По рида на Бегличкия дял/Врачански балкан/

        31.12.2009г.

        Според прогнозите за времето последния ден на 2009г. се очертаваше да е сравнително слънчев и приятен. Бегличкият дял на Врачанския балкан вече ме беше спечелил с приятните си форми и гледки и логично не се чудих много много къде да отида. Планирах да направя кръгов маршрут с първа половина преминаваща по рида на скалите с  пълноценно използване на светлата част на деня и втора нощна такава с прибиране на изкуствено осветление.

        Потеглих от края на асфалтовия път в близост до мината. За около 15мин. излязох на рида западно от вр. Бук и веднага се отвори гледка към „стражите“)

Започнах да изкачвам вр. Бук, като зад мен гледката бързо се разширяваше

Бетонният знак на върха

Поглед към скалите около Вратцата

След малък престой и съзерцаване на виждащият се прекрасно централен балкан чак до масива на вр. Ботев се отправих на запад с намерение да следвам непрекъснато рида. На съседното било се появи интересна гледка на процеп в скалата за които така и не съм сигурен дали е от естествен или изкуствен произход

Напред по ръба

Поглед в обратна посока към вр. Бук

лек за ходене терен с интересни скалички и чупки)

В обратна посока се откриваха гледки към другите два дяла на Балкана –  Стрешерския и Базовия

Някъде там долу с. Очиндол

Гледка на северозапад от вр. Бегличка могила – първенецът на Врачански балкан

Тук се замислих дали да продължа към вр. Пършевица директно по билото водещо към него или да продължа да следвам извивките на скалния рид. Избрах второто и определено взех правилното решение. Не очаквах че гледките в участъка западно от вр. Бегличка могила ще са толкова впечатляващи със скали огряни от мека следобедна светлина!!!

На вр. Пършевица светлината стана приказна… северния край на Балкана и Дунавската равнина там далеч

Във всички посоки светлината беше великолепна

Въведох данните за върха стъпил на триангулачния знак

Слънцето решително се отправяше към последният си залез за годината зад Руй Планина

за две-три минутки и цветовете се промениха драстично

След залеза сиянието беше невероятно, както и усещането да наблюдаваш последните слънчеви лъчи за годината

        Натам познат сценарии… поставяне на челника, пускане на осветлението на ГПС-а и връщане до изходната точка в тъмното… или общо 17,2 км. ходене за деня – прилично!:-)

        Фантастичен ден като атмосферни условия без аналог през изминалата година. Когато чуете че в планините ще духа винаги трябва да имате и още едно нещо наум… вятърът почти винаги „причинява“ и кристални гледки във всички посоки)

Advertisements

5 Responses to По рида на Бегличкия дял/Врачански балкан/

  1. Страхотен завършек на годината! Нека и новата 2010 да е също толкова страхотна 🙂

  2. Любомир Василев says:

    Великолепни пътешествия и много добре показани.
    Просто нещо като „Любимо следобедно четиво“.
    Най-посещавания от мен сайт от известно време.
    За снимката „На вр. Пършевица светлината стана приказна… северния край на Балкана и Дунавската равнина там далеч“ мисля, че това което наричаш „северния край на Балкана“ е началото на Широка планина- Веренишкото бърдо, вдясно разбира се е Пъстрината.

  3. Радвам се че ти харесва публикацията!:-) Имах на предвид северния край на Стрешерския дял, който прилича на футуристичен влак/ вдясно на кадъра/)) Иначе Широка Планина си я познаваме добре!:-)

  4. Как ги правиш тия красоти? Моите поздравления и успех!

  5. pepps says:

    човек, аз, дето съм от Враца, досега не бях виждала по-хубави снимки на тая част от Балкана, мерсаж!! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: