспя на връх Мусала за да снимам залез, нощ и изгрев от 2925м. С един познат набързо оформихме трасе като за два-три дни: Боровец – Мусала- Малък и Голям Близнаци, Маришки чал – Манчо – хижа Заврачица – Ситняково – Боровец. При приближаването към Самоков Рила не изглеждаше никак добре. Затова дадох идеята да завъртим кръга наобратно за да не сме същия ден горе на вр. Мусала с голяма вероятност за плътна облачност дори и дъжд. Така и направихме, като на вр. Мусала бяхме ден по-късно от предвиденото. Преди това някъде между вр. Манчо и вр. Маришки чал се засякохме с група туристи. Попитах ги на върха ли спахте – дааа, какво беше времето вчера вечерта, през нощта и сутринта днес, като се надявах да кажат ами уф мъгла… нищо подобно всеки беше екзалтиран от залеза и когато ми показаха снимките на дисплеите на фотоапаратите си разбрах какъв момент съм изпуснал с мъгли, пронизващо слънце и препускащи златни облаци. От този момент нататък де ли се опитвах философски да приема тактическия провал от фотографска и естетична гледна точка!:-))) Нещо не ми се отдаде и откровено освобождавах събиращото се напрежение с хвърляне на щеки и коментари по собствен адрес, дето обикновено ги употребяваме спрямо домашния или друг добитък!-)))((()))((( За пореден път нямах късмет и си спомних няколко пъти дето понапържих дядо Боже както не е редно… грешник съм и ми се връща мдааааа!:-)

Та пристигнахме на вр. Мусала късния следобед и гледката не беше нищо особено.

Завъртях от другата страна на метеорологичната станция и започнах да се чудя кое е криво аз, колчето или сградата:-)

Изчаках една голяма група Испанци да си тръгнат от върха за да отснимам котата на спокойствие.

В обратна посока към х. Мусала, Маркуджиците и Ястребец имаше леко мърляв залез и ми стана ясно, че по-добре няма и да стане.

Слънцето беше в тънка облачна пелена и го нямаше желаното червено оцветяване.

След като окончателно се скри около хоризонта последва отново панорамка в обратна посока.

Прибрахме се да хапнем… отново с камара дъновисти… ееегати тия хора вече са навсякъде. Реших да изляза за да хвана здрача преди да е станало съвсем тъмно.

Луната предстоеше да изгрее през втората половина на нощта в съвсем малка фаза та ми беше ясно, че няма да мога да разчитам на добро осветление на базличните гранитни скали. Около 03.30 станах навлякъл цялото облекло върху мен и няма как след като температурата беше под нулата. Луната беше изгряла откъдето очаквах и също толкова малка, колкото очаквах уви. Идеята беше да повторя един зимен кадър но мрачните скали ме отказаха и набързо реших вместо 1/3 небето да заема 2/3 от кадъра…

Резултатът ми хареса.

Със „статични“ звезди е определено по-приятно макар и не така ефектно.

Докато се въртяха интервалните експозиции обиколих върха на челник и бързо разбрах, че при почти нищожна луна това е мястото откъдето може да излезе нещо прилично. Реших да преместя леко статива за да хвана само района на върха. Този път използвах единична дълга експозиция… звездните следи определено са много по-слаби при този метод.

Нямаше смисъл да се прибирам вътре, защото предстоеше зазоряването и началото на новия ден. Постепенно започнаха да излизат разни дъновисти и учудено ме гледаха как може един човек, който предната вечер ядеше месо на поразия и показа северозападен темперамент да е там преди тях:-)))))) Бързо направих този кадър на котата, защото след него бялото братство започна да го обикаля и да се моли на боговете за неща, които аз като простосмъртен не отбирам…

За момент издебнах котата на върха свободна преди изгрева/не че с думи не разкарах „божествените“ леко от кадър/:-)

Слънцето изгря, започнаха песнопения и молитви а на мен ми призля от тях и се махнах настрани до добре познатата позиция но те и там дойдоха…

Пробвах със и без поляризационен филтър при идентична като разпределение на светлината хистограма.

Със – белезникаво небе но по-добре разработени сенки.

Без – хомогенно безлично небе и по-плътни сенки.

Докато правех почти без емоция този кадър на юг към Близнаците, Маришки чал и т.н. в главата ми изникна идея за иглу на вр. Мальовица и зимни залез, нощ и изгрев от там:-)

Последен кадър да се увековеча на върха.

Така газ надолу и направление към язовир Пчелина на гости при един страхотен човек Христо-bairi100 и посещение на едно съвсем небезизвестно параклисче… за което ще има отделна публикация!:-)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: