Хижа Ком/нова/ – вр. Ком

12.12.2009г.

    Предвид прогнозите за времето, определено по-логичното беше този уикенд да бъде пропуснат в името на мързелуване в градска среда. Но не би, просто защото от последното спомени няма и отделно от това напоследък Видин ми става все по антипатичен като град/но това е друга тема/!:-)))

     С колега успяхме да се качим с автомобила до хижата с цената на малко буксуване а в горната част и връщане на заден ход по леда))) Интересното беше, че горе имаше учудващо много автомобили още преди да е пусната в действие ски пистата. Явно Софиянци наистина са усетили че тук ще им излезе по-евтино и вече „разузнават“.

   Един поглед към хижата и потеглихме към върха

Решихме вместо по пътеката за старата хижа до преминем по ски пистата. В долния й край мъглата беше подобаваща с учудваща липса на вятър.

Въжената линия в съвсем скоро време я очаква пускане в действие. Гледах я с блеснал поглед, като знам откога не съм се качвал на ски!:-)

След горния край на пистата излязохме на пътеката от старата хижа и се насочихме към иглолистната гора.

Поглед в обратна посока ни показа, че явно  горе на откритото ни чака абсолютна минимилистична гледка))

В гората красивите гледки на падналия съвсем скоро сняг следваха една след друга.

Когато стигнахме табелата откъдето се отделя зимната пътека ние съвсем логично продължихме по летната, просто защото наоколо нищо не подсказваше че е зима!:-))) Като оставим шегата настрани съвсем пресния сняг не представлява лавинна опасност но при натрупване на по-стари слоеве отдолу вече е съвсем различно!

При излизане на откритата част бързо се разбра че вятър има и ще става и по-силен. Мъглата беше окупирала всичко а гледката на приятната дървена беседчица на седлото между малкия и среден вр. Ком беше… no comment…

При подсичането на средния Ком слънцето на моменти дори опитваше да се показва макар и неуспешно)

Големия Ком/2016м./ ни посрещна както трябва. Всичко вертикално беше в много скреж указващ посоката на ветровете а горе определено ги имаше!:-) Гледката беше типично арктическа и си заслужаваше да се види и най-вече усети)))

Разбира се и дежурната снимка на върха

След малък престой/по мойте стандарти/ потехлихме обратно. Отново в гората личеше че денят е към своя край, леко валеше снежец а вятърът изчезна по същия начин по който се беше появил на изкачване.

     Приказката беше пълна с много пухкав сняг и по земята и по дърветата. Долу на хижата бяха се събрали още повече автомобили и леки и високопроходими и товарни. Почистваха се багери, снегорини и всичко показваше какво предстои съвсем скоро. В личен план това означаваше да започвам да правя ски-упражнения!:-)))

     Не знам за последно кога съм се радвал толкова много на някое изкачване… и добре че е така, защото това показа че планинарското в мен е определено по-застъпено от фотографското.

     Благодарности на колегата че ме изтърпя докато снимах, както и за вкусния кекс/да не пропусна/.

     Има много хора, които не могат да разберат изкачването на връх при подобни условия и напук на прогнозите за времето. Понеже се убеждавам, че е безсмислено те да бъдат убеждавани в обратното то решението е просто! То е да го направят с опитен човек до себе си… или ще се откажат от идеята тотално или по-вероятното е да бъдат запленени и тогава няма спиране!:-)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: