Обичам Бегличкия дял на Природен парк Врачански балкан… а там любимото ми място е красивия рид Кобилини стени. Удивителното съчетание от “зъбати“ скали и плавните извивки на терена над тях ме инспирираха и за заглавието на публикацията! Около час и половина преди залез на първенеца Бегличка могила бързо ми стана ясно, че облаците се изнасят на изток и гледна точка североизток, ще е най-подходяща. Моментално се обърнах и потеглих към едни хълмчета, находящи се в близост до началото на спускането на екотъпеката към с. Очин дол. По пътя започна да се открива профила на рида… както и сянката на фотографа:-))

…

След минутки вече бях на желаното място. Еххх тези дръвчета долу толкова съм ги гледал в скреж но уви този път нямаше как:-)

…

Любопитно беше да наблюдавам сянката на връхчето на което бях стъпил!:-)

Поглед на юг-югозапад към Ржана и Голяма планина/дялове на западна Стара Планина/ с техните първенци върхове Козница и Чукава

Светлината започна постепенно да се „затопля“ и облаците да се насищат

…

Уви след този кадър слънцето потъна в тънка но плътна облачност над хоризонта и ми стана ясно, че няма да дочакам така желаната червена светлина… ех, ами не може всичко накуп:-) Долния план потъна в сянка но пък облаците грейнаха в същата тази светлина:-)

…

Едно самотно дръвче ми залепна за погледа и венага ми хрумна нещо минималистично. Вадене на дългия обектив и хоп 200мм. Уффф май забравих да кажа, че душаше гати вятъра и алуминиевата Шерпа вибрираше на безобразие та… направих около 10-15 кадъра, докато изкарам рязък такъв:-)

В този момент кончетата, който бях забелязал от Бегличка могила се показаха между ридовете!!! По закона на Мърфи вятъра се усили а и 200мм ми бяха малко. Светлината ставаше все по-интересна, белия баланс побесня, аз също от вибрациите на статива, нещо стана и със спусъка… снимах като луд, защото знаех, че ще има безобразно много брак… еее ето го резултата:-))

…

Ред е и на студената светлина на здрача

…

Нататък познат сценарии, газ на снегоходките, малко след това и палване на челника… реших да пообиколя южния рид на Бегличкия дал преди да се върна при автомобила. Без луна и при силен вятър си останах само със съзерцаване на светлините на селцата в ниското/а си заслужаваше/:-)

След около едномесечен застой по чисто служебни причини нямах търпение да откина синджира, докато есента не си е заминала окончателно:-) Това, че същата закъсня само ми беше от полза. Заедно с фото-форумците Ицо-bairi100 и Младен-demiman под вещото ръководство на първия решихме да пообиколим района около село Бабинци над град Тетевен. Забрах Младенеца от добрия стар Лом а Ицо трабваше да ни чака на жп-гарата в с. Люти брод. Докато чакахме влака решихме да навестим един вече набелязан отпреди завой, както и една площадка над Черепишкия манастир.

Мъглата се оказа доста плътна но промеждутъците не бяха пропилени.

…

Демито нямаше как да бъде изпуснат:-)

Мъглата над Черепишкия манастир се оказа прекалено плътна но издебнахме момент, когато билото на Врачански балкан се показа за момент.

Забрахме Ицо от селото и направление град Тетевен:-) По пътя малко преди градчето отбелязахме подобаващо Гложенския манастир.

…

Ударихме по едно люто шкембе в Тетевен и газ нагоре към страхотното селце. По пътя твърде често се наложи да се спира и да се тича със стативи/имаше защо/:-)

…

…

Статив тук статив там:-)

В селото натоварихме раниците здравата с туристическо оборудване и още нещо и излязохме на полянките над него. Една от първите гледки определено беше впечатляваща… сърцето биеше лудо от кеф:-)

Една широка панорама и направление към връхчето вдясно в кадър/Острич/ и параклисчето на него:-)

Вече отгоре поглед в обратна посока.

Бързо кадърче…

… и се приготвихме да снимаме нощно:-)) Кадър, два- пробни… и определено това, което Ицо ме навиваше първо да направя го направих последно, но пък стана най-добре!:-)

Наснимахме се и слязохме малко под върха, където се опънаха палатки, запали огън и някой започна да фръга мръвки на скарата:-)))))))) На следващия ден преди изгрев хайде пак на параклисчето. .. и се започна една смяна на широко с теле:-)

Слънчо започна да изгрява.

С дългия обектив определено имаше какво интересно да се приближи:-)

…

…

…

Гледките към град Тетевен под широк ъгъл определено си заслужаваха!

…

…

Слязохме от връхчето, събрахме палатките и багажа и надолу към селцето и автомобилчето. Домакинът Христо както винаги даде страхотна идея а именно да отидем леко северно от селцето. Така и направихме, което стана повод за нова порция кадри:-)

…

…

…

И така… дойде време да се ориентираме в обратна посока. В Тетевен отново ударихме по едно шкембе/тоя път си взех поука и намалих лютото/:-))))) Предложих на връщане да минем по поречието на река Черни Вит навътре в Тетевенски и Златишки балкани, което и направихме! Нямаше как да не се отчета на едно от любимите ми селца в Златишкия балкан - Ямна!

…

…

Последната спирка беше водопад Варовитец край град Етрополе. Вода нямаше та си снимахме повече за кеф но пък кеф имаше в изобилие:-)))

Страхотно си изкарахме този уикенд ама страооотнооо!!!!!:-) Изключителни преживявания в страхотна компания и пожелания за пролетта, като цъфнат там разните работи отново да сме тук!:-)

На слизане от вр. Мусала мисълта ми беше ангажирана с предстоящото посещение на горепосоченото местенце, което бях виждал само на снимки. Отделно, че и нямах търпение да се видя със страхотен приятел, човек и баирофотограф №1 - Христо/баири100/!:-)

След една много приятна семейна среща на която разбрах, че невероятният иглустроител всъщност кипи от ненадминат творчески потенциал се отправихме към язовира:-))

Изпуснахме залеза но пък не това беше най-важното/май по-важното беше, че не строших колата докато бързах за параклиса/:-)))

Да започваме с клишираните гледки… мдаммм малко след залез.

…

По здрач решихме да си направим експерименти, като Ицо позираше пред параклиса:-)

Продължихме с експериментите но липсата на луна  не можеше да бъде компенсирана с всякакви светещи импровизации. Опънахме палатки и кой в тях кой в автомобил се опънахме за сладки сънища:-) Два и половина часа преди изгрев станах за да реализирам нощен кадър на два етапа, първи чисто нощен за звездното небе и втори на зазоряване за долния план… разбира се от неподвижен статив. След сглобката резултатът определено изкефи:-)

Началото на зазоряването предвещаваше мъглички.

Започнах да съжалявам, че не си взех телеобектива, защото по едно време насред феерията забелязах и рибар с лодка!

Светлината бързо се променяше а мъглата ту се вдигаше ту падаше.

…

…

…

Реших да отида до малкия кръст северно от параклиса.

Гледах часовника и се върнах на класичесата позиция за да хвана първите слънчеви лъчи.

Минутки по-късно.

Кръстът ми хареса та пак пробвах същата гледна точка.

Въртях се насам натам за интересни гледни точки с параклисчето.

…

Както се казва стига толкова, следващия път пак!:-) Много приятно и красиво местенце, което пак ще се посети!:-)

Никога не ходя далеч от Видин само заради някаква фикс идея да заснема едното място! От друга страна никога не ходя и без конкретна цел да… заснема едното място!:-) Та исках хем приятна разходка в планината за дните около празниците по случай Независимостта, хем да преспя на връх Мусала за да снимам залез, нощ и изгрев от 2925м. С един познат набързо оформихме трасе като за два-три дни: Боровец – Мусала- Малък и Голям Близнаци, Маришки чал – Манчо – хижа Заврачица – Ситняково – Боровец. При приближаването към Самоков Рила не изглеждаше никак добре. Затова дадох идеята да завъртим кръга наобратно за да не сме същия ден горе на вр. Мусала с голяма вероятност за плътна облачност дори и дъжд. Така и направихме, като на вр. Мусала бяхме ден по-късно от предвиденото. Преди това някъде между вр. Манчо и вр. Маришки чал се засякохме с група туристи. Попитах ги на върха ли спахте – дааа, какво беше времето вчера вечерта, през нощта и сутринта днес, като се надявах да кажат ами уф мъгла… нищо подобно всеки беше екзалтиран от залеза и когато ми показаха снимките на дисплеите на фотоапаратите си разбрах какъв момент съм изпуснал с мъгли, пронизващо слънце и препускащи златни облаци. От този момент нататък де ли се опитвах философски да приема тактическия провал от фотографска и естетична гледна точка!:-))) Нещо не ми се отдаде и откровено освобождавах събиращото се напрежение с хвърляне на щеки и коментари по собствен адрес, дето обикновено ги употребяваме спрямо домашния или друг добитък!-)))((()))((( За пореден път нямах късмет и си спомних няколко пъти дето понапържих дядо Боже както не е редно… грешник съм и ми се връща мдааааа!:-)

Та пристигнахме на вр. Мусала късния следобед и гледката не беше нищо особено.

Завъртях от другата страна на метеорологичната станция и започнах да се чудя кое е криво аз, колчето или сградата:-)

Изчаках една голяма група Испанци да си тръгнат от върха за да отснимам котата на спокойствие.

В обратна посока към х. Мусала, Маркуджиците и Ястребец имаше леко мърляв залез и ми стана ясно, че по-добре няма и да стане.

Слънцето беше в тънка облачна пелена и го нямаше желаното червено оцветяване.

След като окончателно се скри около хоризонта последва отново панорамка в обратна посока.

Прибрахме се да хапнем… отново с камара дъновисти… ееегати тия хора вече са навсякъде. Реших да изляза за да хвана здрача преди да е станало съвсем тъмно.

Луната предстоеше да изгрее през втората половина на нощта в съвсем малка фаза та ми беше ясно, че няма да мога да разчитам на добро осветление на базличните гранитни скали. Около 03.30 станах навлякъл цялото облекло върху мен и няма как след като температурата беше под нулата. Луната беше изгряла откъдето очаквах и също толкова малка, колкото очаквах уви. Идеята беше да повторя един зимен кадър но мрачните скали ме отказаха и набързо реших вместо 1/3 небето да заема 2/3 от кадъра…

Резултатът ми хареса.

Със „статични“ звезди е определено по-приятно макар и не така ефектно.

Докато се въртяха интервалните експозиции обиколих върха на челник и бързо разбрах, че при почти нищожна луна това е мястото откъдето може да излезе нещо прилично. Реших да преместя леко статива за да хвана само района на върха. Този път използвах единична дълга експозиция… звездните следи определено са много по-слаби при този метод.

Нямаше смисъл да се прибирам вътре, защото предстоеше зазоряването и началото на новия ден. Постепенно започнаха да излизат разни дъновисти и учудено ме гледаха как може един човек, който предната вечер ядеше месо на поразия и показа северозападен темперамент да е там преди тях:-)))))) Бързо направих този кадър на котата, защото след него бялото братство започна да го обикаля и да се моли на боговете за неща, които аз като простосмъртен не отбирам…

За момент издебнах котата на върха свободна преди изгрева/не че с думи не разкарах „божествените“ леко от кадър/:-)

…

Слънцето изгря, започнаха песнопения и молитви а на мен ми призля от тях и се махнах настрани до добре познатата позиция но те и там дойдоха…

Пробвах със и без поляризационен филтър при идентична като разпределение на светлината хистограма.

Със – белезникаво небе но по-добре разработени сенки.

Без – хомогенно безлично небе и по-плътни сенки.

Докато правех почти без емоция този кадър на юг към Близнаците, Маришки чал и т.н. в главата ми изникна идея за иглу на вр. Мальовица и зимни залез, нощ и изгрев от там:-)

Последен кадър да се увековеча на върха.

Така газ надолу и направление към язовир Пчелина на гости при един страхотен човек Христо-bairi100 и посещение на едно съвсем небезизвестно параклисче… за което ще има отделна публикация!:-)

След Пирин дойде ред и на Рила планина. Имах си план първо да премина покрай Страшното езеро, нагоре към зъберчетата и натам та до Отовишкия дял:-)

Хм, снимките са хиляди и в общи линии за личния албум та ще се задоволя с отделни местенца направили ми по-силно впечатление)

На страшното бях при дива контра светлина та изобщо не го мислих а оцепих по права линия през стръмното към вр. Попова капа. Мотайки се на всеки от Купените се отправих към вр. Ловница.

Гледка към най-високият връх на северозападна Рила – Голям Купен/2731м… да с 2м. по-висок е от Мальовица/ от подножието на вр. Ловница.

На вр. Ловница както бях планирал изчаках залеза. Рядко ми се случва да попадна на невероятно местенце и да се кефя много на светлината и гледките а да не мога да направя интересни снимки… еее баш така стана:-))) Уффф абе прекалено безличен камънак в посока Купените.

…

В обратна посока се разкриваше култова гледка към върхове Двуглав, Злия зъб, Орловец, Петлите, Мальовиците… та си изкарах до залез.

…

Типично за мен не бързах да сляза до заслон БАК а когато реших вече на челник се отклоних от пътеката и с активно псуване през стръмните морени се смъкнах до постройката:-)))

Като видях, че съм сам бързо ми мина дивия нрав, сложих фотото на статива, метнах челника в заслона и зачаках изгрева на луната… мдааа резултата си заслужаваше:-)

Изгревът не ме грабна.

Не ми се пребиваше с тежката раница та набързо избих всякакви мераци за преминаване до връх Мальовица напряко през Петлите. Реших да си сляза до втора тераса и отново да се бъхтя сигурно нагоре:-)))

На слизане се обърнах да запечатя връх Орловец и Петлите.

Впоследствие наложих учудващо и за мен яко темпо и много преди планираното бях на вр. Дамга-Вазов връх. Най-яркия спомен от този участък беше, когато баш на връх Мальовица Французин на развален Български ме попита: Малевица къде… а аз на развален Английски му отвърнах: Па те тука уан митър ин фронт оф ю:-))))))))))))))

Та така… безспорно панорамата към Урдини езера и Мальовишкия дял от вр. Дамга е невероятна!!!

Легнах да подремна около час-два на върха за което време покрай мен премина доста народ:-))) Реших да захапа Отовишкото било със залез на вр. Отовица и преспиване в хижа Иван Вазов.

Усещането да наблюдаваш седемте Рилски езера от Отовишкото било си е невероятно изживяване!!!:-)

…

…

…

…

Няколко снимки от Отовишки връх и газ надолу към хижата)

…

На следващия ден реших да отида до вр. Харамията… учудващо най-хубавата гледка към езерата беше преди него.

Това бяло братство хем ми е интересно хем не мога да го разбера…

Последва досадно слизане до ЦПШ-Мальовица, преспиване и направление хижа Рибни езера.

Та, на следващия ден изкачване с Опела до кантон Тихата Рила на 2000м. надморска височина с цената на изпуснал амортисьор и счупен лагер… така е човек и добре да живее трябва да си вземе джипка!:-)))

Еййй вр. Рилец си заслужава а гледката към Мальовишкия дял e №1)

Ридът Зъбците и Рибни езера също!

Реших да остана за залез на вр. Канарата но май се оказа, че по-добрия вариант щеше да е вр. Йосифица… няма нищо панорамата си заслужаваше!

Последва слизане по тъмно на челник до хижа Рибни езера, където възрастен водач-планинар ме нахока, че никога не би допуснал сам човек да ходи нощем в планината… няма да пиша как се обосновах но само да вметна, че заврях човечеца у на кучето оная работа – ми така де аман от разбирачи:-)))

Нататък направление Славянка-Алиботуш!

Основно фотографските ми мераци се състояха в отразяване на гледките от вр. Бански Суходол и натам просто преход в Пирин пък каквото дойде!

Та… Синаница ме посрещна леко скучна при залезчето и изчаках утрото за нещо по-интересно. Единственото което ме впечатли беше спокойната водна повърхност и отражението на върха и Момин връх.

Изчистената гледка определено ми допадна.

Изкачване към Синанишка порта и приятната гледка назад:-)

От портата реших да отида до върха и да се върна. Макар и отделени от главното мраморно било Синаница и Момин връх впечатляват със същия красив профил и строеж.

Портата между двата върха и гледка към част от главното мраморно било, което прави Пирин уникален!

На връщане от върха ме впечатлиха преминаващите мъгли.

…

Скучен преход през спано поле, като интересното започна след Винарска порта. На Мозговишка порта падна мъгла, удари най-зверската гръмотевица, която бях чувал някога и започна да ръми. Знаех, че заслон Тевно е близко и ускорих темпото. Точно след като направих следващия кадър на Тевно езеро се изсипа порои съчетан с градушка и последните 200 метра минах на бегом… нямаше за кога да вадя дъждобран:-)

Влязох да пия бира и хапна нещо, като водехме безумен разговор с Немци и Холандци:-))) Тогава някой извика – бре каква яка светлина има навън и излетях като тапа от постройката. Хммм интересна и особена светлина, която обаче бързо си заминаваше та реших да не търся позиций за да не остана без нищо.

…

На следващия ден преди изгрев се качих на седлото между Момин двор и Валявишки чукар, където само се въртях като пумпал за да хвана гледките в посока Демянишка долина и Тевно:-)))

Демянишка долина с Валявишки чукар вляво и Полежанското било вдясно.

Заслон Тевно.

Голямо Валявишко езеро.

…

Широка панорама към Тевно езеро и добре познатите върхове в околност.

…

Уви късметът реши да ме напусне. Вечерта на същия ден стоях като пукел на Момин двор и Валявишки чукар в една досадна мъгла и жалание за красив залез, които остана само в мечтите ми… уффф:-)

Спане както никога с 1000 човека в заслона и тривиална снимка по изгрев.

Прибиране до хижа Вихрен през класиката Типиците и чао Пирин до следващият път!:-)

В началото на отпуската нарамих раницата и отпраших за любимия ми Пирин. Целта ми беше да си пообиколя планината без твърд план. Все пак чисто фотографски акценти имаше и първият беше да хвана залез от вр. Бански суходол/нещо което преди две години не успях да направя, просто защото не смогнах да се справя с противно-тежката раница хаха резиииллл/!:-)))

Тоя път се получи, че и приятна облачност хванах! На кончето статива и щеките така се оплетоха във въжетата, че лазих по корем за да се откача а как съм псуваааал мани мани:-)… но пък мястото е магия та много бързо ми мина…

Гледах часовника и бързо изкачих Бански Суходол, като мъглата ту се вдигаше ту падаше.

Светлината постепенно ставаше приятно мека а комбинацията от облаци и мъгли придаваха завършен вид на… поне за мен най-култовата и красива гледка в Пирин планина/от вр. Бански суходол на югоизток към карстов ръб кончето, Кутело 2 и 1 и разбира се Вихрен/…

Думите са излишни… наистина всеки Българин трябва до отиде на това място…

По едно време забелязах и собственото си отражение в небето/Брокенският призрак/. Видях ореола около себе си, разперих ръце и се обожествих, като Св. Аполо – покровителят на мраморния дял/!!!:-)))

Брех този Црномогилски чал… интересни неща съм чувал за него!

Слънцето се скри за известно време но забелязах, че малко над хоризонта има тънка линия чисто небе. Знаех, че ще имам минутка-две за желаната червена светлина. Казах си… те сега ако пропуснеш момента ще те убия ейй внимавай… и батко Краско започна да дебне с ококорени очи ауууу!:-))))))))))

Ще ще…

Та чак до връх Синаница/наричана от мен Синаничка/ – предстояща дестинация:-)

По-огнено не стана но и това беше супер а кефа тотален!!!

…

Бързо се обърнах в обратна посока за да направя няколко експозиционни клина в посока запад към заслон кончето, ефектните Баюви дупки тааа до вр. Пирин, секунди преди слънцето да се скрие за последно през деня.

…

Хайде няма го…

Не бързах да слизам към заслона… хапнах си горе до мрак, слушах Диип Пърпъл, пък после палнах челника и потеглих. Малииии в малката барака бяхме 9 човека та цяла нощ не мигнах заради камара фактори… но пък завързахме хубави запознанства/така е в планината/.

Зазоряването не беше впечатляващо но не това ми беше целта/вече я бях изпълнил предния ден/.

Еххх тези Баюви дупки/зимата ще има малко или май доста шубе с котките по тези необезопасени ръбчета/!

Интересни мъглички след изгрева… кой Поляк, кой Балканец всички оправяме снаряжението и потегляме към нови дестинации.

Като се замисля, че само мъкнах дългия обектив, че и калъф му взех а така и направих 4 смотани снимки с него/по-късно си взех поука и го оставих да почива у дома та до зимата, когато вече ще е необходим/.

И такааа направление Синаничка и Тевно!:-)

В общи линии първият от двата фактора ограничава ефектните позиции в непосредствена близост до градчето и с предимно открита гледка от центъра на същото към обекта на фотография!

Харесах си няколко позиции и упорито си ги отснимвах периодично при различна светлина. Ако не се лъжа съм запазил екзифа към кадрите та останалото се вижда) Големият проблем категорично се нарича топлинен шум/тук имам някои идеи за решаването му, които обаче ще приложа на друг ДСЛР/:-))) Няма да се впускам в повече подробности освен тази, че съзерцаването на нощта със или без компания винаги си има голям чар)

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

Та… както през деня така и през нощта няма два еднакви кадъра и винаги е интересно!:-)

След разходката около Тевно езеро дойде ред и на вр. Полежан. След Попово езеро Христо предложи варианта да захапем едно от билата водещи към седлото между върхове Безбог и Полежан. Това решение ни спести доста заобикаляне и осигури възможност да бъдем на върха час и половина преди залез за да може майстора да сътвори ново снежно иглу в което да пренощуваме на върха!!!:-)

Около половин час преди залез започна и фотографията. Христо все още строи а Деян прави същото като мен)

Сиврия, Джано, Ченгелчал, Славянка-Алиботуш, че и Боздаг в далечината

Джангал, Кралев и Момин двор, Малка и Голяма Каменица, Каменишка кукла, Яловарника… мнооо матрял за изкачване!:-)

Газей, Голямата стража, Муратов, Вихрен, Кутело… еха

Много зор е видяло това знаменце) Вижда се и триъгълния силует на сянката на върха на заден план

Дойде ред и на очакваните червени тонове малко преди залез

Залезът вдясно от Бъндеришки чукар

Същата посока само 2 минутки по-късно!!!

Здрачът след залез

Деян вече е на седлото между двата Полежана с намерение да преспи на палатка там някъде)

А така, конструкцията е готова да посреща обитатели и да бъде отразена подобаващо)

Нощен поглед на изток

Преспахме учудващо добре на 2851м. н.в.!:-))) Всъщност снегът е перфектния изолатор, както от студ и вятър, така и от звука на последния!!!

Ставане преди изгрев и хоп наново)

…

Изгревът… долу вляво е вр. Безбог

Кефещата червена светлина:-)

…

Христо до иглуто

Хайде и малко Рила на хоризонта

Светлината постепенно си „отиде“, тъкмо да се сетя че някъде там на север е и вр. Мусала!:-)))

Няколко дни в които пълноценно усетихме зимната планина и ми напълниха душата! Отделно, че фунционално и физически едвам смогнах но това са подробности!:-)

Няма да се впускам в разкази за преживяванията в Пирин планина, защото те винаги са страхотни. Преди всичко обаче искам да благодаря на Христо – изключителен човек… Ицо и извинявай ако съм бил досаден на моменти!:-)

Събитията се развиха така, че за пръв път видях района около Тевно езеро в сняг. Докато спътникът ми реши да построи иглу на седлото между върхове Валявишки чукар и Момин двор аз предпочетох да поспинкам в заслона, който се оказа тъпкан догоре със скиори и сноубордисти жадни за приключения и екстремизъм по върховете!:-)))

И двамата искахме място от което да има хубави гледки и седлото беше точното място. Като резултат от там и реших да заснема края на единия и началото на следващия ден.

Джангала и Момин двор

Поглед към Газей, малък и голям Полежани

Някъде там мраморното било и двата Гиганта Вихрен и Кутело

Каменица, Каменишка кукла и Яловарника а долу заслон Тевно езеро

Малко по-късно започнаха да излизат посетителите на заслона и това стана повод за серия от кадри

…

…

…

…

Кралев двор

Валявишки чукар

…

Иглуто!

Газей

Тоновете на здрача

…

…

…

…

…

…

На следващият ден станах рано за да хвана цветовете на зазоряването и изгрева от същото място

…

…

…

…

Мъничко по-късно)

…

…

Същия ден се изкачихме до вр. Полежан, където творческият потенциал на Ицо се развихри под формата на ново на иглу на 2851м. н.в… но за там ще има отделна публикация!:-)

С двама приятели дни по-рано набързо решихме да изкачим първенеца на България и Балканския полуостров. Идеята беше да развеем Българското знаме на върха точно навръх националния празник, но все пак природата ни „намекна“ да го поотложим за следващия ден!:-)

03.03.2011г.

С бърза крачка приближаваме все още незавършената нова хижа до хижа Мусала

В далечината първенецът обвит в облаци

Честит Трети Март!:-)

След залез, когато стана напълно тъмно дойде време за няколко от любимите ми нощни кадри от хижа Мусала.

Светещата станция на вр. Мусала

Две селфчета със самоснимачка тип „Мамуточелникофотография“!:-))))

…

… и една дълга експозиция от същото място

04.03.2011

Приятна утринна гледка след едно студеничко преспиване в хижата!:-)))

Страхотно време и започна едно весело изкачване към върха/особенно по ръба след заслон „Леденото езеро“/:-)

Горе планът беше да преспим за да хванем залез и изгрев от върха. Няколко часа преди залез ми стана ясно, че няма да видя червените краски заради настанилата се на запад плътна облачност тип смог. Затова и направих няколко дакъра, докато все още имаше слънце

Витошка, като островче насред мъгличка и смог)

Същите позиции след залез

…

…

Хубавото време набързо ми вкара идеята за един кадър с дълга експозиция от върха. Позицията си я знаех от преди, като постоях около 45мин. в тъмнината почти до ръба на Трионите/уникално изживяване/!:-)

05.03.2011г.

Преспиване на върха и ставане преди изгрев за представлението!

…

Не съм само аз съм с фотографски мераци!:-)))

… и една влюбена двойка очакваща изгрева)

Дългоочаквания момент!

…

…

Поглед към южна Рила и Неповторимият Пирин в далечината!

Разбира се накрая и едно селфче

Изключително приятни емоции породени от времето, гледките и страхотната компания на Милчо и Емилиян!!!:-) Отделно, че шерпата ми тотално се разкачи и разпадна но това е друга тема!:-)))

Много пъти съм преминавал през впечатляващия проход и винаги съм си казвал… ей те тука че дойдем да снимам тава чудо!!!:-) Ех, дойде време да му окажа нужното внимание)

Исках нещо по-интересно като светлина и затова в рамките на два дни/но различни седмици/ избрах две позиции за изгрев и залез над с. Згориград!:-)

05.02.2011г.

Зазоряването

…

…

…

Изгревът

…

Вечерта на същият ден след залез

12.02.2011

Уви, преди изгрев липсата на сняг направи контраста твърде силен

Отдавна исках да хвана светлините на преминаващите автомобили по пътя към хижа Пършевица и пещера Леденика, като след залез ми се отдаде тази възможност

…

Разбира се исках и повече гледни точки и по-подходяща светлина преди залез и сняг и отново сняг… Дано последното най-накрая настъпи, че и скалите около гр. Белоградчик чакат!:-)

След последният път, когато хванахме залеза си казах, че скоро трябва да дойдем и за изгрев слънце!:-)

Така и стана, като уви… почти пълната липса на сняг в желаната посока леко пообърка плановете… но пък както и преди казах самия момент човек да присъства на изгрев или залез от планински връх си е невероятно красив момент!!!:-)

…

…

…

…

Хайде същото при първите слънчеви лъчи)

…

…

…

…

…

…

Еххх, хайде следващия път нека има мнооооооого сняг със „сметанови“ козирки!:-)))

Аха, последният ден за годината налага някои мероприятия, които не се връзват със шофирането… та добре че слънцето залязва раничко около 17.00 часа и има време за последващата част!:-)))

Та така, по изгрев на познато място, което за незнам си кой път се оказа без мъгли и облачета! Първо кадърче с новият Olympus E-1/който успя що годе да се разбере с Канона кой и кога/!:-)))

Последва приятна разходка между скалите с кафе-почивки. Когато отново слънцето започна да доближава хоризонта се отбихме до познати позиции

Слизане и отново изкачване до съседното хълмче с малко буксуване и побутване по снега в сенчестите места!:-)))  Откри се  любимата ми гледка към скалите, която си наричам Белоградчишкия каньон/мини каньон но пък ефектен/!:-)

…

Отново с Оли-то

Газ към римското кале за да хванем последния залез за годината!

…

Последните слънчеви лъчи огряват ТВ-кулата и венецът. Гледка клише, която винаги си заслужава)

Слънцето докосна докосна веригата на Западна Стара планина на седлото между върхове Зелениград и Ветрен. Инстинктивно започнаха ахкания и пожелания за следващата година а отблясъците си свършиха работата съсипвайки още един кадър!:-)

Червените тоналности на небето уловени от Кодак ЦЦД)

Последва една невероятна червено-пурпурна феерия но точно в посоката дето не ми вършеше работа та само се наслаждавахме на момента.

Последен 30-минутен кадър от другия край на града с небе опушено от пушеци и малко фойерверки)

Честита Нова Година на всички и нека мечтите никога не свършват!!!:-)

Първенецът на планина Козница/дял от Западна Стара планина/определено е връх с ясно изразена индивидуалност. Винаги го свързвам с любимия ми връх на Западния балкан а именно Три чуки поради наличието на отделни в случая глави, които оформят и забележителния вид на върха!:-)

Та така потеглихме от хижа Петрохан следобяд с намерение да бъдем на върха преди и по време на залез слънце. Уви малко се позабавихме, което наложи доста бързане особенно в последната част та едвам хванахме заветния момент.

Малко преди върха поглед на изток към Стрешерския дял на Врачански балкан

…

Бърз поглед на запад-северозапад към Берковска на близък план и Чипровска на далечен планини. Остричкият връх Ком наистина показваше наглед кой е баткото)

Вече на върха гледка от първа чука към последователно наредените втора, трета и четвърта такива… а вдясно в далечината съседът Врачански балкан

2-3-4… на 1 сме ние:-)

Гледка на югозапад… в ниското е проход Петрохан, който разделя Берковска планина от Козница

Билото на планина Козница

В далечината вляво огряният от слънцето Беглички дял на Врачански балкан и неповторимите кобилини стени

Отново поглед към куклите с последните слънчеви лъчи и неповторимите червени нюанси на залеза

…

…

Последен кадър на знака бележещ котата на върха и газ обратно, защото вятърът и студът след залез слънце не си играеха!:-)

Залезите и изгревите на заснежени планински върхове определено са моменти, които много ама много си заслужават да се видят независимо от дискомфорта, който създава ниската тепература.

В този ред на мисли следващият път ще съм на същото място но вече по изгрев!:-)

За кой ли път реших да изкача първенеца на Берковския балкан… но Ком винаги го заслужава!:-)

Мъглата беше окупирала билото във височина но си личеше че може… и да имаме късмет с ясно време)

Страхотен момент а легендата Стефан-стражара позира на преден план и мърмори, че с фотограф не се ходи в планината!:-)))

…

Отново поглед назад… дааа, ще има слънчице)

газ нагоре по ски пистата

Малкият ком сякаш ми казваше: не се чуди снегът наистина е син)

…

В началото на лятната пътека/дано не ми стане навик да минавам през нея зимЪска/!:-)

Макар че и двамата бяхме със снегоходки пухкавият сняг изобщо не ни помагаше а само правихме хубава пъртина, уффф)

Град Берковица някъде долу

и по-близък план

Хм дай да минем напряко вдясно за да хванем залеза на средния Ком

Тук какво буксуване падна със снегоходките и пързаляне по задник не е за вярване/от моя страна де/:-)))

Хайдеее и ми се откри… златиста гледка на запад с искряща облачна пелена в ниското

Докато правя 1000-ния кадър Стефчо активно брой слънчевите петна!:-)

Някъде там в далечината тъмната ивица е Витоша и зад нея Рила/отпред е  ясно)/… невероятна видимост!!!

Слънцето вече беше доста ниско и побързах да се кача на средния ком за няколко кадъра до самия залез че и след него

Оттенъците на снега и небето от златисти преминаха в червеникави

Слънцето докосваше хоризонта а приказката беше пълна с големия батко и веригата на Берковски балкан на преден план)

…

…

Отново поглед назад, където контрастът в цветовете между снега и небето беше невероятен

…

Сумрак

Докато прегазим мекия сняг отново замръкнахме на върха, което означаваше малко експерименти с нощни кадри!

…

Та… това ми беше 16 изкачване на вр. Ком и нещо не ми омръзва!

Няма нищо по-хубаво от това да се изкачиш над безличната гола кафява действителност в ниското и да попаднеш в един съвсем различен снежен свят!:-)

Планът беше да премина транзит през красивия Родопски язовир с малко снимки и преспиване в с. Ягодина. Хубавото време и облачета обаче промениха плана и бързо се насочих към вариант – преспиване на място със снимки по залез и изгрев)

Дори по обяд ми хареса как си контактува пол. филтърът с наличната светлина.

…

…

Неочаквано но преди залез светлината далеч не беше такава каквато очаквах… твърде бледо-мека и неизразителна!

…

Минутите около и след залез бяха отново разочароващи с почти пълна липса на очакваните червени оттенъци…

На следващия ден около половин час преди изгрев се подготвих за представление с мъглички над водата и искрящи отблясъци от лъчите на изгряващото слънце… да ама не уффф.

…

…

Всичките ми кадри бяха с експозиционен клин но се отказах да разработвам сенките, защото минималистичния ефект от тъмни сенки и отражения ми допадна повече

…

…

…

…

Както се казва нова година нов късмет та дано следващия път имам щастие със стелеща се мъгла!:-)

Уви впоследствие престоя в Родопа планина се оказа преди всичко с чисто туристическа и разузнавателна цел отколкото фотографска… или както отдавна са казали – няма нищо по-хубаво от лошото време, което за съжаление не се състоя!:-)))

Определено се получи туристическа разходка с цел да видя на живо двата известни водопада на масива Триглав – Бабското и Кадемлийското пръскала.

Сутринта на х. Русалка денят предвещаваше да е приятен

Огън цветове:-)

Място за почивка от което се откриваха страхотни гледки към бабското пръскало и ждрелото

…

Реших първо да отида до Кадемлийското пръскало и на връщане да се покатеря по-близо до Бабското

Интересен поток по пътя

Наистина това бяха оптималните дни за есенни гледки от южната страна на балкана!

Показа се и Кадемлията… определено по-голям отколкото очаквах а местоположението му съвсем близо до Русалийския проход го правеше още по-внушителен.

…

…

…

Потеглих обратно към другия водопад. В посока юг вече се усещаше предстоящото разваляне на времето с което ни плашеха синоптиците особено един гологлав зевзек!:-)

За водопада се наложи да се покатеря малко нагоре по реката по камънье и дрве:-))) Стигнах до едно място от което се откри прилична гледка към него. Не исках да ходя по-нагоре, защото го сметнах за ненужно дърпане на опашката на разни твари а и наближаваше времето деня да отстъпи място на нощта!

…

…

…

След този кадър бързичко слязох до мостчето при раницата преди да се е мръкнало, защото челника си го бях оставил в нея. Планирах да преспя отново на х. Русалка и да заминавам, като така и стана… агнешката супа и ракийката на хижарите, както и те самите  бяха супер!!!

Мястото е непосредствено до гр. Тетевен а пръските са на водопад „Скока“, находящ се на края на въпросната екопътека!:-)

Макар че свързвам Тетевен с Рибарица и вр. Вежен този път бях отишъл там именно за да видя и снимам Тетевенския водопад „Скока“. Самата екопътека водеща до него е дълга около 4км. от които първите 3400м. се изминават по асфалтов път… така и направих, като последните 600м. изминах на двукрак режим!:-)))

След кадрите по-рано на същия ден от водопад Варовитец очаквах пъстри гледки… така и стана:-)

Мостче… обичам мостчета:-)))

Брех масичка и пейки покрити с листа… на това прекрасно място явно скоро не са идвали хора! След този кадър разчистих малко за да си хапна на цветно!:-)

Ниското слънце с помощта на пол. филтъра придаваха плътни наситени цветове на заобикалящата красива действителност!

Дойде и един от онези моменти, които често се случват на подобни места: най-красивата част от екопътеката не е това с което е известна – водопада а малко преди него един изящен водоскок, който наистина ме възхити!!!

…

…

…

След поредното мостче се появи и силуета на водопада

…

…

…

…

…

Самият скок не впечатляваше, просто обикновен водопад

…

…

Съвсем близко вдясно има втори водопад, който при това е и по-висок но за съжаление явно е действащ само през пълноводната пролет

Кратка и красива екопътека в красивия Тетевенски балкан!

До този момент не бях ходил на Етрополския водопад и предвид дъждовете в дните преди това очаквах че наистина ще има вода, както при голяма част от кадрите които съм наблюдавал!

Водата за съжаление дори и при тези условия беше кът но пък наоколо беше шаренко както се полага на една есен!:-)

Малко вода но пък за сметка на това постоянен дразнещ дъждец, точно колкото е необходимо за да ме ограничи в плановете обхващащи небето…

…

В търсене на интересни гледни точки реших да мина под оскъдните пръски и да ги снимам отвътре навън

…

…

…

Отново навън под дъждеца

Реших да сляза надолу по течението на реката и да направя няколко кадъра отдолу нагоре

…

Малък кроп от горния кадър

Както се казва малко вода но шарения от сърце:-

…

…

Като цяло останах със смесени чувства… значително по-малко вода от очакваното но пък шарената есен беше налице! Бързо в колата и газ към Гложене към едноименния водопад, който ме очакваше сух сух! Обратен завой и направление към Тетевенски водопад „Скока“!:-)

Винаги е удоволствие да се посети красивият скален рид в Бегличкия дял на природен парк Врачански балкан.

Като част от един приятен преход между села Миланово и Очин дол преди залез бях на посоченото място, където отразих познатите места в „септемврийска премяна“!:-)

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

Страхотно е да реализираш преход в рамките на който да си на точното място в точното време!

Ееее и благодарности на компанията за комбинацията, която направихме с превоза!:-)

    Отдавна не бях ходил в района на най-красивата за мен част на западна Стара Планина а именно Копиловският й край под върхове Копрен и Три чуки. В общи линии ако не се катерят красивите върхове се снимат водопади, като предвид облачното време логично беше да наблегна на второто!:-)

    Многократно бях снимал Копренските водопади и сега исках малка разходка с по-интересни гледни точки!:-)

    Дуршин скок:

    …

    …

    И един кадър с обектива тип рибешко око. Комично беше да наблюдавам падащата вода през визьора с чупките които прави. Уви, невъзможността да се постави пол.филтър на този обектив демонстрираха нагледно силата на отблясъците)

    …

    Вече на малкия кръг на Копренската екопътека:

    …

    …

    …

    …

    За следващите три кадъра рискувах да цопна от прага на горния кадър но си заслужаваше!:-)))

    …

    …

    …

    …

    На Ланжин скок бях на залез слънце. Цветовете се позагубиха а белия баланс стана ужасен и се наложи да го пипна значително до приемлива степен!:-)

   Прекрасно място. Който е идвал в Северозападна България и е пропуснал да се наслади на красотите над с. Копиловци бързо да се поправи!:-)

    В края на един хубав нощен преход по Берковски балкан, както бях планирал около половин час преди изгрев бях на един приятен връх – Момина Могила за да посрещна началото на деня!-)

    Отдавна не си бях играл с ХДР-та та сега ми се отвори възможност)

    Някъде там язовир Огоста

    …

    …

    В далечината Врачански балкан

    …

    Еххх, започва се…

    …

    …

    …

    …

    Идеята за изгреви и залези на върхове ми хареса и смятам да стане традиция/с мечките сме се разбрали кой ще носи меда/!:-)))

    Предвид прогнозите за ясно време с ниска влажност в атмосферата не беше трудно да взема решение за нещо интересно като занимание и мързеливо от физическа гледна точка „мероприятие“!:-)))

    Малко след полунощ бях на едно от любимите места в Белоградчик и се започна снимане та до зазоряването

    Високата луна придаваше на снимките почти дневни тонове

    …

    …

    …

    …

    …

    …

    Някъде долу в с. Извос всички спинкат

     …

    Месечината бързо приближаваше хоризонта, който пък интересно защо се изкриви!:-)))

    …

   След като луната се скри млечният път се показа/макар, че центърът на галактиката вече беше под хоризонта/. Остричкото в центъра е вр. Ведерник.

    В обратна посока… гр. Белоградчик!

   Един по-близък план с новото обективче mamiya sekor sx 1.4/55

    И последни два кадъра с поглед от изток към калето

    …

    Зазоряването вече бе започнало тоест време бе да прибирам техниката и да се отправям за кафе и топли закуски!:-)

    Като направя равносметка установих, че всичките ми кадри са на 1600 или 3200 исо… хммм време е за ново тяло!:-)))

    Отдавна исках да преспя на палатка на някой връх/сам за да усетя тръпката/!:-))) Близките варианти бяха два вр. Ком/първенецът на Берковска планина/ или вр. Горно Язово/лидерът на Язова планина/. Все пак изкушението да си над 2000м. казаха своето.

    Окомплектовах раницата, която стана порядъчно тежичка и на 14-ти следобяд потеглих от новата хижа Ком, като учудващо и за мен ходенето определено ми спореше и почти не спирах да почивам!

    Бързи два кадъра на барелефа на дядо Вазов и залязващото слънце

    …

    Уви луната макар че беше в страхотна позиция то светлината й се филтрираше от мътната атмосфера ниско над хоризонта. Предният план просто нямаше как да изпъкне по желания начин.

    …

   Над хоризонта си остана мътно но във височина небето бързо се изчисти

    …

    Като си спомня как опъвах палатката във вятър и забиването на шиповете в каменистата почва… но изкушението да е точно до котата на върха беше прекалено голямо!:-)))

    Освен да осветявам предния план започнах да си правя и експерименти с челника

    Жълто-оранжевите тонове в далечината са на гр. София и Софийското поле

    …

    Гледка на север

    Легнах да поспя до зазоряването и въпреки плющенето на палатката от вятъра ми беше супер на хладно!

    Поглед към язовир Огоста и спящият все още гр. Берковица

    И изгревът бележещ край на „мероприятието“:-)))

    Високата влажност на атмосферата не позволиха да направя снимките както ги бях замислил но определено усещането е един път!

    На връщане установих, че всъщност вр. Малък Ком дава по-интересни гледни точки а се изкачва още по-бързо от Големия батко. Та… следващият път опъвам палатката там)

    Дойде време за дежурното годишно организирано изкачване на първенеца на Западна Стара планина – вр. Миджур. Честно да си призная винаги съм мразел организираните събития от този род но пък поне един път в годината заради разнообразиено си е полезно човек да се отдаде на стадния принцип…

    6 пъти бях качвал върха от над с. Горни Лом та вече 7-мия беше наложително да е от друго място в случая х. Горски рай  над с. Чупрене. Пътищата от селото до хижата са 2 като разстоянието варира от 17 до 20км. по черен път дето джип си е наложителен, като разбира се с такъв и стигнах до горе.

    Вечерта преди деня на изкачването опънахме палатките, хапване, пийване и отдаване на нощни кадри с изгряващата луна/разбира се с новата 8мм. рибка/!:-)

    …

    Хайде малко Чупренци и други неидентифицирани обекти пред хижата)

    На следващия ден бързо преминахме през гората на Чупренския резерват/за мой срам без да снимам много в нея а си заслужаваше)))/ и излязохме на седлото между върхове Реплянска църква и Остра чука. В далечината се виждаше Бабин нос в р. Сърбия и хижата под него/като бяла точка/, откъдето беше потеглила най-мързеливата но за сметка на това и най-пияна група към върха

    Тук пътят тръгва на юг по билото обаче малко на север се намира най-северния връх на Чипровска планина – красивият Остра чука… докато тумбата пердашеше под строй на юг аз за учудване на доста потеглих в обратната посока))) На върха се откриха динамични гледки в различните посоки:

    Към вр. Реплянска църква и Обов… далеч е Миджур в облаци то остана и да не е…)))

    Няколко кадъра в посока на север към последният дял от Стара Планина на наша територия… Свети-Николска планина

    …

    В далечината трапецът с върхове първенецът на този дял Орлов камък/вляво/ и Хайдушки камък/вдясно/

    …

    …

    Фишче, Фишче…

    …

    По пътя към Реплянска… брех, че крив хоризонт има тая Сърбия, как ли ходят ония?!?:-)))

    На слабо изразения вр. Реплянска църква – поглед към Острилката обвита в облаци

    Следваше хубав терен и бързо придвижване към Обов или Оба връх…

    Морените малко под върха заслужаваха два кадъра

    …

    На втория по височина връх в западния Балкан имаше трима човека и една карабина… нямаше начин влязоха в кадър

    Поглед надолу по източното било на Обовия… бреххх тия дето са избрали да се качват от с. Горни Лом май няма да видят много

    Знам какво ме чака а именно доста слизане до премката с 336 гранична пирамида и досадния брегггггггг пак нагоре към Миджуря

    Хайде надолу

    Започна и изкачването с досадни гледки на пишман-туристи дето се хвалеха колко са бързи!:-))))))

    По едно време виждам и млади наточени момци с маратонки в планината… мче да то в планина се ходи с маратонки!!!

    Мдааааа Тишко-Рейсъра беше един от тях, горд и безгрижно ухилен… набързо разменихме обективи за снимки, като третия човек съвсем предвидливо и на място изпълняваше отговорната роля на носач)))

    Мдааа, страхотна е Токинката дето я хвалеше)))

    …

    Отново срещи

    …

    334-та ГП и нейде натам към комшийско

    Вр. Миджур си е порядъчно безличен когато си на него а мъглата, насядалите хора като на селски мегдан и двама гранични пазещи ни като стадо овце/а има нещо вярно/… ме отказаха да снимам и стоя много.

    Потеглих обратно, където отново продължих за да кача вр. Остра чука вече в меката светлина на ниското слънце

    …

    …

    …

    Долу в далечината Раков връх

    За последно една широка панорама

    Останах още няколко минути сам на върха… почти всички вече бяха по хижите си, граничните вече ядяха пържоли и ребърца в ниското а ти… се наслаждаваш на тишината, красотата и последните слънчеви лъчи преди да се скрият зад ниските облаци над хоризонта!!!

    Красота, която ходещите под строй тотално изпуснаха – мдаааа принципа на стадото!:-)))

     Някак от само себе си вече наричам вр. Остра чука – последният мохикан на Чипровска планина и си е точно така!:-)

    Гордост беше да съм последния прибрал се по местостоянка след залез слънце, като вече бях набелязъл нов подход за следващия път!!!

       За съжаление отпускът ми беше към своя край и вместо района на Тевно езеро в любимия Пирин трябваше да се задоволя със значително по-стегнат и лек маршрут в съседката Рила планина.

       Потеглих от ЦПШ-Мальовица, като билото в далечината беше покрито от облаци

       Без никакво бързане се придвижих до х. Мальовица, като по пътя облачността неочаквано бързо изчезна и залезът оставяше страхотни краски върху двата едноименни върха.  Река Мальовица беше по-буйна отколкото очаквах.

…

    На хижата имаше няколко чужденци а всичко предвещаваше следващият ден да е страхотен  

     Дойде и той а аз отпраших нагоре

    Гледката напред беше епична… вдясно за вр. Мальовица а наляво за Орловец, Злия зъб, Двуглав и компания

    На една от терасите над хижата

    Еленино езеро

…

    От Еленин връх в посока южна Рила и Пирин

    Изкефих се да стъпя за пръв път на вр. Мальовица и макар че високото слънце предоставяше вяли гледки то удоволствието беше налице! Поглед на север с Мальовишките езера в ниското

    „Злия“ участък източно от върха

    Нататък терена стана Старопланински като характер, като интересното бе че си снимах почти само назад

     Рилският манастир далеч долу

…

…

    От Додов връх

    Вазов връх към Урдини езера

…

…

…

    Бързо преминах през раздела и се откри първата гледка към няколко от езерата/близнака, трилистника, рибното и долното/, разбира се и с неповторимия вр. Харамията

    Да се увековеча мче да…

    Светлината не беше хубава и повече наблюдавах отколкото да снимам. Постепенно слязох в хижа 7-те Рилски езера, където предвидливо избрах стая с изглед към езерото. Резултатът беше, че направих тази панорама рано сутринта на следващия ден направо от верандата на две крачки от леглото!:-)))

    Впоследствие слязох през хижа Вада отново до ЦПШ-Мальовица за да затворя кръга. Както започнах така и исках да завърша със снимки на Мальовишка река

…

    Приятна разходка! Планината е интересна и красива като терен. Интересна смесица от каменисти ридове и върхове както в Пирин и зелени била като  Стара Планина но пък не ме грабва по същия начин както Неповторимия Пирин и Балкана…просто тук някак не усетих този силен дух типичен за двете други планини!:-)

    В началото на м. юли заедно с познат набързо планирахме един неколкодневен преход в Централен балкан. Идеята за траверса Добрила-Ботев вече беше достатъчно добре изкристализирала в главицата ми!:-)

   Лифтът над Сопот дойде като манна небесна, спестяваща доста катерене.

 С малко късмет успяхме да го ползваме до крайната станция на 1700м. н.в. и се отправихме към Хижа Добрила. Самата тя заедно с находящата се в непосредствена близост до нея луксозна част ми направиха много силно впечатление с комфорта и условията които предлагат!

    Людмата веднага седна на масата, извади шишето с ракийца и започна да размишлява над съществените неща в живота, докато аз наблегнах над съществено обикаляне наоколо в търсене на интересни гледки)))

    На следващия ден рано сутринта погледнах през прозореца и видях чисто синьо небе. Хм, ееее дано поне има облачета, че не върви така! Като тръгнахме веднага се видя че облачета вече има, както и са окупирали вр. Амбарица. Преди да навлезем в мъгливите владения на върха се откриха интересни гледки към гр. Сопот и масива Равнец

…

…

     На върха мъглата беше гъста, като след направена от мен хитроумна забележка към дедо Боже тя започна да се разкъсва за моменти откривайки гледки в различните посоки. На север хижа Амбарица и билото отделящо се от главната верига и слизащо към нея.

    Следващото връхче беше малката Амбарица, която всъщност беше доста интересна с каменистия си характер… мъглата отново а се надигаше а ни затрупваше)

…

    Започнахме да слизаме към ниската част между Амбариците и Купените и най-накрая се откри така чаканата гледка към най-красивия връх на ЦБ – Големия Купен или просто Купена!

    В най-ниската точка имаше нещо като импровизиран мини заслон без покрив но вършеше работата си правейки невероятен завет от иначе силния северен студеничък вятър. Дойде ми вповече от зеленкото и реших да направя два Ч/Б кадъра

…

Поглед към Купена от малък Купен

    Вече на Големия Купен и гледка по главната верига на планината в посока запад

    Това което ни предстоеше оденье бол и то първо през насечените Кръстци

…

    Започнахме да крачим „бодро“ през тях а отзад Купена ни се смееше… 8 часа до заслон Ботев лиии а да видим)

    Отпред Големия Кръстец имаше да ми каже нещо и аз също)

    Мерак ми беше да издрапам на него но така и не намерих лесен път а геройства не желаех да правя. Веднага след него спътникът ми вече не издържа на фотографските ми размотавания и продължи по трасето. А трасето беше хммм… абе не очаквах тоя здрав бреггг преди Жълтец!

Дойде ред и на ДП1 да се разпише с два кадъра на преминатата досадна но красива част от Кръстците

…

     Малко преди да започне едно епохално изпъстрено с уникални псувни изкачване на Жълтурчето му направих един кадър в мека светлина

    Горе на платото поизпотен се обърнах и видях че слънцето не е далеч от залез. Реших да не бързам и да понаправя малко кадри но най-вече да се налюбувам на гледките!

  …

…

…

…

    На самия връх имаше купчинка от камъни

    Сложих челника, зад мен се виждаше светещата станция на вр. Ботев, спътникът ми вече беше вероятно в заслона а аз бях истински щастлив от гледките и времето. Бързо преминах през вр. Дюсчал и слязох в заслона. На място домакина ме посрещна много топло. Това е едно от нещата заради които си заслужава да отидеш в балкана… истински планинар човек с отворено сърце!!!

    На следващия ден ни беше ясно че на вр. Ботев ще има мъгла но личеше че деня ще е хубав. Потеглихме от спретнатото заслонче.

…

    На първенеца се качихме да пийнем чайче и да полафим с туристите, както и домакина ни. Периодично замалко се откриваха откъслечни гледки към масива Триглав и Калоферската низина. След около два-три часа размотаване започнахме да слизаме към хижа Рай заедно с един ентусиаст на наш акъл от гр. Бургас)

    В началоно на Тарзановата пътека се откри и гледка към самата хижа

    Кончета си пасяха необезпокоявани

…

    …

    Направихме няколко кадъра за спомен пред Райското пръскало, като двамата ме изпревариха към хижата а аз разбира се се размотавах) Долу хвърлих раницата и отидох на малкия Райски Купен но светлината беше в ужасна контра към Джендема та се обърнах към другите два купена

    След една вечер в гледане на полуфинал на световно в столовата на хижата и разговори на планинска тематика на следващия ден сутринта бях на познатото място но уви слънцето се показа късно

…

    Потеглихме към хижа Васил Левски, като няколко кончета ни изпратиха

    По пътечката имаше немалко подобни места и наистина есента ще се ходи там само за да се снима, защото е магично!

    Клисурата на резерват „Стара река“ между масива Равнец и главното било… в далечината познато – върхове Амбарица, малък и голям Купени.

    На хижата по същия сценарии оставихме раниците и двамата отидохме до водопад Карловско пръскало преминавайки на четири крака през счупения мост

    След като гледахме злополучния за Германия полуфинал на следващия ден се отправихме надолу към гр. Карлово през резервата. Втората му половина беше здраво камениста и Людмил справедливо я нарече камъняк дере!:-))) Долу в града с автобус до Сопот, малко ходене до автомобила и затворихме кръга)

   С това приключи един приятен неколкодневен преход, като показанията на ГПС-а бяха за изминати 50.8км. ходене – кеф)

Същият ден загубих много време по екопътеката към водопад Боров камък във Врачански балкан/поради не една и две причини)))/ та се наложи да мина тези два водопада буквално на бегом преди дневната светлина съвсем да си замине!:-)

Заноженския водопад се намира съвсем близо до кв. Заножене, който пък се явява продължение на град Вършец. Малък е но за сметка на това симпатичен

Долното стъпало

Поглед към горното

Вече от другата страна поглед отново към първото стъпало

…

…

…

…

и един по-общ план

Оставаше малко повече от час до залез слънце а тепърва трябваше да отида до Берковска планина, където да навляза навътре в нея по течението на Берковска река след кв. Беговица за да стигна до закътаните Хайдушки водопади. Жега не педала и 15 мин. преди залез бях на мястото

Единият от „айдуците“:-)))

…

…

Другият юнак)

…

…

Един последен кадър на реката в обратна посока

Имаше и трети юнак малко по-нагоре но вече не ми се мокреше а и си стана тъмно. Оригиналните решения на апарата за белия баланс и то след залез слънце в гора бяха уфффф… та се наложи да придам на снимките по-човешки облик доколкото е възможно!:-) Всъщност реално накрая всичко синееше и сенките бяха ужасно дълбоки!

Малко след последната снимка палнах челника и на шега си помислих ако сега дойде медуняка и ми каже… сега какво да те изям или да те таковам… какво ще му отвърна!:-)))))))))))))))))))))

Надявам се да успея следващият път да мина и на двете скакли – Врачанската и Бовската ама каквото дойде важното е да има време, вода и кеф!:-)

        Не бях ходил на това място повече от година а на водопад и то в сухия Врачански балкан се ходи задължително пролет! Преди това се отбих до „Божия мост“ край с. Лиляче и при наближаването от изток на гр. Враца, Врачанската скакля лъсна с много вода, както рядко се вижда. Веднага ми стана ясно, че на Боров камък вода определено ще има.

        Мостчето в началото на екопътеката/малко след с. Згориград/ водеща нагоре в клисурата към водопада

Малко след това започна цяла канонада от мостчета и стълби над необичайно буйните за това място потоци

…

На моменти правех аналогия с екопътека „каньон на водопадите“ в Родопа планина… еххх Родопа си е Родопа!:-)

…

…

Започна едно по-стръмно изкачване по редуващи се дървени конструкции с откриващи се интересни водни падове

…

…

Тук не се сдържах и хубаво си пийнах от балканската вода

…

…

Поредното красиво мостче, повод за нови снимки и съзерцаване)

…

Силуета на водопада постепенно започна да се показва

Последва едно АХХХХХХХ от това което се разкри пред очите ми, като гледка. В този момент заваля, загърмя, като разбира се това  беше съчетано с бързо намокряне от неспирен поток водни пръски носени директно към мен от вятъра, създаден от мощта на падащата вода!:-))) Търпеливо изчаках около половин час и поне дъжда спря) 

…

За следващите два кадъра застанах фронтално пред водопада и какво мокрене беше не е истина)))

…

и в обратна посока

На слизане дъждът беше „обогатил“ водата с доста пръст и логично кафявите нюанси нарастнаха

Снимките на самия водопад се през тотално мокър филтър пред обектива/дори не си направих труда да подсушавам неподсушимото/!)

Който иска да види това място и екопътеката към него в целия си блясък просто трябва да отиде сега, защото в сухия Врачански балкан водата няма да се задържи дълго.

Направи ми много приятно впечатление и друго… при всяко идване досега ясно се забелязва как поетапно се поддържат и сменяват дървените конструкции по екопътеката.

Браво на хората, които са отговорни за това… и срам за Копиловските търтеи, които нехаят за техните красоти!!!

      С нетърпение чаках началото на месец май за да направя една фотосесия със свежи зелени листа на четирите известни водопада на Чипровска планина/дял от Западна Стара планина/ – Чипровски водопад и трите Копренски/Дуршин, Ланжин и Голям/Воден/ скокове/.  Почивните дни след Гергьовден дойдоха като по поръчка!/-)

       По пътя към гр. Чипровци около изгрев преминавах покрай гр. Белоградчик и разбира се бързо се приобщих към група ранобудни туристи за една от класическите гледки към скалите

…

Малко преди началото на екопътека Деяница водеща към Чипровския водопад се отбих до любимо място… оброчният кръст в местността Гушовски манастир – така да се каже символът на Чипровския край на едноименната планина)

Спасова река

…

Краят на черния път и мостчето от другата страна на което започва екопътеката

…

…

Вече на второто мостче един от притоците на реката показа и характер!:-)

Този воден пад ме изуми… всеки друг път беше просто сравнително тънка водна струя но сега дори не успя да влезе изцяло в кадър))

…

В далечината се показа и самият „Чипрак“, бесен, див, адски пълноводен и пръскащ на поразия дори от това разстояние!

…

Леко го приближаваме и се започва усилено пазене и бършене на филтъра на обектива)

…

По-близо от следващия кадър просто беше невъзможно да се приближа, пръските ставаха ужасни) Не знам дали може от снимката да се усети динамиката на водните струи и перпендикулярните струи водни пръски… така или иначе това трябва да се изпита само на живо!

Впоследствие се изкачих над водопада и направих снимки и на две малки водопадчета наречени от мен Кривия водопад и водопад Стената), които обаче многото вода беше направила прекалено безизразни! В предната ми публикация от екопътеката има по-елегантни снимки от същите)

Времето напредна и побързах да се прехвърля в Копиловския край на Чипровска планина на най-близкия водопад от Копренските а именно Дуршин скок. Несъмнено близък, удобен и при наличие на много вода – красив водопад!

…

…

…

…

Бързо се прехвърлих на река Милина и екопътеката водеща към водопад Ланжин скок

При пристигането на реката мостчето освен отдавна счупено вече беше и още малко мръднало и се принудих да го мина на четири крака пред грозната алтернатива))) Оставаше около час и половина до залез слънце и ми стана ясно че ще падне чудене и борба с белия баланс

…

…

…

…

…

И… Ланжин…

…

…

Вече беше тъмничко, фотоапаратът си избираше какъвто си иска бял баланс а аз побързах да мина острани и се кача точно над водопада

…

…

и на ръба… ухаааааааааааа

Впоследствие се върнах на поляната над хижа Копрен, където разпънах палатката на челник по-тъмно

На следващия ден вниманието ми беше привлечено от невероятните тонове на зазоряването

При изгрева на слънцето направих едно ХДР за да уловя незабравимия момент!

Хапнах, взех техниката и отпраших към последния от Чипровския квартет – Големия/Воден/ скок. Големият и Чипровският водопади винаги са ми били трудни за снимане та направих няколко по-скоро документални снимки на водопада)

…

…

…

…

…

На връщане по обед за финал направих един кадър с интересната облачност в небето

      Най-красивата природа в Северозападна България и който е бил в полите на върхове Копрен и Три чуки едва ли ще възрази!:-)

      Другата страна на медала човешката обаче никак не е толкова красива… не са необходими много средства за да се подменят дървените конструкции по двата кръга на Копренската екопътека?! Обаче не защото явно там всеки чака пари наготово, мързи го и прехвърля вината на другия? Местните хора явно нямат характер а може би и нещо между ушите и не осъзнават какъв природен потенциал имат. В точно този район се планира да бъде изграден ветрогенераторен комплекс, който ще съсипе облика на планината, както и флората и фауната. Нека всеки който обича природата направи каквото зависи от него за да запази и съхрани красотата й и занапред, кой със снимки, кой с възстановяване на материално-техническата база по екопътеките!

       А това да чакаш наготово пари, да те мързи и да прехвърляш вината на другия е ужасно гнусна БГ-черта… май в този край природата просто не заслужава населението си а и не само тук!

    Има си някаква закономерност една река да е толкова по-пълноводна колкото по-високи са върховете, находящи се над изворите й. Е, при Стакевска река не е така, защото дори нагоре по течението си е значително по-пълноводна от примерно който и да е Чипровски или Копиловски поток. Всъщност причината за това вероятно е й факта, че точно там Западна Стара Планина/Свети-Николски дял/ прави лек завой и така оформеният издължен циркус концентрива поточетата на едно място)

      На отиване изоставена къща привлече погледа ми в иначе мъгливия ден

Отправих се нагоре по течението на реката след с. Стакевци

Реших да стигна с автомобила над водопад „Бела Вода“, където да оставя превозното средство и да се разходя малко назад по течението на реката

Самият водопад

…

…

Успях да се намокря неусетно но това нямаше значение)

…

Наистина водата беше много повече от последния път есента, когато бях на същото място… но все пак е пролет!:-)

…

Воден праг… уви, както и при водопада малко по-нагоре многото вода скрива интересните детайли при движението й върху профила на скалите отдолу но пък и това също е красиво)

…

…

…

За следващия кадър бях стъпил на ръба на края на скалата и поставил два от трите крака на статива точно на ръба над водата!)

Поглед към „портата“ от която направих горния кадър

Впоследствие слязох около 300м. надолу по течението на реката, където познат ми каза че имало интересен малък водопад. Набързо го намерих)

При следващата панорама от три кадъра в непосредствена близост до водния пад определено щях да се пребия в желанието си да я направя както трябва! Добре че стана както желаех и не се плъзнах по мокрия мъх с все техниката в стихията!:-)))

Отдалечих се малко за един последен кадър… в този момент си мислех или за новата Сигма 8-16 или фиш-ай обектив, защото това което не се вижда отстрани е страхотно… много поточета/пролетно пълноводие/!!! 

Не можах да постна снимки от планината над водопада, защото имаше мъгла във високото. Граничните върхове Три уши, Хайдушки и Орлов камък са неповторими и много диви но те ще са тема на друга публикация малко по-натам/ако имам нерви в стил Беър Грилс отново да ги премина както преди две години/))))

    Отдавна дебна първите листенца около поточетата в Старопланинските селца на северозапада!:-) Никога не бях ходил около селата Дива Слатина и Дълги Дел та най-най-накрая решихме с познат да се поразходим натам.

     По пътя в близост до с. Фалковец има едни чудни скалички с течаща през тях вода, която ги прави много любопитни

…

И едно водно сърчице!:-)

…

Наблизо извит като дъга преливник веднага привлече вниманието ни/пол. филтърът превърна водата като шоколад, което не беше точно търсения ефект/:-)

Малко след с. Дива Слатина спряхме до едно мостче на р. Джореница за да направим снимки на един бързей

На края на асфалтовия път стигнахме до беседка където хапнахме пийнахме вода и се заприказваме с един местен човечец. Та същият ни обясни как имало един 10м. водопад наблизо ама ние нямало как да го намерим, което за мен беше направо обида!:-)))))))

Съгласно указанията на човека бързо го намерихме на един от малките притоци на реката а именно р. Градски -Дол/хммм височината му не беше 10м. но хората винаги обичат да преувеличават/:-)

…

…

Впоследствие се поразходихме по р. Мисленица по която ни впечатли гледката към отвесния масив на вр. Каца камък и могъщият южен „гръб“ на вр. Копрен.

Като се насладихме на гледките включително и с бинокъл се отправихме към близкото с. Дълги Дел и местността Младенин вир на Голема река

…

…

Продължихме нагоре до ВЕЦ „Трещена“, където направихме кратка разходка по разклоняваща се там река

…

Малко преди залез бяхме на местенце в близост до с. Долни Лом за да се насладим на първенецът на Западна Стара Планина

Разбира се нямаше да бъда аз ако на връщане не се бях отбил до Белоградчишките скали за две нощни снимки с 1-часови експозиции!:-)

…

Хубав ден който мина бързо бързо в приятна компания!:-)

      За местността Гушиновски манастир има достатъчно инфо в „мрежата“ но за мен е едно от любимите места около гр. Чипровци с великолепна природа и изглед към Западна Стара Планина.

      Минути преди изгрев реших да направя първи и последен кадър със Сигма ДП1/за което впоследствие съжалявах, защото за пореден път подцених възможностите на апаратчето/:-)

         Няколко кадъра с първите слънчеви лъчи в любимата ми посока

…

…

       Реших да се разходя нагоре по течението на близката Спасова река и да проследя накъде отива „мистичната“ екопътека Деяница

       Водата беше видимо повече от всеки друг път а мъхът по-зелен от всякога!:-)

     Малко след началото на екопътеката

     Дойде ред и на Чипровския водопад, който впечатляваше с бушуващата си водна маса. Един близък кадър на горното му стъпало.

Изкачих се над вопопада и продължих по пътеката водеща нагоре по течението на реката, като се откриха още интересни водни падове

…

…

     Постепенно снежните петна започнаха да се увеличават подсказвайки денивелацията

       Нагоре пътеката ставаше все по-слабо видима а терена по див. Дебнех за възможност да се изкача по билото вляво на голите поляни над гористия пояс, което се оказа мисия невъзможна при вида на все по-стръмните, каменисти склонове. На около 1420м. променливото време най-накрая реши какво да прави и ми изсипа порой на главата, което постави точка на откривателския дух последван от обратен завой!

      Както се казва трябваше да се уплътни времето в слънчевата събота и какво по-удобно и приятно място от панорамния вр. Горно Язово) Уви, силичките не ми стигнаха да бъда на изгрев на върха а го хванах на билото на Язова планина под върха

13мин. по-късно в същата посока

Красавците Три чуки, Вража глава и Голяма чука

Поглед на север към Широка планина

…

Впоследствие се качих на върха, където си полегнах за малко и се събудих часове по-късно!:-))) Откровено ме мързеше да сляза при това приятно време и реших да поизчаках меките тонове на късната следобедна светлина

Върхове Три чуки и Вража глава

По-широк план

Още по-широко)

Стативът ми гордо стъпил на върха)

Интересни облаци

И интересни снежни форми

…

…

…

Залезът зад Обов връх и гордо извисяващият се Миджур!

Челник, снегоходки, ГПС и бегом в тъмното да търся къде съм си оставил превоза!:-))))))))

    Бях се заканил докато има сняг да ходя само там където мога да си ползвам снегоходките на воля. Отдавна не бях ходил на едно от любимите си места а именно Бегличкия дял на Врачански балкан. Моментът беше идеален след падналия няколко дни по-рано хубав сняг)

    В горния край на ски пистата продължих до самия рид, като направих няколко бързи снимки в двете посоки.

…

…

На седлото между „стражите“ и първенеца вр. Бегличка могила слънцето започна да се показва повече, като светлината постепенно облече мека следобедна премяна)

На най-високия връх на Врачанския балкан направих няколко кадъра в различните посоки, като междувременно си побъбрих с група спасители)

…

…

…

…

Бързо слязох под върха западно от него в близост до рида в момента когато светлината беше такава каквато исках. Започна „борба“ с облаците пред слънчевия диск и гледах да използвам всяко появяване на слънцето за снимки.

…

Интересен поглед към вр. Бегличка могила вляво и стражите вдясно

Поглед на юг

Отново Бегличка…

Няколко кадъра на впечатляващия рид в близък план

…

…

…

3мин. след залез реших да използвам една от силните черти на Sigma DP1

Впоследствие бързо се стъмни и въпреки че носех статив откровено ме мързеше да го разпъвам за един последен кадър, който направих на незнам си каква чувствителност:-)))

    Беше хубав, леко ветровит ден а определено ридът западно под вр. Бегличка могила ми стана любимото място в Балкана!:-)

          Връх Горно Язово/за местните Забръц/ е първенецът на Язова планина. Същата е разклонение на главното било на Западна Стара Планина, започващо от вр. Мартинова чука. Върхът предлага една от най-впечатляващите гледки към най-високата част на гранична Стара Планина… буквално седиш на първия ред и се кефиш на макс!:-))) За да е усещане пълно то човек трябва да е горе по изгрев когато слънчевите лъчи огряват почти фронтално веригата иначе преди залез слънцето е в контражур.

      Та съботата ми се оказа свободна за разлика от неделята и както бях планирал тръгнах към първенецът на Язова Планина с намерение да разцъкам снегоходките, хвана залеза и походя в тъмното на челник!:-))) Потеглих по най-късия маршрут южно от върха/след с. Мартиново/. Времето беше много променливо и ветровито при това със силен северен вятър.  

        На седловината източно от вр. Забръц с поглед на север към гламите на Широка Планина, Белоградчишкия венец и далеч далеч Дунавската равнина

Курс на запад, леко изкачване и поглед на югоизток към с. Мартиново и веригата на Берковски балкан в далечината

Панорама с по-широк план, обхващащ и покритата с облаци Стара Планина

С любимото ми „Язово дръвче“ на преден план

Уцелих момента около час преди залез да съм на върха със светлината която исках… разбира се облаците не се предадоха и скриха най-високата част на Стара Планина в здравите си прегръдки))

…

Поглед към източния дял на скалите придобили известност с името на най-голямото населено място по протежението им)

Очакваната светлина…

…

По-близък план към гламите на Широка Планина

Дежурната ми снимка) Светлинните условия може и да изглеждат страхотни обаче атмосферните бяха такива, че човек трябва да има здрави нерви за да издържи на такъв северен леден вятър)))

Реших да насоча техниката и към това което прави върха специален а именно страхотната гледка която предоставя към Западна Стара Планина! Е, облаците си знаеха своето обаче пък и в това си имаше красота и чар)

…

…

Малко преди залез попремръзнал повечко бързо тръгнах надолу към низините и направих един последен кадър назад към върха

Впоследсвие гледах да не губя излишно време и да побързам да подсека склона на върха южно от него за да се предпазя от северняка) Страхотен ден, много студ, много вятър но и хубави гледки! За следващият път събирам кураж и топлина за утринно изкачване на върха по изгрев, когато трябва да се разкрие и истинското представление!:-)

     Националния ни празник според прогнозите за времето се очакваше да е слънчев дори и в планините.  Предния ден с познат набързо направихме план да изкачим вр. Ком) Около 20-тина минути преди изгрев потеглихме от новата хижа Ком.

      В горния край на ски пистата няколко минути след изгрева се отвори гледка в посока Врачански балкан с приятни тонове на изгряващото слънце

Интересното беше че в този момент валеше лек снежец който падаше вертикално… никакъв вятър! На разклонението на лятната и зимна пътеки вече се усещаше ,че денят наистина ще е приятен и с видимост!

Предварително се бяхме разбрали на това място да се разделим, като аз продължава с бавно темпо и много снимане нагоре а колегата да направи кръгов маршрут, завършващ на завода в края на квартал Беговица.

Билото наближаваше а облаците над него видимо бяха съвсем близко и ми мина кошмарната мисъл да не се повтори познатия „мъглив“ сценарии…

Излизайки от гората се обърнах назад за да видя „сметанов“ близък план и мрачно-зимен далечен такъв)

Вече на самото било учудващо почти нямаше вятър. Поглед на юг с настанилата се в далечината мъгла

Никак не беше трудно да взема решението да продължа да вървя по билото на Среден Ком, където и гледките са най-хубави!

Напред се откри типична зимна приказна гледка със сняг като сметана и Големия вр. Ком в далечината

На места снегът беше фирнов и с пълен кеф летях по него със снегоходките)

Панорама към „гърбицата“ на Големия Ком и Берковски балкан

Вече на седлото между Среден и Голям Ком

Бързо „захапах“ билото на първенеца, като не спирах да се радвам на невероятното време… и да снимам)))

Поглед на изток към Среден и Малък Ком

Върхът горе вдясно и красивата облачност югозападно от него

Вече сме на него и погледът ми веднага се лепна далеч към най-красивата част на Западна Стара Планина – Чипровският й дял в района на с. Копиловци!

В обратна посока контрастът между красивите снежни била и безличните низини беше неочаквано силен

Интересно че ГПС-ът ми винаги показва около 10-15м. повече от отбелязаното на картите а и не е само при мен)))

Дежурната снимка на върха)

Не ми се слизаше от върха просто толкова хубаво време не вярвах че ще заваря на този връх при такава зимна обстановка… буквално топло с лек ветрец!!! Все пак се наканих да тръгна и отново минах по панорамния маршрут през дългото било на Среден Ком

…

Реших да отскоча до Малкия Ком, като междувременно тънки облаци се настаниха устойчиво пред диска на слънцето

Спътникът ми звънна че вече е долу на завода до Беговица и ме чака а аз му казах че съм още на… Малък Ком видиш ли и ще се позабавя))) Бързо прибрах ДСЛР-а в раницата и подготвих за изява малкото Фовеонче) На седлото между Малък и Среден Ком слязох леко по лятната пътека за да снимам познатата дървена беседка

Само хвърлих бърз поглед вляво по протежението на лятната пътека и моментално избих от главата си всякакви помисли да мина по нея/евентуална лавина би ме влачила чак до центъра на гр. Берковица/… та се върнах по предвидената ца целта зимна пътека)

Последен кадър в гората, както и последни слънчеви лъчи след което облаците поеха нещата в свой ръце

Цяла зима чаках този ден в Берковския балкан и той дойде в края на сезона) Усещането горе може да се опише с една дума и тя е … красота!!!

        Според прогнозите за времето последния ден на 2009г. се очертаваше да е сравнително слънчев и приятен. Бегличкият дял на Врачанския балкан вече ме беше спечелил с приятните си форми и гледки и логично не се чудих много много къде да отида. Планирах да направя кръгов маршрут с първа половина преминаваща по рида на скалите с  пълноценно използване на светлата част на деня и втора нощна такава с прибиране на изкуствено осветление.

        Потеглих от края на асфалтовия път в близост до мината. За около 15мин. излязох на рида западно от вр. Бук и веднага се отвори гледка към „стражите“)

Започнах да изкачвам вр. Бук, като зад мен гледката бързо се разширяваше

Бетонният знак на върха

Поглед към скалите около Вратцата

След малък престой и съзерцаване на виждащият се прекрасно централен балкан чак до масива на вр. Ботев се отправих на запад с намерение да следвам непрекъснато рида. На съседното било се появи интересна гледка на процеп в скалата за които така и не съм сигурен дали е от естествен или изкуствен произход

Напред по ръба

Поглед в обратна посока към вр. Бук

…

лек за ходене терен с интересни скалички и чупки)

В обратна посока се откриваха гледки към другите два дяла на Балкана –  Стрешерския и Базовия

…

…

…

…

…

Някъде там долу с. Очиндол

Гледка на северозапад от вр. Бегличка могила – първенецът на Врачански балкан

Тук се замислих дали да продължа към вр. Пършевица директно по билото водещо към него или да продължа да следвам извивките на скалния рид. Избрах второто и определено взех правилното решение. Не очаквах че гледките в участъка западно от вр. Бегличка могила ще са толкова впечатляващи със скали огряни от мека следобедна светлина!!!

…

…

…

…

На вр. Пършевица светлината стана приказна… северния край на Балкана и Дунавската равнина там далеч

Във всички посоки светлината беше великолепна

…

…

Въведох данните за върха стъпил на триангулачния знак

Слънцето решително се отправяше към последният си залез за годината зад Руй Планина

за две-три минутки и цветовете се промениха драстично

След залеза сиянието беше невероятно, както и усещането да наблюдаваш последните слънчеви лъчи за годината

        Натам познат сценарии… поставяне на челника, пускане на осветлението на ГПС-а и връщане до изходната точка в тъмното… или общо 17,2 км. ходене за деня – прилично!:-)

        Фантастичен ден като атмосферни условия без аналог през изминалата година. Когато чуете че в планините ще духа винаги трябва да имате и още едно нещо наум… вятърът почти винаги “причинява“ и кристални гледки във всички посоки)

       Явно централното разположение на гр. Белоградчик е определило и името на известния скален масив. Самата скална верига преминава през много населени места, като най-западната й част носи името Збегове. Лично аз ги наричам и Дъбравските скали, заради непосредствената близост до с. Дъбравка. Всъщност това е и любимото ми място просто защото там има не по-малки красоти от скалите около гр. Белоградчик. В същото време колкото пъти съм ходил навътре в масива не съм виждал жива душа… диво и красиво без  “навлеци“!:-)))

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

…

      Денят свърши бързо а определено исках да отида на още много позиции. Както и скалите около гр. Белоградчик така и Збеговете си имат както следобедно така и утринно лице! Някой път се надява да направя и утринна снежна сесия)

        Това е най-високият а за мен и най-приятен дял на Врачанския Балкан. За разлика от Стрешерския и Базовия дялове то Бегличкият се доближава значително по структура до Стара Планина. Докато другите два са от типа минаваш през камъняк и стигаш до трънак и обратното то тук е удоволствие да се придвижваш по заоблени била а гледките са много приятни!:-)

        Шило в торба не стои и бъдни вечер не бъдни вечер взех оборудването и снегоходките с намерение да се поразходя малко. Горе картината беше съвсем различна от това което очаквах… снегът си беше отишъл и „снежките“ логично останаха в автомобила.

         Потеглих по ски пистата, която си беше прилично оголена

Продължавайки нагоре гледката на безжизнения влек беше любопитна

В горната част на пистата се откриха познати гледки с красиви облачета. В другия край на Балкана на североизток се показа Стрешерският дял

На северозапад билото на вр. Пършевица

…

На югозапад двата скални зъбера наречени от мен „стражите“!:-)

По-едър план с първенецът вр. Бегличка могила

На югоизток Базовия дял

Впечатляващ релеф

Пропуснах да кажа че още с излизането на откритата част вятърът стана доооста силен и се наложи да поставя и маска за лице… силен но неочаквано топъл вятър, който буквално унищожаваше снега пред очите ми! Денят отиваше бързо към своя край с приятни цветове)

На юг в далечината се откриха планини Ржана и Голяма Планина/дялове на Западна Стара Планина/ с техните първенци върхове Козница и Чукава

Минути преди залез долния план вече облечена вечерната си премяна!

Отново поглед на изток

Дойде време да се подготви челника!:-)

Слъцето заляза точно над граничната планина Руй и подхрани отново апетита ми към това екзотично-непознато за мен място!

Докато се помотая малко и вече стана прилично тъмно… за 10-тина минутки със стегнато ходене се изкачих на първенеца на Врачанския балкан. Там ме посрещна такъв вятър че за моя изненада дори стабилния статив и тежкия фотоапарат на него биваха поваляни от стихията и дотук с апетитите за нощно фотографско продължение!:-))) За половин час стегнато темпо и бях на хижа Пършевица по тъмно с пожелание следващият път снегоходките да не гледат безучастно!:-)))

     Ден през който бях решил да направя лека тренировчица с новите снегоходки. Разбира се потеглих към Белоградчик, както за търсене на подходящ терен за разтъпкване така и за някоя и друга снимчица по скалите) Оказа се че атмосферните условия се развиха доста приятно и след приятна разходка със снегоходките то снимчиците станаха повече))

Стандартна гледка на ученичката, Широка Планина и най-високата част на Западна Стара Планина

Калето далеч горе

На Римското кале гледките определено си заслужаваха, появиха се облачета а светлината вече беше мека и топла)

Калето вече гледано от запад

Панорама към вр. Ведерник и началото на Стара Планина на наша територия

Леко оптично приближение и в далечината вляво на среден план се открива най-източния дял на скалите и впечатляващите скални масиви на върхове Стовци, Бабу, Кайцу и Пешин връх!

Точно когато правих тази снимка застанал на ръба на стената и леко клатушкайки се колегата ми звънна ей така без да иска))

…

Изчаках залеза и си мислех как ли се е накефил Стефчо през същия ден по маршрута Петрохан – Ком) Малко след като се скри слънцето облякох каквито дрехи имах и се отправих към едно местенце непосредствено под масива на Калето от източната му страна… навън вече се появиха и първите светлини на града

Тук стана майтап защото статива беше замръзнал и долните секции отказаха да се отворят) В това състояние изчаках около един час докато се стъмни и вместо да си мисля дали съм наред си спомних някои от съветите на баце Беър Грилс) Най-накрая стана прилично тъмно

Любимото ми съзвездие Орион изгрява

… Калето …

Ей при тази снимка уви направих две леки грешки а впоследствие ми стана ясно и как точно трябваше да я направя но при температура от минус 15 градуса и стоейки неподвижен то и мисловните процеси протичат различно)

Бърза снимка в обратна посока към града

Усетих неприятен дълбок студ и ми стана ясно че е въпрос на минути да премина границата ако не се раздвижа. Моментално отпраших към автомобила и само за няколко минутки се разгрях приятно… Малко след града в посока с. Извос направих и последните два кадъра на автоматичен бял баланс с впечатляващи цветове, които за апарата бяха точни а за мен интересни!:-)

…

Впоследствие бързо се метнах в колата и отпраших за добрия стар безличен Видин…

А идеята за нощната фотография отново започна да ми влиза под кожата и ще има сериозно развитие/всъщност това е и причината да съм с Канон а не с Никон/!:-)))

    Предвид прогнозите за времето, определено по-логичното беше този уикенд да бъде пропуснат в името на мързелуване в градска среда. Но не би, просто защото от последното спомени няма и отделно от това напоследък Видин ми става все по антипатичен като град/но това е друга тема/!:-)))

     С колега успяхме да се качим с автомобила до хижата с цената на малко буксуване а в горната част и връщане на заден ход по леда))) Интересното беше, че горе имаше учудващо много автомобили още преди да е пусната в действие ски пистата. Явно Софиянци наистина са усетили че тук ще им излезе по-евтино и вече „разузнават“.

   Един поглед към хижата и потеглихме към върха

Решихме вместо по пътеката за старата хижа до преминем по ски пистата. В долния й край мъглата беше подобаваща с учудваща липса на вятър.

Въжената линия в съвсем скоро време я очаква пускане в действие. Гледах я с блеснал поглед, като знам откога не съм се качвал на ски!:-)

След горния край на пистата излязохме на пътеката от старата хижа и се насочихме към иглолистната гора.

Поглед в обратна посока ни показа, че явно  горе на откритото ни чака абсолютна минимилистична гледка))

В гората красивите гледки на падналия съвсем скоро сняг следваха една след друга.

…

…

…

Когато стигнахме табелата откъдето се отделя зимната пътека ние съвсем логично продължихме по летната, просто защото наоколо нищо не подсказваше че е зима!:-))) Като оставим шегата настрани съвсем пресния сняг не представлява лавинна опасност но при натрупване на по-стари слоеве отдолу вече е съвсем различно!

При излизане на откритата част бързо се разбра че вятър има и ще става и по-силен. Мъглата беше окупирала всичко а гледката на приятната дървена беседчица на седлото между малкия и среден вр. Ком беше… no comment…

При подсичането на средния Ком слънцето на моменти дори опитваше да се показва макар и неуспешно)

Големия Ком/2016м./ ни посрещна както трябва. Всичко вертикално беше в много скреж указващ посоката на ветровете а горе определено ги имаше!:-) Гледката беше типично арктическа и си заслужаваше да се види и най-вече усети)))

Разбира се и дежурната снимка на върха

След малък престой/по мойте стандарти/ потехлихме обратно. Отново в гората личеше че денят е към своя край, леко валеше снежец а вятърът изчезна по същия начин по който се беше появил на изкачване.

     Приказката беше пълна с много пухкав сняг и по земята и по дърветата. Долу на хижата бяха се събрали още повече автомобили и леки и високопроходими и товарни. Почистваха се багери, снегорини и всичко показваше какво предстои съвсем скоро. В личен план това означаваше да започвам да правя ски-упражнения!:-)))

     Не знам за последно кога съм се радвал толкова много на някое изкачване… и добре че е така, защото това показа че планинарското в мен е определено по-застъпено от фотографското.

     Благодарности на колегата че ме изтърпя докато снимах, както и за вкусния кекс/да не пропусна/.

     Има много хора, които не могат да разберат изкачването на връх при подобни условия и напук на прогнозите за времето. Понеже се убеждавам, че е безсмислено те да бъдат убеждавани в обратното то решението е просто! То е да го направят с опитен човек до себе си… или ще се откажат от идеята тотално или по-вероятното е да бъдат запленени и тогава няма спиране!:-)

И така навръх Никулден в типично мой стил за минутка реших че освен традиционното за деня ще направя и същото за себе си!:-))) Без много мислене предвид изискването за ранно прибиране по разбираеми причини взех бързо решение и отпраших за хижа Ком в Берковския балкан!

Още по асфалтовия път към нея ми стана ясно че хубавото слънчево време долу е едно а горе е…

Спрях на хижата, оправих се бързо и с агресивно темпо нетипично за мен отпраших по пътечката а след това и черния път подсичащ вр. Малък Ком, докато стигнах една достатъчно красноречива табела и като съдържание и като външен вид:-)))

Малко след това на завоя под върха се показа и това заради което зимно време не е шега да подсичаш малкия вр. Ком… отлична фуния в която една лавина би смъкнала човек чак до гр. Берковица!:-)

Бързо стигнах до мястото където е отклонението от черния път и пътеката за вр. Щърковица и натам към гр. Берковица далеч долу

Минути по-късно се показа и възвишението на върха

Разбира се по закона на Мърфи точно когато се качих настана гъъъъста мъгла. Обадих се на познатите в Берковица… долу било хм предимно слънчево, след това на познат в Лом… човека ми казва еййй какъв късмет извади с това слънцеее… обадих се и в Монтана пак слънцеее… при мен видимост до 10м. Казах си: е, природа е не можем да й се сърдим, набързо се облизах по рибешки, метнах на гръб раницата и точно тогава полъхна лек вятър… другото вече беше кеф:-)

На изток се показа и Врачанският балкан

Една бърза панорамка в посока юг и вр. Малък Ком в далечината

Дежурна снимка до триангулачния знак на върха

Продължих в същата посока с намерение да стигна до края на билото а върха остана бързо зад мен

Мъглата ту настъпваше ту отстъпваше

…

Постепенно се откри и Средния вр. Ком, като за малко да грейне и слънце!:-)

Бях решил да сляза по-рано по ония разбираемите причини и се отправих със стегната крачка и отново нетипична за мен скорост от 6км. в час ходене към изходната точка:-) Навън бързо се стъмваше

Впоследствие празникът беше уважен подобаващо:-)))

Маршрутът е наистина приятен и лек. Денивелацията е около 180м., като със спокойно ходене и тук таме снимки разстоянието от новата хижа Ком до вр. Щърковица се изминава за около 45-50мин.

      Отдавна мислех да направя този маршрут но да си призная ми изглеждаше прекалено дълъг и мързелът леко надвиваше:-) Знаех, че е въпрос на дни да падне постоянен сняг горе и не можех да изпусна уикенда за тази цел!

     Тръгнах от самия проход, като не пропуснах да щракна първите слънчеви лъчи на деня в посока връх Зелена глава и предавателя горе

В обратна посока същите страхотни цветове над язовирчето откъм планина Козница

Бързо влязох в гората и се наложи отначало да повървя по досаден асфалтов път. Малко по-късно същият продължи към станцията на върха а пътеката вървеше по черен път… след по-малко от час наближих края на гората и началото на откритата част.

Времето освен твърде променливо беше и мнооого ветровито. Бързо се откри гледка към Планина Козница с нейния вр. Тодорини кукли и Врачанския балкан.

Вървях си спокойно сам без жива душа наоколо по черен пъти най-накрая в далечината се показа големия вр. Ком

Бях решил първо да отида директно до най-високия Ком и на връщане да премина през Средния и Малък връх. Заобиколих Малкия Ком и излязох на премката между него и Средния, където се съединяват пътеките от пр. Петрохан и хижа Ком… гледките към вр. Щърковица, гр. Берковица, Дунавската равнина и Врачански балкан бяха един път. Там се срещнах с групичка туристи с който едва се разбрахме от фучащия вятър.

…

С бърза крачка се отправих към Големия Ком.

… и нова панорама …

На върха се откриха хубави гледки във всички посоки с интересни облаци.

…

…

…

Колкото и да гледах виждах все места на които съм бил с изключение на района южно и югозападно от върха, където имаше интересни като форма била, които набързо планирах за пролетта))

Отново познато връх Камара и зад него в далечината Чипровска планина с огряните от слънцето източни склонове на върхове Копрен и Три чуки, които буквално изглеждаха като Джендемите на вр. Ботев!

Вятърът ме носеше а насам а натам но хубавото беше, че духаше от една посока и на завет откъм северния склон си ставаше тихо и приятно… слязох с няколко метра за да хапна на спокойствие и направих една бърза панорама на север.

Снимка на върха и газ обратно към двата по-ниски върха

Така или иначе по билото където трябва да е Среден Ком до сега не съм виждал триангулачен знак или какъвто и да е символ на върха така че си го минах по най-високата му част. Играта на облаците и светлината беше интересна.

Връх Ком в обратна посока

Град Берковица и язовир Огоста

Врачански балкан в далечината с неговия Беглички дял

…

…

Отново Врачански балкан в по-близък план.

На връх Малък Ком светлата част на деня отиваше към своя край и започна пръска дъжд… пръска просто защото заради вятъра валеше хоризонтално)

…

Далеч на юг за пореден път се показа Витоша и зад нея Рила покрита със сняг.

Светлата луна ми подсказа да приготвя челника и да го поставя където му е мястото!:-)))

Един поглед към Големия батко и посоката откъдето фучаха пръските… след кадъра се наложи сериозно подсушаване на филтъра!:-)

Бързо започнах да слизам от върха, защото ме чакаше път.

…

Последен кадър за това което ми предстоеше като ходене и атмосферни условия. Логично последва прибиране на фотоапарата с плюене на петите да не ме гепи сериозен дъжд или нещо друго… не че ме плашеше де)

Разбира се впоследствие ме хвана както тъмнината/което между другото го желаех за да се накефя за пореден път на челника и ГПС-а/ така и дъжд, който премина в сняг/което не го желаех баш… баш…/:-)))

Определено през деня имаше всичко за да може човек да усети една планина както си му е реда! Иначе чисто математически 610м. денивелация и 24.6км. ходене!:-)

     Само до преди няколко месеца изобщо не знаех за това местенце.  С присъщото ми „специално“ отношение към рекички и водопадчета бях решил, че когато отида в Родопите то това ще бъде задължителна дестинация) Началото на екопътеката е само на няколко километра от гр. Смолян,  докъдето се стига спокойно с лек автомобил по леко разнебитен асфалтов път.

      И така в началото денят беше все още слънчев с тенденция да се заоблачи.

С фотографска чанта през рамо и  статив в ръка с ускорена крачка се запътих към рекичката.

Още отначало започна едно преминаване през приятни дървени мостчета, които просто нямаше как да ги изпусна от кадър)

…

В този момент времето беше твърде особенно. Всъщност просто в това отношение Родопите си приличат със Западна Стара Планина… облаци, поблясващо слънце и ръмеж на дъжд по едно и също време))) Заради променливата светлина поляризационния филтър в някои от кадрите засилваше значително цветовете!

Пътеката беше все още „мързелива“ и равна)

Отново пресичаме рекичката по приятните дървени мостчета

…

…

Появи се и първият от няколкото последователни водоскока обозначени като водопад „каскадите“.

Вече малко по-нагоре отново затишие и… поредните дървени мостчета)

…

…

…

…

Приближавах красавецът водопад Орфей!

Хм, определено по-голям отколкото очаквах!:-) Мощта на падащите водни маси създаваше въздушно течение примесено с големи количества водни пръски, които за съжаление не ми позволиха да направя снимка показваща величието на водопада както му се полага. Като резултат ето я долната третина а докато направя снимката дрехите ми вече бяха порядъчно мокри)))

Пътеката продължи да се изкачва стръмничко от лявата му страна, като веднага над него се появи и водопад „Сърцето“.

…

…

Преминавайки от дясната му страна отстрани над него вече осъзнах, че освен че ще се прибера по тъмно съм преминал и немалка денивелация.

В най-високата част на пътеката излязох на малка площадка за наблюдение, откъдето се придобиваше отлична представа за каньона по който тече реката, както и се виждаше гр. Смолян в далечината. 

В този момент оставаха 10-15 мин. до залез. С бърза крачка след няколко минути достигнах до втора площадка от която в далечината се забелязаха и последните слънчеви лъчи в иначе предимно облачния ден.

Обърнах се назад за да видя някои от преминатите от мен водопади, както и голям такъв отстоящ встрани от екопътеката, който ще остане за следващият път)

        Експозициите са едно а реалната светлина в иглолистна гора друго. Сложих челника, направих необходимите настройки на GPS-а и само след около половин час в гората си беше тъмно както си трябва)) В такива моменти спокойно и с удоволствие оценяваш как два добри уреда превръщат опасна ситуация за сам човек в удоволствие за придвижване…  другото е страх но който го е страх от мечки просто не ходи и не вижда подобни места и гледки!:-)))

       А относно мястото… хммм, страхотно е… много е красиво и просто трябва да е задължителна дестинация за човек искащ да усети Родопите и да се наслади на неповторима природа!:-)

     Има едно нещо в Копиловския край на Чипровска Планина/дял от Западна Стара Планина/, което все не ми харесва! Хм, на около 125км. е от Видин а можеше и да е на по-малко))) Това в рамките на шегата но иначе всеки си има любими места в близост до мястото където живее. При мен това е регионът на върхове Три чуки и Копрен и неповторимите им склонове)

    За втора поредна събота с познат се метнахме в това направление за разходка нагоре по течението на река Милина, през водопад Ланжин скок и една пълна обиколка на малкия кръг на Копренската екопътека) Уви времето не беше слънчево но в гората това така или иначе няма особенно значение) 

И те… още отначало започнахме да се пречкаме един на друг!:-)))

Като се замисля това счупено мостче по-добре изобщо да не го сменяват… определено си има чар)))

За жалост падналите седмица-две по-рано дъждове последвани от сняг доведоха до много вяла картина на есента по времето когато трябваше да е в разгара си. Но това е природа и не може да й се сърдим)

Показа се и Ланжин скок… за един стар познайник за друг първа гледка на живо)))

Тук логично решихме да се отклоним от екопътеката и да се изкатерим от лявата страна на самия водопад в търсене на интересни позиции)

Точно над водопада също е интересно

Впоследствие продължихме нагоре, като по пътя се откриваха приятни гледки към билото на планината, както и върховете в далечината. От местността Збег видяхме хижа Копрен, мястото от където започва и завършва малкия кръг на Копренската екопътека

     В заключение мога да кажа, че който иска да усети духа на Западна Стара Планина то да посети Копренските водопади и върховете над тях!:-)

И така този ден с един колега по душа и акъл хаха решихме да се поразтъпчем в едно от най-познатите ми местенца в северозападна България а именно Свети-Николска Планина/дял от Западна Стара Планина/. Дали защото ме мързеше или да))) но исках лека разходка с малко снимки на нещо удобно и интересно. Решението беше едно и логично… малкият, симпатичен водопад Бела вода край с. Стакевци. Оставих леко доскучалия ми ДСЛР и взех новата Сигма ДП1 да я видя как ще се представи)))

Спрях с автомобила над водопада и след едно бързо и стръмничко спускане слязохме директно до него

 Реших да се поразходя по течението на реката

 Наближих интересен праг

 Като го преминах и се обърнах отново видях приятна гледка)

 Поснимах още малко…

 … и дваминцата се метнахме в колата в направление гр. Белоградчик и ненормалният вятър, който ни очакваше там!:-)))

Реших тази събота да се разходя по някои от водопадите в полите на Западна Стара Планина и по-специално в Чипровския й дял. Уви очаквах златна есен но ранният сняг обърка плановете относно това което предстоеше:-)))

В началото потеглих към екопътека Деяница и Чипровския водопад при хубаво слънчево време и снежеца, който определено липсваше в града)

Постепенно стигнах и до мостчето от което започва екопътеката

Следваха сравнително монотонни гледки като снимки но в действителност удоволствието от падналият първи сняг беше страхотно.

Вече на Чипровския водопад почти не личеше че е есен. Една далечна панорама показва и обстановката там… зима насред есен!

и по мрачен от всякога…

Хайде обратно към изходната точка и следваше водопад Дуршин скок откъм Копиловския край.

 Тук вече обувките ми тотално бяха пропуснали вода и ситуацията не беше приятна. От предстоящите Ланжин скок и Голям/Воден/ скок набързо реших, че ще се задоволя само с първия и част от малкия кръг на Копренската екопътека. По пътя към него беше познато мокър сняг, полуоголени дървета и зимно усещане насред есен:-)

За да бъде усещането за студения сезон пълно започна да пада и мъгла

 В мъглата се показа и Ланжин скок. Толкова познат в непозната аура… мъглив, студен и позагубил чара си на най-елегантния от Копренските водопади.

 С обувки, който все едно ги нямаше и мокра от непрекъснато падащия от клоните мокър сняг глава веднага поех обратно, като направих последна призрачна вертикална панорама

Уви, накрая вместо шарена, цветна златна есен се оказа зима с есенни краски!:-) Разбира се това си имаше своя несъмнен чар. Иначе безценен се оказа челния опит и изводът от него а именно, че най-важната част от една екипировка са обувките… облеклото търпи компромис, обувките НЕ!!!

            И така, тази година най-накрая реших да отида за пръв път в Пирин планина! Предварително бях планирал да изляза отпуск през втората половина на м. юли именно за тази цел. Разбира се исках да изкача мечтания Вихрен и да премина по митичното „конче“!:-) С вярното Опелче се качихме на х. Вихрен откъдето смятах да отделя три дни за планината! Първи ден: изкачване на вр. Вихрен през местността „кабата“, слизане през северозападния ръб, изкачване на върхове Кутело 1 и 2, слизане и преминаване през „кончето“, изкачване на вр. Бански Суходол и впоследствие преспиване в заслон кончето от другата страна на върха.  На следващия ден с подсичане на Кутелатата слизане през казаните до хижата! Третият ден го бях планирал за обиколка на близките езера „окото“ и бъндеришките.

        Действителността обаче наложи промяна в плана. Уви, просто не бях във форма да пренеса толкова багаж/голяма част от който можех да оставя/! Та същият този товар/да спомена че само водата ми беше 8!!!литра/ едвам го качих до вр. Вихрен и там изпуших! Направих най-разумното и се върнах отново по същия маршрут. На “кабата“ излях 4л. вода, което си беше един много позорен и едновременно комичен момент, както и мълчаливо признание на тактическият ми провал)))))) На втория ден вече с много по-малко багаж изкачих двете Кутела през казаните, преминах през забележителното „конче“ и така до вр. „Бански Суходол“. Там починах около половин час и се върнах обратно по същия маршрут с разликата, че този път подсякох Кутелатата! Третият ден завъртях планираната обиколка през езеро окото и четирите бъндеришки езера: Муратово, Рибно, Дълго и Жабешко:

                                                   … напред към кабата …

Едно от Влахините езера и върховете южно от него

 Хоп и вече сме горе)

Невероятен ден, атмосфера и гледки от върха:

           Цели два часа размотаване в съзерцаване, снимане, хапване и възхищение но слънцето ми направи намек да помисля за връщане)Вече долу на кабата зад гърба ми остана Вихрен облят в мека светлина… на това място съвсем сериозно се замислих да остана и преспя в спалния чувал но удобството на хижата си каза своето)))

         На втория ден по пътя между малкия и големия казани в далечината се показа и Рила.

 Кутело 1 Ви очаква)

 Големият казан и североизточния склон на Вихрен.

 Мдаммм, пак той но този път сме в посока назад)

 Вече на Кутело 1

Кутело 2 и гледка която ми докара здраво нетърпение за…

                                                                 … това !!!

 и вече сме на вр. Бански Суходол и това през което преминах кефффф

          Поглед в обратна посока, където за съжаление нямаше време да отида

 Времето напредва и с бърза крачка подсичаме Кутелатата а отпред)

 Този път си взех поука но водата свърши и изчегъртах този ледник)))

 Дойде и третият ден за обиколка на езерата в близост.

           Бяха три фантастични дни като атмосферни условия, които човек само може да си пожелае. Отделно урокът който научих за това колко мога да нося, кое е истински необходимо и кое не, е безценен))) В края на крайщата всичко опира до опит и ако Ти не се сблъскаш с реалността няма как да го осъзнаеш само възоснова на разкази, съвети и снимки!:-)

           До скоро Пирин!:-)